С гръм отвори се земята
и всичко почна да кърви,
пристъпи бавно Сатаната –
смърт за нашите души!
Жени, првърнати във курви, ...

> ∞
>
>
>
> ...

Като дух ме посети,
и мислите ми заключи.
В слепец ме превърни,
съпротивлението забрани.
Желая те и се нуждая ...

Ванко днес му се играе,
за уроците си той нехае.
Имал няколко домашни…
Да си има! Няма страшно!
Анито му е съседка, ...

Към Последния си бряг
Нощта е на Гарвана
и - орда, черни гробари…
стон на Светулка премазана,
и кобно цвъртене на твари…. ...

Денят беше страхотен – ползотворен. Тръгнах си от работа в 15:00 и не бях изнервена. Отидох с най-добрия си приятел в посредствена кръчма над нас, смяхме се, хапнахме. От там се запътихме на следобедна разходка към Каменните гъби. В колата обсъждахме на лежащите теми за празнотата на хората и нечове ...

Есента чука по старата ми пишеща машина. И тя като нея е ощърбяла с няколко букви. Но най-важните са тук. И аз ощърбях. Кътниците ми олетяха заедно с Ъ, ер малък, В, Ц и още няколко от клавишите ѝ.
Но още се държим...
и все още пишем. Тъй както умеем. Може и да фъфлеме с моята пишеща машина, но ни с ...

Намушкай ме право в сърцето...
разпни ме (щом искаш) на кръст...
на кладата ти изгори ме...
набий ме на пагубен кол...
но знай, че аз пак ще живея... ...

Погълна шепот дъхава секунда
и въздух в сън потече на обратно.
Усетих как кръвта бушува лудо,
а времето притихва като вятър.
Не зная как премина по лъчите ...

Надскочих умореното си тяло
до погледа на някой отстрани.
Животът до ирония е ялов,
под лустрото – без корени, изгнил.
Отглежда си избраниците сити, ...

С хиляда волта електричество
е въздухът наситен днеска.
Съпруг аз - средностатистически,
нещата пак съм ги оплескал!...
Накриво у дома се гледаме, ...

Позволи да приседна до тебе, рибарю!
Да вкуся от въздуха морско-пенлив...
Да изхвърля със въдица хорската врява –
ще служи за стръв на прикрити вини.
Да усетя във вените твоята болка – ...

Свобода, слънце, въздух,
или сал сит търбух?
Птица волна в небесата –
мечтател за красотата,
или манипулатор политик, ...

Минало си ти
в моите очи.
От спомена за теб
вече не боли.
Твоите кафяви очи ...

Небето изплака
от самота натежало.
Няма птици крилати,
сиви облаци само
воалират светлината. ...

Преди 11 години се оженихме...Все така обичащи...
ГОДИШНИНИ
Минават годините бързо, любов,
броим ли ги, питам се още,
но тази същата обич, крилата, любов ...

Всяка капка на дъжда
Е едно ново начало
Всеки лъч светлина
Предзказва че идва ноща
Всяка небесна звезда ...

Младостта я изпуснах,
недей ми намига,
не ще ме догониш
и без въздушни целувки!
За мене те са проклятие. ...

​​​​​​
When you found me I was sad and rotten,
mad at everyone..
But then I felt no more broken,
when heard you speak to me. ...

Той ги хвърли към нас
и ни вписа в графата "щастливи" –
двете шепи небе
неоткърмило полет в очите ни.
И потекаха дните – ...

Когато си тръгнат лястовиците
Времето почетно навежда глава.
Осиротяло полюшват се жиците
достойно обградили града.
Катериците махат с опашки, ...

Тъжни мисли
прeз главата ми претичват
... като сираче в нощ дъждовна...
...богат съм по душа,
...а, сърцето ми... ...

Бях убедена, че това ще е най-нещастното ми лято. Всичко тръгна наопаки от самото му начало. Най-напред получих категоричен отказ да ползвам отпуската си тогава, когато бях планирала, за да съвпадне с отпуската на приятелят ми. От месеци си мечтаехме за романтично лятно пътешествие, само двамата, и ...

Обичах да те прегръщам, чувствах се закриляна. Обичах топлото ти тяло и ръцете ти, които като обръч ме обгръщаха. Обичах да те гушкам за лека нощ, обичах да споделям нощите с теб, а сутрин първа да се събуждам, за да те гледам. Никога не ми беше достатъчно, исках още и още като лакомо дете. Обичах д ...

Tonight I'm gonna sing for my brother.
Other half of my soul that's you.
We are ready to die for each other.
I am, what I am, 'cause of you.
As a child you were telling me tales. ...

В Първо послание до Тимотей /глава 4/, Свети апостол Павел отделя специално внимание на бабите, като приносител на особен вид нравствена нечистоплътност:
7. От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие.
В глава 5 той отделя аналогично внимание и на старците, но този път само за ...

В най-святата от всички пещери
и моят бог от обичта роди се.
Пияни бяха всички мъдреци,
ругаещи ни с мъртви там езици.
Най-топлата ми сянка полудя, ...

Прогонвай всички страхове,
загнездили се във душата.
В торбичката за страхове
носи заострена теслата.
В живота всичко ти разкрил, ...

Научи ме
да ставам живот во поезија
да градам мостови каде што треба
да ги ловам пеперутките
што ќе ми го покажат патот до виножитото ...

Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...

Някога една ръка написа
„Народе...“ със сърдечна мъка.
Знаеше, че свободата е орисана
на човешкия живот с разлъка.
Родил се бе измежду нас ...

Седма глава
1.
Всъщност, първият изстрел беше на Мешо. И свали водача на групата…
Нападателите се появиха малко след залез. Отпред се движеше нещо като разузнавателен патрул – десетина души, стъпващи леко и тихо, разгърнали се, доколкото им позволяваше тесния път – по двама на фланга, останалите във ...

Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво ...

Любовта е мамеща жена
кокетна, сластна и омайна.
Щом срещнете се е съдба,
разминете ли се - кармична тайна!
Жената е все мамеща мечта ...

Не знам как да започна този разказ – с описанието на Джеф, или на заведението “Вещицата”. За мен те са взаимно свързани, появиха се едновременно и също така едновременно изчезнаха от живота ми. Първият път, когато срещнах Джеф, се случи в кафенето, което не беше случайност – той постоянно киснеше та ...

Децата станали
жертви на пътя
( Версия 1 на карай внимателно )
Когато в този свят умре дете,
Любов, Надежда, Вяра си отиват, ...

Светъл смях долетя в утринта
през прозореца мой отдалече.
И погали ме сякаш с ръка,
надежди той нови предрече.
Заигра, като горска богиня ...

Стоя на стълбите сама. Една...
Търкулва се прокудена сълза. В прахта.
Сега водата се разтваря - сред калта.
Отива си една мечта. Отива със нощта.
И думите. Текат в реки без извор... ...