Роди се бог. Поне така казваше. Безгрешен. С един пропуск – роди се в България.
„Какъв бог е този, та той е наш, роден! Не е бил на гурбет по чужбина, не е брокерствал, нито дилърствал. Няма познати чуждоземци, никой не е чувал за него, нито ни го препоръчва.” Така рекоха едните.
„Всъщност, дали е н ...

И тази година се изтърколи,
в радост и неволи преминаха моите дни.
На моменти плаках от мъка, от радост,
но това е живота на вечната младост!
Благодаря на всеки, който ми подаде ръка, ...

Понякога се чудя, беше ли възможна?
Макар и тъй желана, но като мираж.
На улица една съдбата от деца ни срещна,
но сякаш с друга цел и не за нас.
За всеки тя бе отредила нещо, ...

Декември
Между облаци перести,
полупрозрачни,
над короните голи
и земята кафява, ...

Дядо Коледа,
знам че вече сме големи
и че не работиш за нас, но все пак,
ако ти остане време, намини.
Подаръкът е същия като миналата ...

Да разменим сърцата си
само за ден
да усетиш
болката
в мен ...

на Латинка-Златна
Поклон пред чудотворните икони
на българския православен храм!
Преминали през изпитни сезони,
те неизменно ни посрещат там. ...

И наистина защо?
Нашето вътрешно усещане ясно ни подсказва, че животът ни тук - на Земята, е само едно временно състояние, при което нещо пребивава в телата ни. Нещо, което няма и не може да има отношение към тях. Това всеки един от нас, обладаващ елементарна чувствителност, е осезавал. Затворете за ...

Било време. Коледа знаела,че трябва да тръгва. Навсякъде я чакали. Цяла година мислила за това, но някак без успех, без отговор ,беp... какво? Решила време е да ги питам всичките Вярата, Любовта, Надеждата, а може Добротата, Смехът, Милостта, а даже Болката и Смъртта. Те всички съществуват през цяла ...

Блещукат елхички красиви...
и сипе се бавничко сняг...
наоколо хора не виждам...
а само омраза и страх...

Празник след празник идват. За радост на окото и мъка на стомаха. Важното е повод да има - не сме алкохолици да пием ей така. Затова хората са измислили поне 1 000 празника годишно. Та вечер да ни боли душата за народа, а сутрин главата…
Сложен въпрос, обаче, възниква - за да намалим пиенето, са нео ...

Нощ над Витлеем.
Тихо Звездата* шепти.
Бог ни се роди.

Сурово време. И немилостиво.
Опасно време за поет.
Ще си все разбран накриво.
Ограден отвсякъде със лед.
Кому е нужно да твориш? ...

Дойде! Денят, в който решихме, че тръгваме! По-скоро, аз реших! Около обяд настроението ми се сгромоляса – няма клиенти,предстояха четири почивни дни. Слушах цяла сутрин, как всеки заминава някъде, пълнейки торбички с храна. Имаше и по-големи торби, и по лъскави с подаръци – за баба и дядо, за леля ...

И тази нощ нагоре погледнете
къмто небето с ярките звезди.
И чак до утре с радост осъмнете
пропити вкупом с Божии мечти.
Нощта една звезда я осветява ...

Вятър разхвърля пухени перца,
замята ги в разни посоки,
рехави при плахия си старт
точиците неусетно се сгъстиха.
Подлудени в щура игра, ...

Пчела и цвете.
Жадно времето пие
от красотата!

ТИ НА МЕНЕ АЗ НА ТЕБЕ
Участвах в няколко конкурса
и цялата беда разбрах
и затова аз сменям курса
и да участвам във тях спрях! ...

Неделя е. Отново станах в пет.
Утре със съня си ще се боря.
Защо така устроен е човек
и по коя реално тъпа воля?
Заканвах се да спя като мечок, ...

Под сянката на светло и искрящото,
неволно крия се и лицето си с коси покривам.
Наивно мъча се да си намеря мястото,
докато светът голям очаква ме,
места невиждани по него да откривам. ...

Има поети които родени са
за да напишат поема една.
После потъват в дълбоко забвение
Нямат значение талант, красота.
Други са скучни като теорема ...

Не се влюбвай! Ще ме боли.
Като риба на брега да се мяташ.
Живей достойно! Достойно умри
и нека цъфти над тебе земята!
Тогава вече няма да мога... ...

Опитах се да бъда готин тип,
дори в клуба момичета разсмивах.
Напазарувах си - да бъда шик,
дори на фитнес се записах.
Изваях тяло и прилагах чар, ...

Запълвам в бяло тихите ни вечери
с къдрици щастие и коледни съзвездия.
Завързвам лунна нишка до сърцето ти
и осветявам пътищата в цветност.
И будя утрото с усмихнати надежди ...

Декември полека се свлече.
Снегът ни удари. Сега.
Дебелата дреха облече,
нашарена с бяло жена.
Снежинките капят и питат. ...

На 20 любовта е много лесна –
не чака, не разпитва, не тъжи.
Не я вълнуват Честно и Нечестно,
признава и най-лошите лъжи.
А по-нататък... Става невъзможно ...

Желанието да оправиш света е мегаломания.
Вярата, че можеш да го направиш е идиотизъм!

А колко е преходно всичко…
И колко неважни са тревогите на ежедневието ни…
И колко съществен е духът.
Духът, хора, духът ви трябва да е здрав.
Чувствайте хубава музика; ...

И неделята хукна по хълма
да търкаля по склона минутите —
непорочна, със спомени пълна,
безнадеждна, с нозе необути...
Тя прилича на агънце бяло ...

Десетки години се борих...
с войските на Вечния град...
но въпреки всичко загубих...
последния тягостен рат...
Захвърлих корона и скиптър... ...

...И понеже не зная докога и къде ще откарам,
всяка Коледа светла я посрещам с детински възторг.
Тоя ден Рождество е, но празнувам го сякаш под пара,
без да вярвам във Господ... Ала с мене е винаги Бог.
И понеже живея и дишам на сто оборота ...

Здравей, мили дядо, пиша писмо,
за да помоля тази година -
много подаръци ти приготви,
всеки по нещо нека да има.
Моля за онзи човечец с балтон, ...

Ти, Гошо, хубаво дойде навреме,
но глупостите ти за мен са бреме.
Как мога болничката тежко аз
да ям тоз гаден боб със праз?
Хайде, иди шоколад да ми купиш ...

– По-леко, ще ме блъснете! – сбута я касиерката на входа, поощрявайки мълчешком кучето си да я захапе. – Какво ревете? Дължите трийсет лева за входа. Аман! И докога все ще закъснявате с вноските? А? По-тихо, миличко! Чшт! Остави я да реве. Щом журналистите плачат, значи държавата е наред! Нали така, ...