Дарявай, Бабо
Марто, мартенички за
на всички здраве!

И пак е пролет... цъфнаха кокичета,
небето заблестя в лазурния си цвят.
Тревичката подаде си главичката,
да оповести, че пролет иде пак.
По мартенски възкръснала надеждата ...

Ако аз се кача на върха,
ще си облакът, който ме гледа.
Ако падна дълбоко в калта,
ще потънеш наравно до мене.
Ако шип си забия в сърцето, ...

Изгаряш ми душата, мила, като с лава,
по вените ми пак навлизаш с устрем,
обичам те, не спирам да повтарям
... на ум е лесно да го казваш, но на живо ще е трудно.
Изгаряш ми душата, мила, като с огън, ...

Не плачи за мен,
мила моя, ще се върна
и ще сме пак заедно
в нощта, в моята прегръдка.
Не плачи за мен, ...

Dreams speak to us of wonder,
of worlds you can only ponder,
in an inconceivable distant realm,
which will your senses overwhelm.
When conscious thought subsides, ...

Ела със мен,
да те даря със любовта!
Двама със теб да бродим по света,
обичайки се да променяме света.
Ела, сърцето ми те чака ...

Смаляваха се с всеки ден мечтите,
изгасваше полека всеки плам
и някак вмъкваше се тайно
заради безсилието страшен срам.
Учители истински, с години шлифовани, ...

Замита вятърът листата
по улици и тротоари.
Ненужни са и ги подмята.
Ненужното не пари.
Ненужното се отминава, ...

Обичам те моя Любов,
тъй мъничка, крехка и нежна.
За твоя лик аз съм готов
и в ада до дъно да слезна.
Когато съм близо до теб ...

МОСТЪТ НА ПРОКЪЛНАТАТА
„... Ниското есенно слънце, прилично повече на ярка луна, бавно се скри зад армията от черни облаци, които сега бързо и смело завладяваха студеното поле на небето. Във въздуха се разнесе онзи аромат на овлажнен прахоляк приятен мирис на дъжд. Тревите в полето бавно започнаха д ...

Директно пиша черновата
чудно как бутилка скоч променя сетивата
как едновременно ни кара да се смеем
от щастие и едновременно
от тъга да плачем ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Част 4
- Ама аз това не разбирам също! Защо зародишът да се води чуждо тяло? Той нали е собственият плод на мама. Все пак не е вчерашната по-голяма почерпка на тате… Бебе си е! Нали?!
- Да! Бе ...

Аз съм бяла и живея в стадо,
обикаляме заедно старо и младо,
подстригват ме често, за да правят дрешки,
а от млякото ми правят вкусотии без грешка!
Всяко дете познава моето гласче, чувате наоколо звучното ми " беее"! ...

Навярно Епикур е много прав.
Животът е софра и каса бира.
Онази кучка иска автограф,
но ядец! Нямам време да умирам.
Хетерите обсаждат ме с мъгла. ...

Докосване леко. Не с ръка. С очи.
Неволна усмивка. Лъч светлина.
Прикрито усещане, за да не личи.
Дъх притаен, изпуснат едва, едва...
Тежест в гърдите. Сякаш олово. ...

Дойде и си отиде,
тъй неусетно мина времето заедно.
Мислех, че те имам, но се оказа чужда.
Може би те имах за миг,
но чужда остана. ...

 Нощ – точно в полунощ.
Луна – нова е дошла.
Две очи се отразяват.
Бездомният котак пак
ловува в този мрак. ...

Шегува ли се вятърът немирен,
че в мислите ти понякога ме има
и в самотата си за мен се взираш,
но, уви, в нея е така незримо...
Ах, този вятър шеговит ...

Една пъстра пеперудка прелетя.
Кацна на дървото. Раздвижи нежничко крилца.
Огледа се, потърка своите очички.
Целуна вятъра, усмихна се и отлетя.

Ей го, на, промъква се зад храстите.
Очите му като мехури се издуват.
В гърдите му се блъскат диво страстите
и вряла кръв в главата му нахлува.
В един прозорец, лепнат над градината, ...

Да се чудя какви бонбони харесваш
и да стоя с часове
пред витрината на някоя сладкарница,
като преоценен експонат,
а отвътре да ме гледат ...

Задушена платка на бавен рестарт
Необходими продукти:
- Дънна платка - 1 бр.;
- Компютърни вируси - 2-3 бр.;
- Твърд диск - 1 бр,; ...

ДАНО
Ще тръгна без да се сбогувам,
а някъде в стъклото на прозореца
пак ще се блъска твоето очакване
и болката за следващото утре. ...

Вино,
лунна светлина.
Стая,
мъж, жена.
Сенки, ...

Неканена ще идвам във съня ти,
с нощта безплатна ще се слея,
ще пия нежност от дъха ти
и тайно в мислите ти ще живея.
Блажено в теб ще се разлея, ...

„Да превърнем страховете на народа в надежда“... че повече няма да управляваме
„Приятелите чрез властта си браня,
защото аз не съм Първанов!
При мен корупцията място няма!“ –
поучаваше ни „Ало, Ваньо“.

Два бряга на вълнуваща река
шумят със неизказани слова,
над тях изгрялата дъга
прелива във безкрайна синева.
Препускат бреговете, ...

Скъсвам пъпната връв на презрялото вчера.
Стига вече каскадни любови.
Стига албуми със завехнали снимки.
Стига стихове между страниците на книги,
в които все се надявам, че ме има… ...

Посветено на бездомните животни
Моля те, погледни ме в очите!
Какво виждаш, нима те е страх?
Виждаш ли там как минават ми дните?
Кога за последно хапнàх? ...

Господи, защо заспа?
Ислямът вече ни залива.
Потоп е той, а не вълна.
Добрите мисли ни изтрива.
Вземи поговори с Аллах. ...

Един човек, от наше село
(нормално вече, може би),
в Лондон беше се изселил,
да трупа пачки със пари.
От село в село, мислил този, ...

Ако утре ме тикнат в затвора,
че съм вдигнал немирно глава,
кой от всички роптаещи хора
ще застане зад всичко това?
Ако утре застана пред "Невски" ...

Без теб
Сърцето ми е наранено,
кърви и бие в бавен ритъм.
Вън припича, а ми е студено,
съблечена от чувства скитам. ...

Прости ми...
прости ми, че все още вътре в мен
една любов през времето пулсира
че моя дъх от твоя дъх спасен
посоката във дните си намира ...

Нарамил сака си на рамо
под слънцето на този ден,
ти тръгваш със надежда само
и блед, и плах, ошашавен.
Оставяш челяд и жената ...

109/ И тъй минаваха години,
във друг край аз се настаних.
Изтъквах всякакви причини
и от Драгойново се скрих!
Като за счупената стомна ...