Морето е оловно.
И тежи.
Погълнало човешки мрак и грях,
помъкнало неволни тишини
на волни пътешественици ...

Днес обух си само в кожа краката,
и просто така тръгнах бос по тревата.
След първите крачки погали ме клонче,
погледна ме весело хубаво конче,
цвят с тичинки ме леко поръси, ...

след дрънкане на
парѝ идва дрънкане
на оръжия

и когато остави
духът ми да скита
безформен
безполов
без възраст ...

Парѝте плашат,
блазнят и тревожат, а
зад тях е ножът...

Три котенца боричкат се в цветята
под погледа на майка си Писана.
Размахват лапички и се премятат,
едничко цвете здраво не остана.
Понякога опашките си гонят, ...

Спрях да мечтая за велики неща.
Нека аз съм великото нещо.
Дадох покой и сълзи, и сънища...
Изгубих се и спрях да бъда вечност.
Нека не съм съвършена жена. ...

Мое голямо момче!
Мое вечно малко дете!
Родих те в ден летен
и животът ми се превърна в песен.
Видях те тъжен, ...

Лети снегът, танцува и затрупва
във нежният си танц на дядо ми стобора...
И в стаята догаря тънка свещ.
Студено е за кучето във двора.
самотно, гладно, но кравайче свито– ...

Автор: Генка Богданова
Пробуждат се очите ти заспали.
В сърцето ти топят се ледовете тежки.
Разкъсани са мрачните воали
на безразличие и грубост – твои грешки. ...

Танцувам страстно за теб, но сама.
Музиката ме прегръща.
Песента ми шепне нежно.
Ритъмът ме води.
Стъпвам бавно по всяка нота затворила очи. ...

Сърцето ми в огън страшен гори!
Духа ми в метежен устрем
все напред лети!
Бунтар в окови тесни да е не търпи –
аз чувам в урагана живот ...

На високо гледам всеки ден
и ти си всеки ден пред мен,
не искам живота да е уреден
и всеки миг от нас да е изгорен.
Попадам в паяжината ти всеки ден, ...

Към щастие да се стремим
и безобразията да не търпим.
Да се борим за светлината –
да влезе тя всекиму в душата.
Нека всеки добро да прави, ...

Класната, госпожа Ташева, драскаше нещо в тефтера си и като че ли не възнамеряваше да почва заниманията. Учениците нямаха нищо против това, почти всички бъзикаха захласнато телефоните си. Тогава вратата се отвори и в стаята надникна един от охранителите, възрастен човек, когото всички наричаха бай П ...

Мисля, мисля, мисля.
Душата моя трепетно мълчи.
Живот, лъжа, сълзи и смях –
смях фалшив, сълзи и смях,
мисля все за този смях и тез лъжи. ...

Какво да ти напиша –
кратко, със думи прости и добри,
докато утрото ни вдиша
и като пъзел ни сглоби –
една усмивка се изплъзва ...

И всичко си е по местата.
Пасе си бялата кобила,
а юли плува в небесата,
възседнал слънчево хвърчило.
Очи отварят маргаритки. ...

Текст : Геновева Цандева
Музика и аранжимент : Ме6
Песента е стара , но сега е с ново смесване и нов мастер. Изпълнява се от Борис Джамбазов
фронтмена на групата "Сутерен 4А " , която вече не съществува. Благодаря на Геновева за смисления текст нещо , което не се среща често напоследък.

Голотата ми днес се облича...
Търси си дрехите в мрака...
Тя искаше да бъде обичана...
Там някой, там да я чака...
Голотата ми днес отива си... ...

Заровил глава
в облака на
моето желание,
обрамчвам
с червило ...

Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов. ...

Сред хилядите стъпки чуваш само своите
Нямо стъпващи и водещи към фара
Това, което води те към светлината
Това, което думите ти пак изгаря
Улици тесни, къщи многовековни ...

Жена от далечна страна
Красива жена от далечна земя,
далеч си, а всъщност си в мен.
Гледам образа ти и се усмихвам сега,
дали ще те докосна някой ден. ...

Явор си купи нова кола. Но този път – наистина нова…
Пари имаше, защо да не плати по-скъпо – за по-хубава кола? При това супермодерна – със страхотен външен вид, мощен двигател и куп екстри. Между които нов, модерен и бърз компютър…
Капне дъжд – компютърът изчислява силата и броя на капките, в съотв ...

Желая ли, мога криле да разперя
(да ида с тях нейде далеч).
Желая ли, мога небето
да поря,
обсебен ...

Искам да скоча от водопад,
да вися с главата надолу
от клоните на сърцето ти,
да използвам небцето си,
за да те направя усмихнат, ...

В океана на любовта съм.
Гледам те в очите и потъвам
и се отразява моят образ
и се гмуркам в любовен океан.
Аз и ти? Животът ни срещна, ...

Да може някак да ръждяса
това убито глупаво сърце...
една Жена ме урочаса
съдбата просто ме прокле...
Да можех да съм от стомана ...

една страна се
слàви с чернозем и със
сърца големи -
като необята и -
слуги на добротата

Ще изтрия всички снимки.
Ще изхвърля всички подаръци.
Ще скъсам всички твои дрехи с които си ме топлила в студа.
Ще изхвърля всички твои вещи.
Ще изтрия всичко. ...

Глава III
Лора вървеше самa. Точно от това имаше най-голяма нужда, за да събере мислите си. Последните няколко дни минаха като вихър. Едва ли си бе представяла така завършването на гимназията. Без Калоян, в интимни отношения с мъж доста над годините на баща и. Последната мисъл буквално я вледени. Пр ...

В село Воденичане живее седемдесет и осем годишната баба Иванка. Това малко местенце лежи в пазвата на Югоизточна България, предлагаща невероятни гледки, които се запечатват в съзнанието.
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образование ...

Не питай
Не питай, не задавай ми въпроси!
Послушай как отеква тишината,
въздишката във мрака как кънти!
И колко слаби са сърцето и душата. ...

Моя мила зависима, моя мила функционала,
опитваш се да бъдеш, еднаква, периодична.
Искаш да те опишат с едно уравнение.
Да видят, твоята първа производна.
Да чуят твоята, втора такава. ...