Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.3K resultados
Обичам бурята
🇧🇬
Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
Най-много обичам спокойното ...
Все си мислех, че на родителска среща на първокласник се стои прав. Така де - на тези малки чинчета кой възрастен може да се побере да седне?! Но, когато влязох в класната стая на дъщеря ми, вече всички родители бяха седнали по чинчетата и слушаха в захлас Госпожата. Никой не забеляза, че бях закъсн ...
Аз пристигам, море, да те видя отново
с жълти плажове сънни - бледопясъчен талк.
Миден блясък посреща очите, готови
да съгледат в лазура тъмносин орихалк.
Ти си блян на душата, потърсила вечност ...
Светлината наднича в прозореца ми и чака
да разкажа последния сън и последния стих...
С кафето допивам последните нишки на мрака.
А Септември пристъпва навън -
листопаден и тих. ...
Аз съм ловец на истории. Не, не рибар. Ловец съм. Защо уточнявам ли? Ами рибарят пуска въдицата и чака. Ако се хване нещо, добре. Ако не се хване – следващия път. Ловецът дебне дивеча. Преследва го, цели се и стреля. Понякога му избягва, но само понякога.
Като видя опашка на магазина, веднага се нар ...
Бутилка вино. Прилив на самоувереност.
А после щипка страст и зрънце преднамереност.
Легло. Голяма работа. Е, и мъжественост.
О, миг блажен! Каква жена! Каква божественост!
Кафе с цигара. Утро. Странна разтревоженост. ...
Изронва се уплашеният бряг.
По-малка съм от пясъка. Не дишам
и мога най-спокойно да умра,
поведена от петдесет дервиши.
Върти ми се света, а Онзи свят ...
И тръгна лятото, и беше някак тъжно.
Тогава появи се тихо ти до мен
и аз поисках вечно да се свържем,
да изрисуваш с багри всеки скучен ден.
Във есен нежна себе си намерих, ...
РАЗРАВЯНЕ СЪС БОЛКА
Аз често съм изправен до стената
и се опитвам сметка да си дам,
с какво ли не ми пълниха главата,
без смисъла му истински да знам. ...
4.
Гражданите си заминаха. Откараха и труповете на убитите – за аутопсия. На третия ден ги докараха и цялото село в един час се изсипа на малкото гробище. Положиха всеки при неговия род, но опелото стана едно – така и така гробовете бяха един до друг, деляха ги някакви метри…
Убитият пришелец не док ...
Аз никога за нищо не излъгах
в очите ако можех, ще те гледам
но двамата не можем да се сбъднем
и истината просто е за мене.
Написах си го целият живот ...
Зима е. Вятърът навън е сковаващ. Пухкавите снежинки падат една след една. Аз и брат ми правим снежен човек. Няма какво да му поставим за нос, защото сме самотни сираци.
Чудим се как ще прекараме наближаващия празник – Коледа. Мечтаем си да получим подарък, но няма кой да ни го купи. Донякъде сме се ...
( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам! ...
Ще си разкъсам старата премяна
от жегата непоносима днес.
И върху тялото си ще надяна
по спешност мантията срещу стрес.
Веднага тука – даже без магия, ...
Тази вечер ще флиртувам със съдбата.
Ще ѝ покажа защо при мене е дошла.
С чаша вино ще я посрещна на вратата.
Жадно ще ме гледа и няма да е сама.
Дяволът повлякла – за опашката го води. ...
Нощта е по-коварна от отрова,
изпуска тъмнината на талази.
Луната ѝ – посърнала виновно,
зад гъсти облаци в небето лази.
В такава нощ сънят ми е наказан ...