Здравей, Н. !
Трудно ми е да намеря думи, с които да опиша радостта си за това, че реших да участвам в конкурса. Не зная за другите, но аз имам чувството, че вече спечелих, защото успях да срещна приятели.
Аз силно се съмнявам, че съществува сила, способна да заличи спомените ми от това мероприятие. ...

Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие? ...

съвършеното
общество - на ЛЮБОВТА
да È тържество

Прилеп
елегия
пише
в улука.
Странно е, ...

Мрачно е,
и времето е като мене,
проплаква с есенни листа
и ненавиждам вятъра,
който ще ми вземе ...

През една хладна неделя през март аз и Ани отидохме до близкото гробище. Тя избра мястото и аз я последвах, макар че не си умирах да ходя там. Все пак това беше една от първите ни срещи и бях доволен, че съм с нея, независимо къде ще ме заведе. Проведохме добър разговор - за кафе, алкохол, книги и ф ...

Кръгло, квадратно и после обратно,
в кръг се въртиме и нощем не спиме...
Всичко предишно – било е излишно,
трудните думи, лежат помежду ни...
Тъжно се смея и мъртва живея, ...

Тайнство
стихове пародия и сатира
Жената, тя е тайнство непознато,
като в лоно тя обгръща всички твои страхове
и в майка се превръща за всички свои синове. ...

"Всеки сам си носи кръста"
твоят много натежа
изсипа всичката вина,
душата ми бе малка и не се събра
не ми преписвай чужди грехове ...

На гроба на баща ми - ето,
че житен клас стъбло люлее...
Зрънца донесох от полето –
от равнината край Егея...
В надгробната могила сложих ...

В малък провинциален град живеел един старец. В него живеела и една по-млада и по-хубава старица. Те крачели по уличните коридори всеки по своя път. Те просто крачели и не виждали. Живеели в объркан свят на алчност, пълен с лъскави коли и мързеливи искащи принцеси. Но един ден се срещнали и тогава н ...

Изнервям се, защото тя е принудена да ме чака. Но няма как, дежурен съм, не мога да зарежа работата си, въпреки че работа на практика няма. Броя минутите до края на смяната. А те се точат протяжно, мъчително.
Тя лежи на неудобната кушетката в ъгъла. Притворила е очи, но явно не спи. Та как се спи, к ...

На мравката път
правиш ли, пъртина за
мнозина ставаш!...

Реши,
че пиша стихове
на теб?
Ерато писа.
Събуди те ...

Изсънувах си всичките сънища.
Пак отварям широко очи.
Синевата прегръщам прекрачила,
през онази далечна черта.
Изтанцувах си всичките музики. ...

отсам вечерния вятър… и дъжд оттатък…
носи ключа към светлото… ще отвори света
към безкрая
и ще е любов… ще обшие с пеперуден фестон
ръба на нощния спомен ...

Още за любов ме бива.
но, не ми се занимава..
врял съм аз в тази ''ада''
по добре да съм статист.
да се правя на артист. ...

Гордея се с нашата бедност,
балканска бедност но не на душа.
Работим честно но не стигат пари,
но богати са нашите души.
Да ние имаме синове и дъщери, ...

Разказ от Генка Богданова
Дъждът кротко потропваше по стъклата. Беше ситен пролетен дъжд, за който земеделците казваха, че е дар от Бога за посевите. Но Ивана никак не му се радваше, защото покривът на старата им къща отново беше протекъл около комина и ръждиво-черното петно на тавана се беше втренч ...

Времето беше отминало вече,
може би някак сега бе различно,
щеше отново тя него да срещне,
знаеше как ще се чувства отлично.
Пак във стомаха рояк пеперуди ...

Отдавна бе подслон на ветровете,
а птиците си свиваха гнезда.
Камбаната от слънцето блестеше,
потънала в незряща тишина!
Амвонът, тъй притихнал, си мълчеше! ...

Летището - чакалня за несбъднати мечти,
изпраща самолети, натежали от желания.
А днес в бюро "Изгубени-намерени души"
отново без табелки чакат купища терзания.
Тълпата пред гишето "Нов живот" пак се реди, ...

Ще дойдеш! Тя чака увила се в мрак.
И твоето име изгаря небцето ѝ.
Без памет ще спи до деня с твоя знак.
Сън безметежен покрива лицето ѝ.
Приспа се, в копринен пашкул да те чака. ...

Какво е всъщност лятото, какво е?
Един сезон, през който мен ме няма
Иван Вълев

Млад мъж, мечтал си още от дете,
в един момент, да кара BMW.
Парите, все не стигали обаче,
мечтата да осъществи, така че
примирен, шофирал си "Кадет"-а, ...

Есента пристигна – румена засмяна,
златни листи пилее – земята намята
да скрие малки житени зрънца,
за да ги пази от снега и студа...
Губер тъче си – багри си вплита – ...

Очи, сълзи, усмивки изкривени...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...

ЗАДУШНИЦА
Разказ от Генка Богданова
Днес е най-студеният ноемврийски ден. От сутринта скитахме по градските улици с надеждата да събера малко кашони за продаване, за да купя поне хляб, но циганите и силният вятър не бяха оставили нищичко в контейнерите за смет. Поехме, гладни и премръзнали, с Топчо ...

Забила нокти в мойто рамо,
оставяш ме в нощта без дъх...
Безпаметен, се моля само
веднό да стигнем оня връх,
при който болката е сладост - ...

Автор: Генка Богданова
І.
Душата ти е пъпка медоносна,
разцъфнала сред нива росна.
В словата ти е сладката омая ...

/в съавторство с Ани Димитрова/
Ани:
Колко време отне ти да станеш добра
във това да задържаш сълзите горчиви...
колко време отне ти да станеш скала ...

****
Денят започва в шест без пет.
Понякога е много тъмно.
Луната – бледолик поет,
върху словата си осъмва, ...

Тук изгревите идват много тихо.
На пръсти, бавно, със сирашка плахост.
Бушуват дълго залези, не стихват,
а помежду им дните тлеят прахово.
Размиват се, пресядат – кост в гърлата, ...

Изгубих себе си по пътя,
и връщах се назад, назад
с цел да се открия, но не успях.
Допуснах в себе си
и то без да искам – ...

Щастието е в борбата.
Маркс
Не искам мойто
щастие на други да
да дължа! ...

На малка сергия посред магазини
сред куп магданоз и картоф,
със бял етикет без цена и без име
видях да продават любов.
Явно съвсем непотребна била е, ...

Дай ми този тъжен път
да извървя го бавно
и толкова нежно
и любовно.
Дай ми твоята ръка ...

Изпратено на: Петък, 2008, Февруари 22 13:30:17
Относно: Пардонства.
Здравей, Нощен!
Спомням си и за един колега от студентската ни група - Боби. Той беше вегетарианец, защото "искал да живее колкото костенурките, че даже и повече". Не знам доколко това е един от начините да надскочиш гене
(тук няко ...

Колко хубаво е да си свободен,
право на избор да имаш,
ала сал ако си човек отговорен
добрини в живота постигаш.
Свободата не е да правиш що искаш, ...

Никоя песен
не може да повтори нотите,
по които стъпваш идвайки.
Ти си седмата струна
над нямото ми прагче, ...