Събличат ме дреха по дреха.
Свалиха всички дрехи.
Като гола истина.
Успях да запазя
своето Аз.

Стокхолм се гърчи
в лапите на безхаберни гости,
дошли са гостите да си наложат
правилата просто!
Дошли са пришълците ...

Винаги се чудя
като драсна два три реда
като знам, че ми е труден
словореда
дали ще бъда критикуван ...

В страната на мърлячите, чистникат е луд!

Творец и разрушител.
Убийствено скептичен.
Емпиричен.
Остър като бръснач.
Мързелив. ...

Късни влакове в съня ми,
от спирки тръгват – празни,
на пусти гари спират,
няма посрещачи.
Поле без край сънувам ...

Старая се, да не забелязвам:
суетата съчетана с егоизъм!
Лицемерие и негатив – да погазвам,
в причините за поведение – да влизам.
Хората, излишно е, да съдим – ...

Срещнах те по люляково време.
Люляков бе погледът ти чист.
Закопнях от него да си взема
ненагледна, засияла вис.
Гледах те, не вярвайки, че може ...

Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.
В очите на разплакано видение, ...

Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...

Времето се изви
като безопасна игла
и закопча своите краища –
онова, което тропоса
във младостта, ...

Не питай старило, питай патило –
казваше покойната ми баба
някога, в близкото минало.
Тя бе като ангел, макар и стара –
вървеше, работеше. Бе силна! ...

Терзанията на доктор Алекси
Докторът на философските науки Алекси Николчевски тръшна вратата на апартамента и като се изпъна по навик, закрачи към работното си място, което преди няколко месеца прегърна с небивало вдъхновение. Изобщо Алекси си беше вдъхновен във всичко. Едни паници да измие, върши г ...

Във Видин иди бонбони сладки да ловиш.
Не вярваш ли, вземи балон с размер на слон, литни, иди и виж!
В Шумен елфчета от шоколад падат вместо град.
Не вярваш ли, тръгни, иди, иди и виж!
В Готам-сити славния ни Батман ще видиш. ...

Луната никога не спи
Знам, знам... Ще кажеш
погледни луната, колко е красива.
Знам, че в нея виждаш всичко,
което от красота прелива. ...

Нощта е моя, но и
твоя, тихо тихо, ти
към мен пристъпвай,
и бавно ме целувай и
докосвай.

„Не искам да съм силна жена,
която отглежда слаби мъже.“
Тя
Google e търсачка за слабаци.
Силните мъже питат жените си ...

Светлината реши да скочи
в заешка дупка.
Но, я виж – вече утро е,
а тя се опитваше да гони Слънцето.
Велик ден. ...

Във моя женски свят
на пръсти влез.
Не разбивай дръзко тишината!
От тежки стъпки
птиците се скриват – ...

146/Аз помня мойте първи стъпки,
направени във шести клас
и преживяните от мене тръпки,
прохождането между нас.
Началото за мен бе трудно, ...

Като светъл лъч от южните простори
надежда слаба погледът ми заслепи,
а колко яростно душата ми се бори –
пътят ѝ навеки да изпепели.
Кому си нужна ти, надеждо, ...

Ако се човек
дрогира, нека бъде
то - със стихове!...

Стига ми... Когато с моят стих
докосна, поне за миг, за кратък миг
сърцето, душата на човека.
Усетил мойте слова, мойте любови, болки.
Макар за миг, една секунда кратка. ...

Полунощ отдавна минаваш. Нощта беше топла и безлунна. Плочките - мокри от летният дъжд спрял преди минути. Пешеходната зона на центъра бе пълна с пъплещи надолу и нагоре хора, влизащи и излизащи от заведенията, наредени едно до друго. Отвореше ли се някоя врата, мигом кълбо от смесени звуци се излив ...

В памет на Ицо
(съпруга ми)
Преди години посях една череша,
Пролетта поръси я със цвят,
сега стоя под нея и се радвам, ...

Аз искам да те има.
Докосвай ме с пареща мисъл
и душата ми ще разцъфтява.
Тихо ми кажи всяка нежност,
аз ще я приема обезумяла. ...

Бях твоя. Водоравно. Жена на повикване.
Жена, от която на глътки се пие.
Болях като парещо остро проникване
и се мъчех след теб свойта плът да зашия.
Бях твоя. Междинно. И асиметрично. ...

Май котката ми ще се коти...
Страхува се. Не го е правила преди.
Свива се до мен... Прибира нокти...
А аз трептя над нея от надежда.
Дано да стане бързо! Леко! ...

Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата, ...

Женско приятелство
Има ли приятелство между жени?
Може би, но рядкост е, нали?
Много от Жените крият злобата и алчността,
зад една красива поза, маска една. ...

Обичам те, до отмаляване.
Умирам от дългото чакане.
Желая те, до изпепеляване.
Цялата сега съм в очакване.
Равномерно вече не дишам. ...

Приятелство не прося,
в моя свят свободен.
Кажи ми за да нося,
един миг съдбовен.
Угасва сред дъжда, ...

Пулс
О, ето, че отново в Любовта горя
и заприличвам на любимия си Феникс.
Но тъй пламтящ, изпълнен с чувства, искам да умра.
Със спомена последен, да се понеса във унес... ...

Във чашата утеха не търси!
От нея болката не ще премине!
Не чакай виното да ти прости!
Не чакай времето да те подмине!
Защото споменът ще те боли! ...

ДЕТЕ
От чужди хора обичано,
от своите родители отричано...
Захвърлено в ръцете на съдбата,
то крачеше само в света на нищетата... ...

Оглеждат, хитруват, купуват, продават
несметните цветове на дъгата...
Монетен звън небето удря
и блясъкът ги заслепява.
Единствен Бог мълчи от болка ...