Напоследък сънят ми е на почивка
в неочаквана, дълга ваканция,
така или иначе не заспивам,
прегръщам те в написани страници...
И знам колко много е хубаво ...

Домино
Ракета-светулка с неонов корем
проряза небето среднощно.
Заби се в земята - гигантски паун
с разперена, дълга опашка. ...

3.
Две баби търпеливо изчакаха Дойно да изнесе няколко маси пред кръчмата, че и да ги бръсне с кърпата отгоре. Пресен хляб щяха да докарат на другата заран, ама бабите не бяха преценили и, видели, че им остават само краишничета, тръгнали да проверят за случайно останал. Пък ако нямаше – щяха да отид ...

Сън в дъжда
Дъждът целувките ти ще измие,
дъхът ти във нощта ще се стопи.
Мъглата моите сълзи ще скрие
и дълго, много дълго ще вали. ...

За себе си да изградиш и къща...
Жена от нея да направи дом.
И щастието във деца да връща,
а радостта за теб да е синдром.
Звездите вечер в твоя дом да гледат ...

Есен - като шарена калинка,
тихо до прозореца ми спря.
Смигна ми и мълком ме повика –
да започнем весела игра.
Сякаш беше взела от Дъгата ...

Моята номинация
Звъня от много далече,
и се чудя дълго вече,
как ти беше името скъпи?
Повтарях го на ден по сто пъти, ...

Налей ми за последно чаша вино,
океана от сълзи в теб задръж.
Преди да ме удави – ще отмина,
преди да ме залее – ще съм дъжд.
Не искам думи силни за последно – ...

Ден! Небе! Колело!
Слънце! Жар! Зло!
Къща! Майка! Баща!
Бебе! Усмивка! Игра!
Нощ! Сън! Тъмнина! ...

Ще работи постоянно
и уморен ще се прибира.
Ще те завива сутрин рано,
а вечер силно ще прегръща.
И много време няма да има, ...

Шаро затвори очите си. Край!
Бавно си тръгна живота от него.
Вече не чувам звънливия лай.
Бог отреди да оглася небето.
Дървена къща. Нахапан комат. ...

Пловдив. Вечерта на 1998 година. Пълен мрак обгръщаше всичко.Тази зима беше страшен студ. Духаше остър вятър. Ледени висулки, като остри ножове висяха от високите сгради. Разбитите асфалтови улици светеха като надробени стъкла. До ръждясал и потрошен контейнер за смет, лежеше малко, някога бяло куче ...

В лето Господне 6897-мо от Сътворението на света или 1389-то от Христа, на Косово поле станала голяма битка. Юначният Милош Обилич разпорил корема на проклетия султан Мурад и взел мръсната му душа. Неговият син обаче, наричан Илдаръм или Светкавицата, трижди по-мръсен и от баща си, удържал войската ...

Спри се, поеми си въздух и живей,
мисли лоши преодолей.
Отпусни се и загрей,
усмивка пъстра ти развей.
Терзанията пусти ти отвей и душата си повей. ...

И в крайна сметка,
любовта била една.
Изпуснеш ли я,
идва само самота.
И не искам да говоря, ...

Измълчахме я тази любов. Като стара камбана –
глухоняма от чакане, гърбава от празнота –
ни с ушите да чуе сърдечния взрив-канонада,
ни с език да отрони на съдбовния порив звъна.
Като в някаква странна, невидима, адска прокоба, ...

Точно тази нощ...
нищо няма да ти кажа.
Скриха се звездите в кош.
Иде есен... май, ще се разплача...
Търся я луната на балкона. ...

Възседнал петнистия си ден,
по павирания си път препускаш,
все към нещо устремен,
което не бива да пропуснеш.
Не бързай толкова, недей! ...

Взех от себе си назаем...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов... ...

Като агънце на заколение,
на шиш отново ме набучи
любовта!
Наивен, глупав бях,
доверчиво й повярвах. ...

Животът е едно дълго и изпълнено с приключения пътуване, с добри и лоши спирки. Животът наподобява и „превозно средство“. За някой животът тече в бързи обороти, както самолетът прелита над стотици площи за минимално време. За други пък животът тече с минимална скорост бавно, мудно и тежко, както вла ...

Живота си го живея
солен и на прима виста.
Да го рестартирам умея
дори и от стръмна писта.
Решенията ги вземам ...

Петър прие съболезнованията от своите близки и тръгна към паркинга. Влезе в опела си и напусна района на гробищния парк. Искаше, колкото може по-бързо да напусне това място. Току-що беше погребал съпругата си. Имаше нужда да се махне от Русе и от ежедневието си. И все пак, още не можеше да повярва, ...

Красавицата Есен сърчица
във езерото с лилии подметна.
Видяха ги две мънички деца,
облечени все още в дрехи летни.
Отнякъде изви се вихър лош, ...

Мостове изгаряте пред всички,
разпиляно е
на показ ваш’то всичко
с декор от драма,
гримирана преди голямото ...

Ако те нямаше... Любов!
Ако те нямаше любов... Ако те нямаше!
Целувката на слънцето в утрото ще гасне.
Ако те нямаше - ще вървим през дните,
самотни сенки - тъжни и безгласни. ...

На таз дата великият Захари
събуди и млади, и стари.
О, прекрасно Съединение,
ти бе нашето спасение.
И ти ни носиш знание ...

По време на вятър - залезът е друг.
Някак по... червен и буреносно любовен.
Напомня ми за теб -
как залязваш в очите ми и изгряваш в сърцето.
Стъмва се. ...

Галя грапавото гръбче
на самоубийствените мисли
в затвора на съзнанието си.

Спи ти ,злато мое.
Спи,недей се буди.
Нек сърцето твое
стихне от полуди.
Нели утре рано ...

Моят септември – топъл и прашен.
Уж е дъждовно-в мен все гори.
Сам сред уюта хубав,домашен.
Снимки се местят, говорят стени.
Две маргаритки в мрак,самота. ...

към БОГ се
с молитва
политва

Есента коси разпусна
във река нагази, мина брод
и надвеси слънце ясно,
да напълни гроздовият плод.
Стават сънени берачи, ...

Този човек беше харесван от всички. Поздравяваше учтиво. Винаги усмихнат, обръснат, изгладен. Помагаше на възрастните в трамвая. Отстъпваше мястото си, въпреки че не беше млад. Кавалер.
– Много неприятен тип! – говореха за него онези единици, които не го харесваха. – Прилича на влечуго.
– На мен пък ...

Автор: Генка Богданова
Ако мене ме няма – зората пак ще изгрява,
извор ще блика, и славеи в хор ще запяват,
слънце ще гали земята със ласкави длани,
радост ще блика, ще има и болки и рани. ...

СЕПТЕМВРИ
Празни гнезда
са очите ми
ако не срещат твоите
със птици пълни. ...

на Чифчето
Ти виждала ли си малка
напъпила
роза?!
Но израсла в средата ...

Не съм от тези с плахо слово
и с все надолу сведен взор,
със снизхождение, готово
да оправдае всеки в спор.
Не съм от тези – да не смея ...

Angels Fall First
An angelface smiles to me
Under a headline of tragedy
That smile used to give me warmth
Farewell – no words to say ...