Не знае никой как тежи сълза в окото
взривена като нова свръхзвезда.
Не знае и какво е
да си Вселена от тъга
застинала и глуха, ...

В Добруджа съм аз родена
и все ме вика тихо: " Остани ,,.
Но все забързана минавам, край житните поля.
Окото ми търси далечния хоризонт и не се
насища на равната земя. ...

Може би лошото време във мен
е сезон постоянен и сприхав.
Мокър до кости, съвсем изморен
от дъжда, който нивга не стихва,
и ти си отиваш, с чадър под ръка ...

Последната ми дума е Мълчание.
А последния ми изстрел - точен.
Колелото се върти (за наказание).
Празното е винаги високо.
Търсих две очи,(да се сбогуваме), ...

Сани огледа за последен път стаята, която до скоро беше за нея дом, убежище и целия свят. Остави всички лъскави дрехи и дрънкулки, не бяха нужни за новия и живот. Всичко се побра в една малка пътна чанта и в събуденото и сърце. Дори не си бе мечтала да срещне Любовта, не знаеше дали я заслужава. Тол ...

Жадувай ме и нека те боли,
да бъдем двама се страхуваш.
Сърцето ти проклех да изгори
да спиш до нея, мене да сънуваш.
Очите ми ще ти рушат покоя, ...

Прибирам се, навътре, надълбоко,
в една душа от мъка и от гняв
и сякаш непознат по заник хлопа
на портата, за къшей сипкав хляб.
Прибирам се, задълго запилях се, ...

Знаеш ли, познавам един призрак,
обитава порутена къща, сред рядка гора.
Разхожда се сам сред прашни декори,
във дъжд и във слънце, във мрак и мъгла.
Той рядко говори, почти не се смее, ...

Какво оставяме след себе си
Стоян махал с ръка на жена си и невръстните си деца, докато влакът се отдалечавал от перона. Командировали го. Отново. Този път в Петрич. Дали тъгувал ли? Не. Цели четири месеца бил прекарал със семейството си у дома и му било дотегнало. Стоян бил все още по детски любопи ...

Синът ти, мили Боже, спи
разпънат на леглото!
Каква умора! Може би,
виновна е жената от реброто му?!
Но Ева казва, че не е ...

В съня пристъпваш нежен, мълчалив...
Дали е сън? Недей, не ме събуждай,
целувай ме, докосвай ме и миг красив
ми подари... Не искам да се будя...
Попила страстите, нощта е (пълнолунна) ...

Искам да ме грее слънцето
и да стопля душата ми.
Искам да бъда обичана
и да обичам
Искам никога да не избледнява любовта, ...

От утре ще сънувам без да спя
и теб ще те бленувам с парченца от душа
от утре ще намеря своите крила
със сетни сили ги разпервам
и отлитам далеч от любовта... ...

Хората около мен,
са различни всеки ден :
и толкоз весели... и мрачни..
... и в себе си - вторачени...
И усмихнати, щастливи, ...

Не надничай във чужди дворове
и чужди мечти, недей да крадеш.
Не оплаквай се само, все навъсен,
недоволен от всичко и всички.
Не таи във душата си злоба ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Нооо… Този или Това дето пише събитията насред които сме потопени със сигурност имаше още какво да ми предложи като разнообразия по въпроса. В един момент най-случайно разбирам, че Мечтателкат ...

Пикантен интригант
посипва жълтите простори,
наглия клюкар-мутант
със лактите си иска да говори!
Жълти редове се нижат в жълти коридори, ...

Генка Богданова
ГАНА:
Маро, дружке, добра среща!
Идвам с клюката гореща.
Щях да си строша краката ...

Стоя с празен поглед
на опашката в магазина,
питат ме събирам ли точки,
имам ли 2,72,
защо искам точно червена запалка, ...

О, не, не си мисли, че ще изпусна
душата си като пребито куче
да дойде пак пред двора ти да куца
и да квичи, и да квичи беззвучно!
Когато го видях, че е ранено ...

123/Аз най напред ора земята.
И я отесвам от трева.
И гдето в слънце е огрято,
равнявам го като тава...
Избирам място до бунаря... ...

И гледам
през очите ти на жрица.
Говоря с камък,
с луна и хора,
с лодкаря млад ...

Бъдещият дух и молитва,
да разсее и сплотява.
Над поляни да полъхне,
свободна реч да огрява.
Нощ омайна в безкрая отмаря, ...

Не спираш да ходиш.
Пак няма край вечерта.
Не спираш да мислиш.
Кога ли ще пребориш несигурността?
Не спираш да пушиш. ...

Защо ми е вечност
Защо ми е вечност,
щом с теб
вероятно
никога ...

Бутилка вино, чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката, приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак!
Тук най-добър другар е самотата — ...

Отвори се, Пролет, отвори се!
Осветли ни за безброй години!
Окрили ни, Пролет, окрили ни
и към добротворство ни орисай!
Отвори се, Пролет, отвори се! ...

Музика и изпълнение : Васил Мостров
Текст: Васил Златарев
приятно слушане!
(в памет на Глен Милър)

"Овца нестригана" да ме нарича
за моя мъж бе просто комплимент.
Не му се сърдех. Щом човек обича,
прощава лесно във такъв момент.
За дилетант съм доста запозната ...

Приятелю, тя не е робиня
Приятелю, слушай сега.
Знам че го знаеш,
но нека важно нещо ти припомня.
Сега сме поотраснали ...

Не мога да забравя думите,
които никога не каза…
Така реално ги почувствах,
така невинно ме белязаха!
Едно бръждене върху устните ...

На финалните надписи
Никой не пита дали си играл добре или зле.
Никой не пита дали си бил добър или лош.
На финалните надписи си бял надпис върху черен фон.
На финалните надписи разбираш дали заслужаваш аплодисменти или тишина.

Настроение
Аз мога да съм зъл и мрачен,
жесток, циничен, страшно лош,
да мразя, да крещя, да плача,
да бъда със Света „на нож”. ...

Недостоен съм да те обичам, знам го,
в съзнанието си те преоткривам постоянно,
че ти прекрасна си, това за никой не е тайна,
но аз не ставам, срам ме е дори да те погледна.
Нескопосан съм, жалък човечец, ...

Замръзналите пръсти,
цветът на самотата,
познавам ги отдавна,
държа ги пред вратата.
Понякога ги каня, ...

Със плесенясали надежди,
със изтърбушени мечти
все гледаме се изпод вежди,
на бой налитаме почти.
И псуваме се тихомълком, ...

Няма да се давам на тъгата
и римите си няма да пилея,
изплезвам ѝ се щуро във сурата,
а после заминавам да дивея.
И няма да се давам на сълзите, ...