"Една причина ми кажи
да бъда с теб и точно тука?
Поне ме свястно излъжи!
Поет си бил?...Такава скука!...
Ще дращиш нощем стихове, ...

Добро утро! Как си тази сутрин, мила?
Сети ли се ти за мен, когато се събуди?
Оставих пак до теб любов, дали си я изпила?
Не покривай с дрехи любовта на двама луди!
Добър ден! Как си днес, Любов прекрасна? ...

Плаче ми се, но се смея
..хей така нарочно!
..пия много
..знам порочен съм.
Тайно свиря на гъдулка ...

Да поживеем другаде, в друго време, в друг свят...
Не знам за вас, на мен често ми се случва да си мисля за това.
Да бъдем там, където не сме били, да изпитаме нещо по-различно от това същото, случващо се всеки ден, всеки час, всяка минута, всеки живот...
Желаем нея или него, желаем слънце и радост, ...

Твърдя за себе си, че имам лично място,
което ме огражда като крепост.
Във него паля неуморно факли
до колене затънала сред имена
Повела глутница представи ...

ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА
– Цвето, Цвето, тук ли си?
Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Половината, куцайки, се скри в отминалия ден. Другата половина, осакатена, рухна върху селото, затискайки го с предчувствието за идващо зло.
Една топла женска ръка затисна мъжките устни и ласката прокара о ...

СЪНЯТ НА КАРУЧКАТА
Отиде си селото...
Къща по къща...
Чешмата замлъкна...
Камбаната млъкна... ...

Хляб или злато
Съхнем! Неусещащи жаждата.
Замръзваме! Неусещайки студ.
Отпиваме! А празна е чашата.
Уморени сме! Не полагайки труд. ...

Тя е дъщеря на бъдещи мистерии;
обикаля светове, умове и галерии.
Живее в дворци от минали времена,
на мъртви империи и скъсани знамена.
В днешния ден се губи сред шума и хаоса, ...

Спря напряко със стария си опел. Огледа се. Портата беше голяма, над нея – навес от керемиди, еркери от сухо орехово дърво, зеленина, огромна сива пощенска кутия, наполовина обвита с бръшлян. Не можа да повярва на очите си. Късмет! Той идваше направо към него. Не се криеше.
– Добър ден! – провикна с ...

Залиняло лято
с облаците влажни.
Излетяло ято,
след вечери блажни.
Скрити маргарити ...

Красива си,
усещам погледите как те галят
желана си,
разпалваш страстите в сърцата
мислите, ...

– Изобщо не забелязах че си тук. Как ме намери? – запитах аз, след като забелязах силуета ѝ с периферията на зрението ми.
– Не беше трудно Стефко. След като не те открих в стаята ти, просто погледнах през прозореца и те видях.- отвърна тя.
– Видя ме а? Просто ей така? Осъзнаваш че този парк е на два ...

Лутам се, търсейки верния път на своя живот.
Уморих се, вървейки по безбройните грешни пътеки.
Часовникът не спира. Ускорява неуморим и безразличен.
Чувам го, чувствам го. Уморих се.
Искам да отида у дома! Къде е това?

Събуждане
Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.
Нахлува ден, и някак светлината ...

Препускайки с вятъра,
гетският* конник,
се готвеше пак
за война...
Сърцето му ...

Непостигнато желание
Когато бях съвсем млада и още не бях омъжена чаках често привечер бъдещия си съпруг пред работата му. Бях около двадесетгодишна, слаба с буйна, дълга коса и като всички момичета тогава облечена по модата с феерични широки рокли с голи рамене и обувки с високи токчета. Приятелят ...

Написах ти писмо, любов!
Разказах за копнежите си нощем,
за тихите горчиви сутрини,
безжизнените дни и още...
Свирепите, студени вечери, ...

В живота си садѝх
и плодове събирах.
И всичко ви дарих –
със вас се аз разбирах.
Каквото съм градѝл, ...

Зад стените на малкото щастие
с девет ключа вратата залостих.
Избледняха следите остатъчни
от калта на неканени гости.
Заличих си съседските дългове – ...

Добре, де, добре… тъй като не ме бива много в говоренето, съвсем набързо:
Лъчезар Кирилов, кратка биография:
Възраст: двадесет и четири;
Зъби: една втора от летата му;
Хигиена: баня — само на двадесет и девети февруари и то, ако не е много студено; ...

Тъмно е,
земята още не е изстинала,
за разлика от мен,
гледам града отвисоко,
светлините не стоплят нищо, ...

Попаднах май в неосветена зона.
И този казус никак не е нов.
Изобщо не е грях, според закона
убийството на някаква любов.
И няма нужда от стрелба с куршуми. ...

Очите ти – пожарен въглен!
Блестят като опашка на комета
за малко само щом ги зърна
започвам целият да светя..
А устните... Не знам вкуса им... ...

Дясната ръка се отпусна безсилно:
- Боже, ще се откача всеки момент…
Лявата промърмори:
- Ти поне си предназначена за труд. А аз… Наравно с теб цял ден – вдигай, сваляй, влачи…
Краката възроптаха: ...

Прибирам се у нас. Да кажем, съм почерпен...
Не!...Чакайте!... Не казвам, че съм бил пиян!
Така се случи, че настроен съм концертно,
с усилие надвил вродения си свян.
В такъв момент запява ми сърцето волно ...

Глава II
Беше ранен следобед. Лора седеше небрежно протегната на едно меко кресло на терасата. Със зареян поглед гледаше раззелененият склон на Витоша. Но мислите и бяха другаде...
Изпитваше неистово желание да му звънне, но имаше табута в това число съпруга с 2 деца.
Оххх не искаше да мисли за тях ...

ОБИЧ и ЛЮБОВ
са, за да веселят и
за да не болят!...
Нека – ОБИЧ, за
да веселѝ и нека, ...

Остани! Остани!
Ще се
любим,
нали?
На гранитния кухненски ...

Хей, до десет да броим,
та да ни хареса!
И до двадесет да стигнем,
работа най - лесна!
Единайсет и четирсет, ...