Всички стрели
хвърлени по мен
през годините
в краката ми лежат,
меки и утъпкани, ...

Провреш ли се веднъж в дупката, пропадаш, неспирно се въртиш в черна спирала, болка и объркване атакуват мозъка ти, а съзнанието ти си измисля зелен лабиринт, из който наужким те разхожда под ярките лъчи на слънцето.
Имаш чувството че времето прелита около теб, стрелки се гонят бясно по разстечен ци ...

Трагедията е начало на театър.
Сценаристът отдавна е умрял.
Декори и илюзии се люшват...
Девалвират истинските чувства.
Останали без маски и без грим: ...

ЧАСТ 5.1
Ролята на мъжа в семейството и обществото
Самата физика и психика на мъжа подсказват неговата роля: той е по-силен от жената и физически, и психически – способен да работи и да защитава семейството си; да преодолява трудностите в живота, проявявайки твърдост, постоянство и издръжливост; емо ...

Уравнението с две неизвестни,
се появи помежду ни след бала.
Решението с израз тъждествен,
бе след Менделсон в ритуалната зала.
Оттогава съм й все до полата, ...

Вместо теб прегръща ме нощта
Но уви! Не топли тъмнината!
Вместо теб студената луна
ме целува и теши душата!
Вместо теб заспивам със звездите ...

Автоматично Интернет избира
и ми предлага много варианти -
какво да почвам и кога да спирам,
кога да съм с колан или тиранти...
Автоматично Интернет предлага... ...

Какво си?
Въздух не си,
дишам и в твое отсъствие.
Вода не си,
не можеш да ме хидратираш. ...

Отива ми усмивката на радостта,
цял ден разхождам се със нея
и като перце, летя
сред пролетната синева
и с любовта докосвам ...

Сакрално място си скътах в сърцето,
издигнах висока преграда.
Приех веднъж то да бъде превзето,
сега там стои барикада.
Покрих го с късчета плам от душата. ...

Недоживяното ни минало
във нощите ни често ще се връща...
Не търсим чувства неизстинали,
защото пепел в жар не се превръща...
От бъдещето ни предречено, ...

НЯМА УГОДИЯ
Няма угодия, няма угодия, българинът само пие си ракия,
няма угодия, няма угодия, все громи ги хубаво тия и ония.
Няма угодия, няма угодия, иска по отделно всеки депутат да бие,
бе я да протестира не в кръчмите да пие. ...

Лунен лъч, огрява
тъмната нощ.
Студеният вятър,
брули листата на дърветата.
Ято гарвани ...

Ще бъде съботно утро,
когато отвориш очи
и тихо от леглото станеш,
защото: "Тя още спи..."
Ще отвориш завесите ...

--
Болезнена е самотата
Хиляди черни пеперуди
Политат от душата
Сърцето ми е някъде далеч ...

липсваш ми.
безусловно
страшно
бедствено
непосилно ...

Според Уикипедия
дяволската пеперуда е
разпространена в цял свят
среща се дори в България
зимата нощува ...

Ирина, моята любима…Приятелка,
ще пазя името и в скрина,
заедно с парченца от душата ми,
ех, ласкателка:)
Изстина, ...

Почти очакване, почти тъга,
а всъщност – сняг и борови иглички.
Забравена е старата игра –
“обича ме – не ме обича”.
Пристанища от устни и ръце, ...

Посветено
Искам да ти благодаря за
толкова много добри неща...
за останалите не искам
да мисля. Ще ги забравя... ...

Огън не се гаси с бензин,
а – с вода.
Мен с теб ли ще гасят?
Клетките ми до полуда
за теб горят. ...

Ръмят отново мъките безкрили...
И вятърът отнася моите мечти.
Сълзите с времето прегарят...
Душата стене в самота.
Светът, подготвя ме за изпитание!? ...

Различни герои... и роли различни.
Коя от всички ти си избра?
Добрият герой е често първичен
и плаща цената със своята душа.
Той безусловно скача в огъня ...

...и ако някой ден се избавиш от страха,
който таиш в себе си -
заповядай в моя скромен Ад,
за да ти покажа какво е Раят!

Превръщайки живота в състезание,
обричаме се ние на страдание.
А той създаден е за друго,
да любиш и да му се радваш лудо.
А най-прекрасното в това е, ...

Жадувам те, изгаряш ми душата
поднасям ти я в шепи наранена,
завинаги ще си в ума ми и в главата
обичам те, но ти си лебед, аз съм грозно пате.
Жадувам те, но ме е страх да не разбия ...

Жената е капка от кръвта на Дявола...
Един ден Мефистофел пипнал роза,
бодил докоснал, пръста си убол,
болка, стон и тетанус, угроза
за първи път усетил и познал. ...

Борил изчезна в асансьора и Мира влетя в микроскопичното ми фоайе.
– Какво става? Телефона ти е изключен, звъннах на работата ти и казаха, че си катастрофирала? Добре ли си?
– Да, нищо ми няма. Не съм катастрофирала, просто се успах за работа и излъгах. Снощи съм съборила скапания телефон без да иск ...

Не дочакахме зимата, въпреки това много зими минаха през нас.
Хубаво е да се сгушиш в прегръдките на някого, когато навън е студено и всичко е замръзнало. Истинският проблем идва, когато студът е вътре в нас. Тогава нито вятър, нито слънце помагат. Ледовете си стоят и не се топят. А как исках да дой ...

Не знае никой как тежи сълза в окото
взривена като нова свръхзвезда.
Не знае и какво е
да си Вселена от тъга
застинала и глуха, ...

В Добруджа съм аз родена
и все ме вика тихо: " Остани ,,.
Но все забързана минавам, край житните поля.
Окото ми търси далечния хоризонт и не се
насища на равната земя. ...

Може би лошото време във мен
е сезон постоянен и сприхав.
Мокър до кости, съвсем изморен
от дъжда, който нивга не стихва,
и ти си отиваш, с чадър под ръка ...

Последната ми дума е Мълчание.
А последния ми изстрел - точен.
Колелото се върти (за наказание).
Празното е винаги високо.
Търсих две очи,(да се сбогуваме), ...

Сани огледа за последен път стаята, която до скоро беше за нея дом, убежище и целия свят. Остави всички лъскави дрехи и дрънкулки, не бяха нужни за новия и живот. Всичко се побра в една малка пътна чанта и в събуденото и сърце. Дори не си бе мечтала да срещне Любовта, не знаеше дали я заслужава. Тол ...

Жадувай ме и нека те боли,
да бъдем двама се страхуваш.
Сърцето ти проклех да изгори
да спиш до нея, мене да сънуваш.
Очите ми ще ти рушат покоя, ...