В нощта дошли. От синята стихия.
Докарани от тъмни ветрове.
Разпръснали най-кървава магия
по българските горди брегове.
И грабели, убивали на воля. ...

Дълго ти без мене си живял,
дълго аз без теб сама била съм.
От щастието кратно земен дял
съдбата щедро ни поднася.
Клетва за любов не ми е нужна ...

Капка лаконичност, океан от безмълвие,
част от самотния летен дъждец,
над каменна плоча тихом мълви
безличен, бездушен до болка крадец!

Много любов е нужна на хората,
за да слеят лъчи в един-единствен поглед.
Нежен е гласът на изгубените спомени,
звезден е духът, а очите му - мокри.
В спомени живял, разлиствал се по книгите. ...

Ония двама, дето ги измислихме,
някъде все още се обичат.
Минава времето, а те все по- малко
на мене и на теб приличат.
Живеят в други светове ...

Пилигрим е моето сърце,
затова следва стъпките си
една по една, миг по миг
и вървейки пее песента си.
Песен, която обещава ...

Ще превържа незараснали рани.
Ще изгоня дяволи – триста,
че научих – сълзи, Душата не хранят,
нито мастило разлято по листа.
Забранената дума „обвързвам“, ...

Гореше. Аз чувах как стенеш и викаш.
Подадох към тебе ръка.
Посях ти надежда
и сляпо повярва,
че няма ...

Посрещане
Магьоснико, твоите нежни слова
отвориха отдавна заключена врата.
Добре дошел! Ела и поседни!
Аз вече се давя в сините ти очи. ...

Не, не сънувам.
Мечтая за сън.
Сънят, който с тишината
ще ми донесе
радост от живота, ...

Автор: Генка Богданова
„Не е юнак този, който сам се хвали.”
Похвали се козлето Непослушко
на малкото прасенце Клепоушко:
- Аз съм, глупаво прасенце, ...

В леглото будна лежа и през прозореца гледам -
опитвам се звездите да преброя.
"Ох, как само искам да мога да заспя!"
Усетих допир - потреперих!
Усетих го отново, ...

Това са очи, погледнали душата,
път, водещ към усещането - щастие.
Това са случки, изпълнили мечтите.
обещания без клетви и думи.
Това е поглед отвъд всичко, ...

Моето дете, ах, как сладко спи върху мен.
Моето дете, още бебе е то.
Моето дете, не бързай ти да порастеш и родният дом да напуснеш.
Моето дете, обичам те, обичай ме и ти.
Моето дете, винаги ще бъда до теб. ...

Когато са, за
да съзѝждат, думите
не се обиждат,
колчем подиграват ги
и омаловажават!...

21.07.2017 г. Велин

Когато си далече от дома
и друг е аромата
на вятъра в косите на жените...
и липсват слънчогледовите ниви
в безкрайност пръснати под синьото небе ...

Монолог
В леса житейски просто се изгубих,
останах сам на сложен кръстопът.
Всичко свято в миг един погубих
и не за първи и последен път. ...

"Звезди се свалят"
само от зор,
ако угаснат
няма позор...
На думи е лесно ...

Кристално чисто мразовито утро
Блести до заслепяване дори
Снегът разстлан във сватбена завеса
Покрива черното, но със следи
Изведнъж светът се преобърна ...

ХВАЛИПРЪЦКОТО
/почти истински случай/
Той все се удряше в гърдите...
Кънтеше мъжката му гръд.
Хвърчеше той и над орлите... ...

Да обичаш,туй не е задача,
да обичаш това е призвание.
Да обичаш значи да бъдеш водача,
който ще те води въпреки твоето негодувание.
Да обичаш значи да пазиш, ...

Любов ли бе да я опишеш?
Тъй нежна, тиха и дълбока.
Във твоята приятелска подкрепа
видях жена, която мене да обича...
Любов ли е това, което става във душите ни? ...

Любовта е вино,
виното – любов.
И двете опиват,
и огън
във вените палят. ...

Към смъртта крача и си пея,
в лицето ѝ храча и се смея.
Да умра не ме е страх.
Не веднъж вече мрях.
Родих се, но не живях, ...

Имате приятели... Нямате приятели...
Знаете ли, че приятелите всъщност са предатели?
Разбрахте ли?
Предатели...
Трябва да свикнете с грозната мисъл. ...

Не сънувам,
не ценя,
не обичам,
защото е много човешко.
Не дишам, ...

Вървя през живота като дете,
невярващо в хорската злоба,
с наивна усмивка и празни ръце,
такава, ще бъда до гроба.
Но знаеш ли, никога, нито за миг, ...

Обичам това влюбено чувство
като луната, която обича морето,
като морето, което обича душата ти,
като земята, която обича стъпките ти,
като въздуха чист, който те изпълва ...

Светкавица проряза сетивата ми.
Обидата и болката се сляха.
Нахлуха черни мисли във главата ми
и коня на емоциите яхнаха.
Не бе Пегас. И аз, и той го знаехме, ...

стихът
обхваща
необхватното
и
прегръща ...

Не ме кори че го написах!?
Защото знам написах го за нас...
Кръжат в небето лястовици бели...
И гарвани със тях кръжат...
И в тях са мойте мисли оцелели ...

РАЗМИСЪЛ
Инспекторът я засмука. Тя димеше от удоволствие. Хвана я грубо по средата и почти я прекърши. Толкова бе лека, бяла; вътре топла и мека – като нещо хубаво.
Отпи от уискито и помисли. След това само отпи.
– Този случай ще ме довърши! – каза ядосано и я хвърли в пепелника.
Тя догоря сама, а т ...

Дихание на разридана гордост,
откъсна се в писмо-раздяла,
поточна линия с ранени мигове
пуснати в нерадостен конвейер.
Згубени в безмислените конспирации, ...

Това е история за едно младо момиче, бедно сираче, което обаче бе невероятно красиво и ако не беше прокълнато, всяко момче, че даже и момиче би се влюбвало в нея. Прокълната? Да, точно така. Където и да идеше, над нея валеше дъжд. Всеки път, когато излезеше от къщи, започваше най-страховитата буря и ...

Поредна нощ проклета,
кошмари зли сънувам.
Блажено си мечтая,
отново за покой бленувам.
Знам, че такива мисли скверни, ...

Когато стане тихо,
и… нищо вече не боли,
тогава тя целува – бавно,
очите с нежност да благослови.
Тогава взима си глухарче, ...

Докарай си всички обсадни машини
и пращай войници безброй.
Десантчици пускай ми,
колкото искаш,
изпращай ...