Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници – ...

Когато се крия зад думи, се чувствам много по-силна, частично гола и свободна... но най-вече свободна.

Не давя самотата в алкохол.
Опитам ли - сама ще се удавя.
Днес ангелът ми слаб (от женски пол)
крилата свои кротко ми подава
да си направя люлка, сал, заслон. ...

Мъглата вее своите къдрици
и ляга върху къщите смълчани.
И заваляват после снежни трици,
а мислите ни стават на кочани.
В душите ни навлиза тишината ...

Ме викаш на другата страна
мислиш на мене
ми го подаваш малиот прст
а јас прибирам роса и калдрма
да направам клупа ...

Не вярвам в послания от типа „аз дадох всичко от себе си, ти – не.“ Няма смисъл.
Няма и идеални връзки.
Когато има реална любов, егото не изчезва, но от само себе си се вмества в „ние“, дава живот и сила на това заедно.
Няма борба за надмощие, има обща победа.
Няма нужда от доказване, има доверие. ...

Тихо, като падащ сняг
сърцето теб си спомня...
Зими между нас валят
и става пряспата огромна.

Живееше си тихо и кротко Иванов. Изучи се, завърши висше, ожени се, заработи по любимата специалност, отгледа две хубави дъщери...
А сетне дойде демократичното цунами и се наложи да балансира върху икономическия сърф. Най-напред някой някъде реши, че държавата няма нужда от икономика, няма нужда от ...

По-добре е да умреш прав,
вместо да живееш на колене.
1
Дори когато болест
те свие на кълбо, ...

Прости ми
Ще ми простиш ли някога, дете,
мойта слабост и безсилие
и моята наведена глава,
когато трябва да се боря и "убивам"! ...

Бъди!
Бъди най-красивата ми есен,
с най-обагрените есенни листа,
взели светлината на звездите
от искрени и чисти небеса! ...

Аз дойдох пак, Море. И във мрачния есенен ден
ти за мене си същото. Нищо, че плажът е празен.
Опустелият бряг е със пясък по-чист, освежен
и на моето тихо присъствие мълком се радва.
А вълните прииждат – по-волни, по-шумни сега. ...

4
Мина повече от месец. А през това време всичко отиваше на добре – Алекс, Иван, Мария и Анастасия излизаха все по-често заедно, даже успехът им в училище се подобри, което беше много неочаквано, особено за Иван. И чудо – Алекс даже се умихваше. Тези усмивки не останаха незабелязани за майка му. Тя ...

Поезията е понякога потъване.
Като разходка в Марианска падина.
Във нея няма място за огъване
ще те премаже - поддадеш ли и едва.
Поезията е понякога летеж ...

Тури си едно перде на очите (па и няма нужда!), па псувай наляво и надясно... Работата е да омаскарим тогоз-оногоз“ (Бай Ганьо)
Признавам си, Бай Ганьо, че не искам
да кажа, че те срещам все сред нас:
пак арогантен, безпардонен, истински,
преследващ „кьоравото“ или власт, ...

За теб, поет на тъмно ли оставам -
мъжът, написал любовта си в стихове?
Тъй влюбен в Муза, но забравен,
прочетен в замечтани мигове...
Аз кръв във вените, завряла, имам, ...

Алекс влезе в антрето, погледна невярващо обувките и вдигна поглед към мен:
– Свекърва ми още ли е тука?! И майка ми?
Кимнах и Алекс просъска:
– Ще го убия Кристиан, предупредих го. - и влезе в хола.
Борил се наведе към ухото ми: ...

Чакам приятел. Пее дъжда.
Капките падат по телефона.
Сее гадател. Думи в пръстта.
Въздуха хвана лист и отрони
хо̀ра горчиви. Гоня следа. ...

То беше обикновен явор. На пръв поглед нямаше нищо, което да го различава от другите дървета, посадени наоколо.
И все пак беше особено. Беше засадено тъкмо на синура между двете села - нашето и онова.
Нашите казваха, че от него започва нашето село и завършва селото на ония. Обаче ония казваха, че от ...

Върволица от хора. Начумерени. Толкова рано, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях?
Онзи отсреща, на ъгъла прилича на луд. Тананика и иска пари. Минувачите го подминават – „Кой днес плаща за лудостта? Изборите за народни представители минаха. Пък и те не искаха пари, а гласове. Не че ...

Пътуваха още малко и пристигнаха.
- Тук сме!- Каза шофьора.
- Добре екип, да излизаме.- Бен нареди.
Когато излязоха го видяха."Пионера".Този голям син кораб.
- Уоу! По-голям е от на снимката! -Възкликна Кортана. ...

Когато съм със теб,
притихнала в любимите обятия,
безмълвна...
Когато само пулса на сърцето чувам
и всичко друго просто е изчезнало... ...

В КРАЕН СЛУЧАЙ
Росица Чакърова
Пий едно! И кажи как е после – помага ли?
Ако има ефект, непременно ще пробвам и аз!
Паметта ми не иска да включва режим на забравяне... ...

Петнадесет минути ни делят...
Едно безкрайно дълго разстояние.
Един трънлив и стръмно-труден път.
Една Любов с табела ”Наказание”.
Заровена дълбоко вътре в нас – ...

Не интегрирай малцинствата.
Те следват своята съдба.
Много често, пред вратата
се спират. Там са у дома.
Тях, интеграцията ги убива, ...

И в утрото ще стъпя като в сън,
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша, ...

Снежният Човек
Сняг вали навън, бели снежинки се гонят сега,
килимът от разноцветни листа побеля.
Дърветата са в нова бяла премяна,
вали ли вали, така е от зарана. ...

Когато нещо много ти тежи...
Когато страшно те боли!?
Във тъмното не стой самотен
не дишай под завивки потен.
Вдигни се като исполин ...

Ела при мен!
Ще те покрия с плаща си
и сълзите ти ще изтрия!
От хорската мълва ще те прикрия,
ще приютя сърцето плачещо! ...

There are many people
And few human beings
Many who are not brittle
And who lack their meanings
Many who don’t know why ...

Рано в прегръдките ми се унесе. През трети сън прокарвам пръсти по настръхналото тяло. Притискам я към себе си за да не трепери, а да се почувства в безопасност. Да усети стената, която бях построил около нея, да я предпазя от зли уроки и погледи.
Но тя не спираше и зъзнеше все повече и повече. Тога ...

/посветено на хората с увреждания/
Пак вали. Късна есен настана.
Сняг посипа треви, дървеса,
като в приказка, с бяла премяна
земята засла с пелена. ...

Изведнъж беше станало студено. Зимата беше дошла. Колко бързо мина времето. Но за нея обаче сякаш то бе спряло. Тя слизаше по стръмните дървени стълби, на къщата, към мрачния коридор отрупан с картини. Беше поредната вечер, в която не можеше да заспи и отново започна да обикаля празните стаи. Пушеше ...

Да прегърнеш свят...от безброй звезди...
за някой това е просто вълнение..а то е...
звезди...от мечти ...като ноти...
и танцуват... небесен танц...и ти заедно с тях...
Да прегърнеш свят...от полъх... ...

Не помня устните ти, нито аромата ти.
Смътно си спомням ръцете ти, а гласът ти отдавна забравих.
Не помня чувството точно от твоите докосвания,
всичко плътско сетивата ми отдавна забравиха.
Но помня чувствата, ...

3
Това, което Алекс видя, надмина и най-смелите му очаквания. От вратата започваше голямо антре и дълъг коридор след него, който се разделяше на три в края си. Левият водеше до стаите на Иван и Димитър и баня по средата, десният - към стаята на родителите и кухнята, а напред бяха холът и трапезарият ...