Ще останеш ли с мен след последния час,
щом звънецът "свободно" забие?
Ще поемем по Млечния път "ти и аз"
и ще скочим във вечното "ние".
Ще целунем за сбогом другаря Живот ...

На излет решиха да ни водят,
шефовете 'дет ни ръководят -
горе, над Нареченските бани,
някъде по горските поляни...
Райско кътче избраха, в гората - ...

Разбрал, че книга искам да издавам,
говори ми така един познат:
"От мен - съвет, безплатно ти го давам,
без спонсори - не се надявай, брат!"
И ето ме - със папчица в ръцете - ...

Откакто ти дойде, живот мой...
виждам слънцето в живота...
и сърцето ми не може да спре...
да пее песента, която ти му изпя...
тъй нежна, тъй галеща като мед... ...

Запуснат, всеки ден линее дворът,
завил се с прегорялата трева.
По улиците – само шепа хора.
Денят протяга се като мълва.
Едно кутре болнаво си накуцва ...

Бяла нощ,луната грее...
А вятърът с бриз прохладен
подклажда... Звездите като
жар да греят.
Тишина и в нея мислите препускат!? ...

(Православна църква Св.Василий Велики)
Болония
Неделя в старата Болония,
градът след нощен празник спи.
На улица със сводове покрита, ...

Снегът е
легнал, като бяла птица
и селото
го преспите затрупват.
А вятър ...

Четеш поезията ми
на екстази,
караш хилядите ми левкоцити
да заспиват усмихнати,
по-хубаво е с теб, ...

Косата ми раздухано брои
на нежната ти ласка вятъра
в дъха ти над копнежа ми надвесен...
Луната спи,
а блясъкът пълзи ...

Тази година с моята благоверна решихме да отидем на почивка. Да отморим сивите клетки, задръстени с разни науки и да се отдадем на кой каквото си иска. Като глава на семейството, предложих родното Черноморие, хем да подпомогнем икономиката ни, хем да си припомним някои географски и исторически особе ...

Автор: Генка Богданова
Аз нося спомен за безкрайни степи,
за слънце грейнало в лазурна вис,
за зимни степни ветрове свирепи,
топли юрти, с дъх ухаещ на „кумис“. ...

Палиш цигара.
Правиш първата си дръпка
и вече си се научил да говориш.
При втората,
можеш да караш ...

Есенните багри без пощада,
рисуват в земните ми дни,
една пътека – тиха, осребряла...
В отронен лист не ме превръщай ти!
Надеждата ми – плодна и узряла, ...

Днес не съм на смяна,
чакайте ме чак маняна.
И да ви е много сороу,
ще ме видите тумороу.
Търси ли ме важен орган, ...

Лежейки за пръв път един до друг,
заспа в ръцете ми, мила,
оттогава е ясно, че точно за тук,
съдба досега те е крила.
Опазила двама ни, тебе, и мен, ...

С носталгия помня моята родина,
искам пак да се върна там.
Много повече получавам в чужбина,
но далеч от България съм сам.
Че не парите правят човека щастлив, ...

Така съм се вкопчила в тебе, живот!
Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот.
И колко мечти, и надежди отне ми...
А исках съвсем малко... Толкова малко! ...

С всеки стар катинар
някога е заключвано нещо,
нечии двор, къща, душа,
опустели на восъчни свещи.
Със свещ го открих на тавана – ...

I. Бягство
Майк имаше хубава работа, пари, кола, не му липсваше нищо материално. Имаше и хора около него, които го обичаха. Животът вървеше добре, но... отстрани. На Майк нещо му липсваше. Усещаше тази липса цял живот, но не можеше да я определи с точност. Когато навърши 30, най-накрая разбра - липс ...

Какъв съм бил преди не помня.
Аз помня само онзи ден,
в който през очите на страха
видях как живота се изплъзва.
И в този миг прозрях, че всичко ...

Сълзи остави на вятъра,
да тлеят по земята.
Тези дъждове,
да пълнат сърцата...
Бъди жена, ...

Един за друг ний бяхме
частици на едно сърце
и ден, и нощ горяхме
под малко, наше си небе.
Сега намръщени и неми ...

Ти си като водата,
липсваща в моята пустиня.
кажи ми дали сърцата
пазят любовта светиня.
Как да спра тази магия. ...

Неделя е.
Ден за почивка.
И за размисъл
(може би)!? Да.
Всяка мисъл ме връща с усмивка ...

Доколкото умея да мечтая,
мечтата ми на дом прилича.
Разхождам се от стая в стая
и въпреки стените аз обичам.
Теб има те в шума и в тишината, ...

На Емо
Преди посрещах лятото с копнежи
и исках да съм стряскащо красива,
да съм желана дяволски, понеже
усмивката ти беше още жива. ...

Една нафукана ангорска котка
си правеше вечерната разходка,
повела на опъната каишка
дръглива, сива, безподобна мишка...
Опъваше се мишката, защото ...

Пета глава
1.
Стана светло, но никой не се появяваше по улиците на селото. Не се показваше Дойно – а той пръв минаваше пътя до кръчмата и отваряше магазина, не се появи Илия – селският пастир, който от две седмици вече извеждаше добитъка на паша само по околните рътове, даже Минчев не тръгваше към с ...

Се раѓам еднаш во сто години
да си го славам името
да бидам посебна
да се огледуваат планините во моите очи
да спие сонот во сенката на долината ...

Лято е.
Юнак се влюби в хубавица.
Болест го налегна, но
от любовта не се умира.
Винаги дарява щастие и красота. ...