Трети март
Българийо, почети днес своите герои,
загинали за свободата ти, синовете твои.
И те имали семейства, имали деца,
но друго било важно за тях някога. ...

Българийо мила! Майчице родна!
Пролет е! Всичко разцъфва!
Защо си тъжна? Като болна стоиш...
Сякаш нещо те разкъсва?
Какво ти е, Майчице? Какво ти тежи? ...

Боли ме! Много, много ме боли!
Но не, че си отиде без причина.
Боли ме от безкрайните лъжи,
а другото все някак ще отмине.
Обичах сутрин да се будиш с мен, ...

Миг с теб, бих искала само миг с теб. Откраднат миг – на лудост, на магия. Аз, загубила ума си по теб. Когато затворя очи въображението ми рисува още мигове и съм по-дълго с теб. Мигове в които усещам дъха ти по кожата си, чувствам се по-лека от въздуха, аз, с глава зареяна в облаците, полетяла от ц ...

Древно, китно българско гнездо,
кръвта на жива героична памет,
маякът, вечно будното место,
във първите редици на историята знаме!
От вековната гора останал стрък, ...

на северния брат
благодарение
дължи се нашето
Освобождение
.................................... ...

Чико Чиков прави избори
По мотиви и със съдействието на многоуважаемия гражданин Алеко Константинов.
Баба Марта хитро се усмихваше. Временно се беше укротила и прибрала студовете и снежните виелици в долапа. По дърветата накацалите птички чуруликаха гласовито, а уличните кучета въртяха опашки, подра ...

Няма мирис, няма цвят,
тя спасява стар и млад.
Тук е зиме, тук е лете!
Отговора потърсете!
Ползва се и пролет, есен ...

Поетът, седне ли да пише стихове,
прилича ми на опитен пастир,
повел стада от думи ненаписани
из необятната словесна шир.
На някои разресва нежно гривите, ...

Ще бъда с теб до края, запомни го,
ти част от мен си – по-добрата.
Не мога друга да обичам, разбери го,
не зная как, но ти си ми в главата.
Ще бъда с теб навсякъде, където искаш ...

Баба Марта
Най-хубавият празник, празник на пролетта.
Честита Баба Марта, мои мили деца.
Събужда се природата от зимен сън,
Ще разцъфнат дървета и цветята навън. ...

Генка Богданова
Спри се, почини си, старо момиче!
На тази възраст нима ти прилича,
да обяздваш ветрове полудели,
люлки да връзваш на облаци бели? ...

Мечтаехме да гледаме заедно залеза.
Сега, когато го гледам, ти си там.
Мечтаехме да гледаме заедно звездите.
Сега ти си сред тях...
Мечтаехме да вървим по един път – заедно. ...

Търсих нежност, намерих тишина,
но мога да даря един тон любов.
В сърцето ми още живее топлина
не ми тежи, когато аз усещам зов.
Искам само да си имам надежда ...

Там , на север от Стара планина се стелят широки равнини, разделени от прастари реки. Там на пролет цъвтят жълти маргаритки...
Сред ридовете на Дунавската равнина, до завоя на река Огоста е моето родно селце Люта. Сега името му е друго, но то завинаги, ще остане в сърцето ми и в моите спомени.
Те са ...

Трафикът по булеварда пред болницата бе засилен, както винаги в края на работния ден. Пешеходната пътека не бе от особена полза за пресичащите, защото част от шофьорите бяха доста изнервени и не даваха предимство. Често ечаха клаксони и скърцаха спирачки. Във въздуха сякаш витаеше напрежение.
Една м ...

Как ми липсваш ти –
ангел чист и свят,
венец на моите мечти,
на люляк чуден цвят.
Сиянието на звездни небеса, ...

Одеялце в багажника...
разпропана колица,
палатка вехта,
полянка скрита
в борова горичка, ...

Непрестанно бягам.
Бягам от спомени.
Бягам от мисли.
Бягам от своите любими очи.
Бягам от всичко, ...

Щастие мое, вече изгубено
как боли нашата раздяла,
дано получа някаква мощност,
за да издържа това наказание.
А ти отиди си и не питай ...

111/И ей така години дълги,
почти във село се прибрах
и там подпрян на двете кълки,
при свойте хора за живях.
От болестта си не се слисах ...

Изрече го: "Забрави ме",
сега всичко боли ме.
Името ми спомена за последно
и изчезна нанякъде безследно.
С лудостта сама гранича, ...

Гъсто черно мастило,
снежнобяло перо
и ръка – като жило
върху старо бюро.
Нещо мъчи поета, ...

Бъркотия... обикновено това следва след много „безполезни” мисли.
И питам се на глас, дали всичко един ден ще се осмисли.
Дали животът ще придобие формата желана.
Или всичко ще остане съдба мечтана?
И докога по дяволите ще играем роли чужди, неприсъщи, ...

След слънчев лъч пристъпваме
по Лунната пътека.
Да бъдем смели,
обичта ще води.
Ще ни упрекват, ...

Онези игли,
от очите на бора,
стогодишни сълзи
в майчина преумора.
Стогодишни вини, ...

ПРОЛЕТНО
Р. Чакърова
Две сини езера усмихват
разплаканото ми небе...
Какво ще правя??? Нямам тиква, ...

Пролетта пристига нежна,
дълго чакана надежда,
пъстра, палава игрива –
пъстроцветна самодива.
Зимата изгони пак ...

Крача, по старата столица
и стигам до тесните улици.
Казват, там е хвърлен моя пъп.
Но аз се помня там,
където Машалов е роден. ...

Тежкò томува, който няма род
и бащино огнище не познава! –
скиталец тъжен в чужд един живот,
захвърлен, сам рода си да създава!
Горко томува, станал глух и сляп ...

Черно-бяло
Защо светът е черно-бял ?
Виждам само черно-бели хора
с погледи
празни, ...

Реката съм бълбукаща и дива,
с водопади слънчеви в косите,
душата ми със теб Море се слива
и проблясва нежно по вълните.
Донасям ти живот и песен, ...

Бяла заблуда
Целувката ти като първи сняг
стопи се върху устните ми жадни.
Аз искам още! Искам пак и пак!
За първи сняг са устните ми гладни! ...

безкористните
са щастливи и с душѝ
благочестиви

Южнякът се запретна
по хлапашки.
В градината да пакости
се юрна.
Обрули младите овошки, ...

И преди те е имало.
И преди си живял.
И не съм подозирала,
че към мен си вървял.
И преди ме е имало: ...

Гнездото беше заразното петно.
Увито в прах, дебнеше почерняла мечта.
Зад железните порти на Векрион,
светлината чезнеше.
Навярно, изядена бе от чакащото. ...

Нощ. Стенания, зад тънките стени.
Прехвърчат неприлично разголени мисли.
Приспани ветрове. Заслушани щурци.
Розови пъпки, безсрамно разлистени.
Желания първични и неудържими. ...