Тишина. Спокойствие, и толкова е тихо.
Часовника не спира, секундите брои.
Прозореца отварям, звезда ми се усмихва,
и времето е спряло, сякаш, че стои.
Дълбока нощ е. Всичко е заспало. ...

Събирам мъката в сълза...
и не прегръщам.
И тя "огрява" вместо теб
любовното гнездо.
Забързан си в доводи... ...

Любов
Далече съм и близо съм дo тебе
и зная - някъде в нощта си ти.
Разтапям се във спомен нежен,
а дъждът вали, вали, вали... ...

Спомни си
Беседката под боровете
И малкото кафе с пианото
И въртящата се люлка в квартала
И онзи ъгъл зад къщана ни ...

Аз съм българче,
расна в чудна страна -
древна и хубава,
с пълни земни недра.
Аз съм българче, ...

Искаш с устни да пишем нали,
нашата книга с греховни корици,
две тела, аз и ти, две души,
между нас цял роман ненаписан.
Нека първа да почна, със стих, ...

Стоя на моста, в светлината на изчезващия ден
малко съм самотен, реката си тече под мен
отива далеч на изток към онзи океан
да го целуне някъде си там... Смея се сам.
Смея се на розовеещите се облаци, ...

Јас сум пријател на непријателите
никнувам каде нема да ме посеат
пишувам кога другите не читаат
зборувам кога другите не слушаат
одам каде другите не биле ...

Ако се вгледаме внимателно в куклата, която е на стотина години и носи бебешките одежди на починал от старостта си евреин - тя продължава да седи на мястото си, на стола в ъгъла на стаята и съпругата на починалия, осемдесет годишна старица, на която помагам в ремонта на незнайно колко стария й дом, ...

Ръцете ми напълни с нежност,
сърцето – със любов.
Душата ми изпълни с радост
и в битието вдъхна нов живот.
Сега си тук във моите прегръдки. ...

Пада дъжд, но какво от това?
Всяка капка кълве от плътта ми.
Аз съм кръстен в светена вода,
а душата е моето знаме.
Не, че имам аз суха душа. ...

Любов ли си или не си?
Омраза... страх – ясно ми кажи!
Защо се криеш в тъмнината?
Знам че там си, зад вратата.
Знам че тайно ти надничаш, ...

Люлка в лозето
Люлее ме ръждива люлка –
тя скръцне, аз – след нея,
а по лозите стъпва „суховея”
сещам го, макар – и с „бурка”. ...

Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...

Огромна е мойта днешна усмивка,
която гледа цветето в градината на трите вещици.
Градината е пълна с цветя и истини и
пеещите падащи листа
на таралежите бодат се в острите игли! ...

Препъваш се и падаш –
ожулваш коленете,
огъваш се и страдаш –
поставен си на колене,
от страх или от радост – ...

Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце! ...

Тази толкова наша си, дива любов,
прекосила вселени преди да ни срещне,
нелогична и без да си твърде готов,
те връхлита внезапна и щуро гореща.
Като жива вода, по-вълшебна от мит, ...

Деца, научихте ли вкъщи
да казвате: "Благодаря!"
С обиди, с бой да не отвръщате.
И да почитате труда.
Да си отваряте очите. ...

Прониза ме право в сърцето...
аз също пронизах те с меч...
Ти гледаш ме право в лицето...
аз също загледан съм в теб...
Кървиш и бледнееш от болка... ...

НИКОЙ НЕ РАЗБРА
Как никой не разбра че тя умря?!
На ъгъла, подпряна на стената,
където всеки ден, съвсем сама
за хляба си протягаше ръката. ...

Не вярвам че някой може
да бъде влюбен
повече от година,
не вярвам че мога
да бъда щастлива. ...

Не си отивай, музо ненагледна.
Не си отивай, приятелко добра.
Без теб ще съм като едно дете,
загубило своята играчка.
Играчките са за това, ...

Името ти е нежното ми съкровение...,
сладкото проклятие и благословия....
Името ти е живеца във чувствата ми...,
тази част от нещо свято, съдбата ми...
Името ти ми ухае на рози и жасмин..., ...

След тебе не повярвах в никой друг
и нищо вече нямаше значение.
Обичаха ме истински мъже,
но истински не им повярвах никога.
След тебе и реката бе потоп. ...

"Последната любов е днешната"
Таня Мезева
Аз търся вчерашната си любов,
защото днешната я няма.
Загуби се в тайфун суров. ...

Гледа ли човек
света през погледа на
ближен, е щастлив...

В годините отминали се спъвам,
пренасям болките си през река.
Винаги срещу течението плувам,
да стигна жив от другата страна.
Не намирам,никога не търся ...

Да придружа сина си, големият, поисках. Той се съгласи. Предстоеше му изпит, нещо като предварителен или първи опит за кандидатстване в университета. Ще решава тест.
Беше студено, доста студено. Колата ми е стара, но климатикът работи. Момчето не се притеснява, това е добре. Дори задряма на задната ...

Купувайте консерви. Заложници сме. Това е истината, но ще започна с това, че се събудих ужасно гладен и веднага посегнах да светна лампата. Нея нощ си представях торти небостъргачи, тави с нежни пилешки крилца, и фаластьор по белгийски.
Преглъщах цяла сутрин и така съм се оводнил, че пиках повече от ...

Фалшивите герои идват при теб
с красиви думи и обещания,
маскирани зад празния им образ.
Те носят със себе си привидно емоция, свобода и щастие,
ала след време те фрасват в лицето ...