Бе най-дългата нощ. Нощ за размисъл и тишини.
Нощ, в която пресъхна гласът ми, а после в очите
пак доплуваха всички забравени (ужким) тъги
и разстреляха само с една кратка мисъл мечтите.
Вързах своите пръсти, за да не докосват перото. ...

Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...

Моят влак е стар и парен,
в утрин хладна цял във дим.
Тъй далеч от мене жален,
в спомен чезнещ,тъй незрим.
Там до гара малка, жълта ...

Каква шарения, колко багри!
Как есента събира всичко –
жълточервените листа опалени
по още зеленеещите тревички,
тъмните борове, укротили лятото, ...

Рисува с мъртва четка есента
подбрала цветовете си отровни
и с порива суров на лудостта
картините си шари, бездуховни.
Нетрайна и студена красота ...

Пътуване из Гватемала
Гватемала е страната на вечната пролет. Там, в повечето райни, температурата е приятна: нито горещо, нито студено. Изпъстрена е с вулкани, езера, плажове на морето, старинни градове и освен това се говорят 23 езика! Двадесет са от групата на маите /маянски езици/, като: киче (г ...

Не е ден от деня
неудобният свят
дописал се сам
и политнал.
Тук нежният глас на ...

Нямам нужда
от Бог-
да се моля
да си моя!
Нямам нужда ...

Безвремието ме натиска
и безнадежност ме наляга.
Една далечна неизвестност
разкрива се и се предлага.
Едно неясно полуутре, ...

Няма как да разберем този грозен епитет, лепнат върху особата на Петуния, ако на разнищим историята от началото. А тя изобщо не е нещо чудо невиждано. Дари и началото и не е смайващо. Представете си море, една самотна мома столичанка на име Петуния и спасител с тяло на бог, с очи, все едно оцветени ...

64
Целта пред теб – единствено нагоре.
Макар и уморен, върви нагоре.
Усилието, вярвай ми, си заслужава,
защото важното в живота е нагоре. ...

разнася тъга с всяка капка дъждът
като тъжна солена сълза… натежало от сиво
небето
във клоните голи виси
самотна градината стихнала ...

Защо закъсня?
Мога ли да дойда сега на срещата
с най-старата си дреха и с най-вехтата своя душа?
Мога ли, някак набързо, да ти призная многото си неуспехи?
Кураж ще имам ли, ще мога ли да се реша? ...

Купих те и те продадох,
после пак те купих – изхабен,
ръка претръпнала подадох
за теб – от търговия уморен.
Оставих в ъгъла ти прашен ...

Колко, лесно днес се влюбваме?
Казваш ми " Здравей"
и целувка за разкош.
Колко трае любовта ни –
само грош! ...

Изворът на вечна светлина…
Прибира ме във себе си мига,
във ритъма му пак се разклонявам,
сред мислите си вятърна летя,
и думите във нежност претворявам. ...

Еден ден годините ќе бидат само бројки
и ќе се раководиме по мојот часовник.
Сите зборови од мојата поезија
ќе ја пронајдат својата сродна душа.
Грижата ќе роди грижи ...

Стоя пред теб. Осъден съм за всичко.
Дълбоко в мен вините се прескачат.
Надеждата в зениците – мъниче,
на педя от сълзата. Ще заплаче.
И трупам укори, кънти – „виновен”, ...

Автор: Генка Богданова
Преди няколко недели
на конкурса „Сръчни, смели“,
Неда „битката“ спечели.
Връчиха й рози бели, ...

Рисува есента със злато
последната въздишка на листата
и си представяме когато
тръгваме по пътищата непознати.
В прослава на измислен идол ...

4.
В селото беше тихо. До мръкване. Тогава из уличките почнаха да се чуват припалвани мотори, а след това фарове се отправиха на север. Един чифт, втори… Първата кола беше на Милото. Той се канеше да тръгне още по обяд, когато разбра какво са намислили съселяните му, но Мешо го изгледа с кръвожаден ...

Полива майка новата леха,
за всяко стръкче – напръстниче влага.
Погалва ги със поглед, сякаш са деца
и всичките за нея равноправни.
Ако, не дай си боже, прекали, ...

Да тръгнеш и да не се върнеш.
По пътя прашен, някъде далече
блести разковничето – Самота.
Подремва в нея поглед на сираче
и тиха, тъжна доброта. ...

Солнца контур старинный
золотой, огневой...
А. Белый
Голямото червено слънце
потъва в златен пясък. ...

Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато ...

Ти в черната бездна пропадна...
аз плаках със сълзи от кръв,
защото бях просто
безсилен
(защото изпуснах те там)...

Още от как съм пропълзяла
към тебе, Боже, аз съм се стремяла!
Бавно, полека, съм изправяла кръста
и към те съм тепала чевръсто!
И все към ТЕБ, Всесилни Боже! ...

При нас е много трудна любовта
защото ти със страх ме заобича.
Аз – облачен мечтател. Ти – Жена
и всъщност малко повече – момиче.
Аз в утрото се къпя със дъжда ...

Запита ли се днес…
по стръмното небе летят ли птици,
на вятъра отива ли му шапка,
къде отиват сънищата нощем
и хората с криле дали са смели, ...

В шепота на морските вълнѝ
носи се божествена наслада.
Белези от свършени войни
вият на безкрайна магистрала.
Слязох от безчувствения влак. ...

Карай внимателно!
Караш по-голяма магистрала?
Огледай я хубаво, и запомни,
тя не е жертвена зала,
кадето да заровиш човешките съдби. ...

Мъгла се зададе насреща
И мъка сърцето посреща.
Че дните ми – прежда изпрели,
във лист на стената са спрели.
До тука животът е стигнал ...

Отиде си и този летен ден,
нищожност във Вселената оставил,
за някой, някъде – е ден рожден,
а друг – скъп спомен, е добавил!
Не ми се спи... Сбогувам се с деня... ...

По тялото ти алчно плъзват поглед
компания подпийнали мъже...
И имаш чувството, че си на оглед
за рядко и възбуждащо мезе...
Преглъщат по изваяните форми - ...

Библията е от онези четива които оставят безразличен само този, който никога не се е зачитал. А да не се зачетеш поне малко в книгата с най-много издадени копия на Земята изисква... особен вид неграмотност... Аз лично никога не съм харесвал Библията и до ден днешен я смятам за сборник преразкази кой ...