Генка Богданова
Автор:Генка Богданова
Народе, скъпи мой, съдбата си жестока
оплакваш тихо, горко всеки ден.
Един ли „политик”, предавал те безоко, ...

В директивата
на сляпото обичане
дъхът е спрял безследно...
без въпроси,
без отговори, ...

Тичам
по листенцата
на маргаритка,
вгледана в песента
на слънцето ...

Тишината – в легато.
Дъхът е почти в пианисимо.
Нежни връхчета вятър
безкрайност лирична описват.
Светлооки звезди ...

Защо да пиша текста
като гледам че развива се комерса,
ще продължа да следвам на мене
и на мойте интереса
чалгата е неуместна ...

неочаквана
някак молба
напиши еротично писмо
до сега мен така
никой като че ли ...

НОВО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Но не свършиха бедите на Мишконтиев във къщи.
Щом надуши му следите котаракът се намръщи.
План на ново той скрои как мишока да лови.
Щом не стана със капана ще зазида той отвора! ...

Тънка очна линия.
Наоколо - безпорядъкът голям.
В очите - примирие.
В ръката - цигара.
В устните - вино. ...

Много усмивки раздадох –
искрени, лицемерни.
Сълзите за някои запазих.
Дълго ги крих,
често превръщах в стих. ...

Плът непорочна в ръцете си искам,
нова искрица в порочния огън.
Скверна картина в ума си описвам,
мисълта със задръжките взема си сбогом.
Малката гръд в миг да мърда престава, ...

Тъй ласкав е денят когато ме събужда.
Целува слънцето очите ми,
росата утолява мойта жажда
с една любов от нежност недопита.
Земята се постила под краката ми ...

Дядов и “Ряпата”
Внесъл Дядов пенсията си в брокерско-дълърска финансово-мениджърска банково-пирамидална къща “Ряпа Банк фро еврибади”. Пораснали процентите - големи, големи. Поне според рекламите и нощните изчисления на Дядов.
Отишъл да ги изтегли. Теглил, теглил - но нещо ги дърпало и не му ги дав ...

Аз съм жива само във съня ти,
където няма граници и срам.
В онзи свят отваряме сърцата.
Доброволно изтезаваме се там.
Събличаме мъчително душите ...

Нека за начало да уточня, че това е измислена история, и оттам да продължаваме. Запознах се с Делтапланериста във Варна – поне това беше името, с което се представяше тогава; нещото, което си спомням най – добре. Бях се завлякъл в морската столица да търся персонажи за романа си, защото не бях ги от ...

О, жалка ти, човешка суета,
прикоткала егоистични люде,
зад слава и привидна красота,
ценност, всуе, мислиш си - ще бъдеш!
Щом блясъкът ти, заслепи очите, ...

Отново тази бяла лунна тишина
намира брод под сключени ресници.
Попивам цялата небесна висина
до дъното, в широките зеници.
Тактувам много дълго тишина по слух ...

Разказват я от памтивека -
легендата за гарван - черен,
как бил приятел на човека,
но някога го срещнал демон.
Очите ѝ - горящи клади, ...

Ежедневие
О, днеска ще е слънчев ден.
И есента ни прави" чудо".
От туй с добро съм зареден
и затова се радвам лудо! ...

Как се дефинира любовта?
За тези, за които е далече,
не виждат в нея смисъла в света
и смело я отричат вече.
За тези пък, в които тя гори ...

Теменужено синьо небе.
Сред ливади диви коне.
Необяздени бягат в галоп.
Ездачи на тях - без ръце.
Стара джамия - без минаре. ...

Докога
ще хленчим
и мълчим,
със погледи,
забити ...

Към теб
сега ще се обърна
и от
душа си ще изтръгна:
ще тръгвам ...

Отново валѝ.
Аз съм самотен.
Студа ме докосва с ръка.
Сурово гърми
някакъв тътен. ...

Жадна съм за обичане -
в мен бушува буря на страстта.
Моята любов не търпи отричане -
тя не живее само през пролетта.
И през горещото лято, ...

И все по-далечни, сме същите.
Ранени. Самотни. Изплашени.
Гърдите са пълни със въглища.
А мислите сплитат се в крясъци.
И все по-далечни, оставаме. ...

Жените се обиждат - на момиче.
Момичетата, те пък - на жени.
Руснаците пък - баби ги наричат.
Иди сега та всички разбери.
На "Ма" говорят само по селата. ...

На разходка диалектна 16.06.2017
И в България, и по света ако живеят
всички каня виртуално на разходка,
не е лошо, че тук там ще се посмеят
от забавните и весели находки... ...

- Защо продължаваш все да бягаш?
- Защото ме е страх. - тихо отвърнах аз
- От какво?
- От неизвестното.
- Защо? - веднага тя изстреля още един въпрос, като всички онези които продължаваше да ми задава с часове наред - Как може да те е страх от нещо което не знаеш какво е? ...

Бих подарила поезията си на бездомник,
За да се стопли от ярката искра на моята муза,
За да се нахрани от трохите що падат от душата ми,
За да изпита любовта, описана в тях.
Бих подарила поезията си на бездомник, ...

Самотно е морето есента
със стъпканите мидички във пясъка.
Забравило е вече песента,
изтрило е на камъните блясъка.
И тъжно е морето есента, ...

Което е било, не се завръща
пиесата е сбъркана в началото -
някой себе си прегръща,
реже вените на цялото,
а кръвта е все една и съща... ...

Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...

След полунощ се връщам снощи
от извънредна мъжка спявка.
А моята ме среща още
на прага със плакат „Оставка!”
Бе, викам, сигурно сънувам, ...