Черно небе.
При облаците нощуваш.
Без облаци умираш.
Сън на сенки,
в нощи догаряш - ...

Живея в миг загубен
в пепелта на моите мечти.
Живея, за да бъда
чут в изгряващия пламък
или заглушен в гаснещия дим. ...

Добре си дошла, моя стара приятелко!
Сядай, не стой до вратата!
Малко ли с теб сме видели, препатили…
Бури ни блъскаха, вятър...
Толкова много с теб тайни си имаме… ...

Боже, как си я обичам,
до мене само как се гушка,
нежно гали ме с езиче.
С тез очи кафяви...
съществото ми побърква! ...

Щом бавно тъмнината се износи
от острите целувки на звездите,
а всеки хоризонт е само плоскост
от изгреви, в зениците присвити,
простят ли се на прага ветровете ...

Водовъртежите в главата ми
ме направиха роб
на чужди настроения.
Тази сутрин има много вятър,
всичко е толкова ярко ...

Снегът – плътен и мек – сякаш пареше очите му, а под него къщите приличаха на мъртъвци с изкорубените си очи-прозорци. Нито куче, нито глас в призрачното село... Само една дребна фигура бавно крачеше напред. На гърба й, изпод шала на червени и зелени цветя, се полюшваше дълга руса плитка.
– Мамо... ...

Картината изникваше пред очите ми - прекрасни багри в лилаво, бяло, жълто, зелено и синьо, страхотни нюанси. Скочих, прегърнах приятелката си, за да изразя възхищението си пред нейното творчество. В следния момент върха на четката мацна носа ми и горната устна с жълта боя. Бях забравила, че приятелк ...

259. Не гледай очите. Гледай душата.
260. Не можеш да прегърнеш своята любима, ако тя не съществува.
261. Колкото повече си спомняш за миналото, толкова повече искаш да върнеш стрелките на часовника назад и започваш да страдаш още повече, защото опитите ти не се увенчават с успех.
262. Слънцето грее ...

В инструментала е използван семпъл от песента на Емил Димитров - Моят учител по пиано (1972)
За още моя музика: https://www.youtube.com/user/nikson948; https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Нейният свят днес е твърде красив,
има си слънце да свети,
има си четка и даже статив,
има криле за небето.
Тя е такава, че често мълчи ...

Рано сутрин се събуждам
и веднага под асмáта.
Юлска жега да преваря,
рано да редя нещата.
Глас дочувам, някой кашля, ...

Ето - във утрото тръгват стадата,
Сънени хлопки тихо дрънчат,
Есенно щедри ни чакат полята,
Нови килими земята красят!
Няма магия, щастлива случайност! ...

Минаваш по добре познати коридори
и със затворени очи ще се оправиш...
Мълчиш, но всичко в теб говори,
отвориш ли устата си се давиш.
И стъпките са бързи и конкретни, ...

Една любов необяснима,
хармония от две изгарящи сърца,
очакване, надежда, трудно погасима,
две клонки цъфнали,
две капки блеснала роса. ...

В топлия августовски ден,
когато слънцето се оттегли в покоите си,
роди се любов.
А всичко започна невинно. В
ясния поглед на едно момче ...

Да мога да съм мека
като облачен пух -
толкова мека,
че ако си паднеш по мен,
да не се убодеш ...

Разбрах, че не е тя избор,
че не е магия и извор
на мистерии чудни,
а просто инстинкт е.
Че никой и никога ...

Безпределно безснежно.
Безгранично метежно.
Безнадеждно безбрежно.

В ръцете твои съм отлитащо хвърчило,
от изписаните листи със твоите стихове.
В минолото свое бях едно дете унило,
летя в простора с попътните ти ветрове.
Изгубена в дебрите на земните дъбрави, ...

Лятото за път се стяга –
махам му с ръка
и в сърцето ми поляга
някаква тъга.
Догодина ще се върне ...

Дива самодива
В съня си те призовах
и оргазъм преживях,
и то не веднъж,
но се събудих изведнъж ...

Ти остана там с писък на уста,
страхувайки се, че няма да чуя.
От очите ти търкулна се сълза,
гълтайки въздушната струя.
И с поглед ранен изрече лъжа... ...

С август ще си тръгна аз, море.
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж ...

Погледът ти,
когато ме чукаш,
е различен
от онзи,
когато си говорим, ...

Седя безмълвна, пътувайки и слушайки музиката, която звучеше в колата. Обърнах се случайно, погледнах през прозореца и за миг видях нещо, което ме докосна. Имаше скали, извисяващи се над мен, а над тях синьо небе, красиво и уникално само по себе си. Лъчите докосваха не само лицето ми, а най-вече душ ...

Наоколо всичко е мрачно
и пак съм самичък в нощта.
От всички – отритнат, забравен,
живея в платена душа.
Присвит във студения ъгъл, ...

Аз няма как да оцелея
във този свят така осиротял
за залък хляб да се засмея
а истинска любов не изживял
за два пакета със цигари ...

Оттегчена ли не бях, огорчена ли не бях,
ден и нощ те чаках аз.
Мисли лоши все превъртах и внезапно се озъртах
за поглед твой, втренчено седях и дни наред вътрешно крещях,
но вниманието ти все по-трудно приковах. ...

В самотата си загивам
заради теб и само теб.
В очите на никой не се издигам
заради теб и само теб.
Сърцето ми стана камък ...

Глава XVI
Лъчезар се протегна назад на стола си и разтри с две ръце клепачите на зачервените си очи.
- Не знам братле, не е истина. Всичко е изпържено здраво.
Двамата седяха вече над три часа пред мониторите и от снимките не се различаваше нищо повече от силуети. Станимир гледаше отчаяно, беше си по ...

Разбитото сърце дали боли?
Защото моето боли, не спира.
Раната отворена кърви!
Надеждата със помена умира.
А изневярата дали горчи? ...

Пътувай влак, пътувай
и не се връщай назад!
Толкова тайни искам да
разкажа. Толкова обич
имам да дам - но все в ...

Тихо влезе - без покана, през отдавна залостена врата.
Там, където никого не пускам - в моята душа.
Прозорецът ѝ са очите, в които ненадейно и невинно ти прозря,
и поразмъти тъй неволно налегналата в мен мъгла.
А, че се промъкна... май дори и не разбра! ...

Тих дъжд ръми,
капки стичат се по нежните листа
и умират във калта,
за да се роди нов живот
нов красив есенен цвят. ...

Идеята на всеки човек за своето "аз" е досущ идентично на Айфеловата кула, а за "аз"-а на другите хора – копие на наклонената кула в Пиза!...

Дълъг и черен, човекът на залеза
плъзва по склона, после по билото, слизахме ние, пъпли си той.
Вино ли пие, ракия ли пи
в маранята го виждах пиян.
Няма ни, няма ни, няма ни ...