Сказания на пълнолуния
Усмивка,
погледи,
въздишка,
желания и топъл дъжд. ...

Тогава, когато
ръката му ме потърси и ме намери
тихо заспала в мекото на възглавницата.
Тогава, когато
желанието му ме залее и ме изпълни ...

Над мене спуска се, нощта смълчана,
сгушвам се в прегръдката ѝ тиха
и към звездите гледам замечтана,
на Луната пълна се усмихвам!
Завиждам им, че гледат отвисоко ...

Зад себе си вратите не заключвам.
Открехнати оставям ги дори.
Познанства безпричинно не приключвам.
Не слагам катинари, щом боли.
Мостове в клади не превръщам, ...

Падаща звезда
Една звезда разсече хоризонта.
Като светкавица... и изгоря.
Чия съдба открадна и отнесе
или превърна в блясък любовта? ...

(По действителен случай)
Беше през един летен следобед. Слънцето прежуряше високо горе, но ние с моя приятел бяхме седнали под плътната сянка на един орех на студена бира, пържена риба и сладки приказки. А той беше приказлив човек, няма спор. Особено пък като си пийнеше малко, историите му се лееха ...

(Вдъхновено от разказа на Чудомир "Връннн...връннн")
- - -
Очи притварям, седнал на дивана,
полузаспал след сития обяд.
Не се оставям Сънчо да ме хване ...

Между деня и нощта
има петолиние,
на което имам среща
с теб.
С последен слънчев лъч ...

Когато затвориш вратата
пред теб застава тишината...
и ако нещо вътре в теб плаче...
избери песента на светлината...

Предполагам, че съм
заразна,
но след среща със себе си,
имам нужда
да измия душата си ...

Лято
Слънце, шапка, сладолед, море,
шарена рокля и розови чехли,
стъпки боси и синьо небе,
пълни очи със въпроси. ...

парѝ и власт се
съюзѝха и светà
осатанѝха

И за поред път,
убедени, че сами ще са добре,
затръшват те вратата.
Ината дни наред държи ги.
По тихо е от всякога. ...

Повече боли,
когато Юда не е
Юда, а Юдка...

***
***
Р.Чакърова
... и когато не спя, те сънувам дори...
А когато отлиташ, се будя. ...

Отиват си, отиват си без съпротива,
онези сини мигове - мъниста,
зеленото внезапно си отива,
а думите сами напускат листа.
И тръгват си любови в късна доба, ...

Автор: Генка Богданова
Облегни се, мили, на моето рамо
и доверчиво с мен през живота върви!
Дори на света да сме двамата само
и пътека в тъмата да няма дори! ...

Обичам те дори
когато си при друг.
Обичам те със страст –
в нощта си галещ звук.
Обичам те макар ...

Всеки ден нещо ново учи -
а нима е възможно,
питаш ти?
Толкова "Да", колкото пъти
се накланя цветето ...

Самотник, като мене, звезда си хвана в ръцете.
и от облаците бели слезе шейна пълна с любов.
Кратичко писмо ще ти изпратя, изпълнено с чудно
вълшебство.
Там с големи букви ще пише "Обичам те, любими!" ...

Не посмях в очите ти да гледам,
с детето ми на ръце,
а сълзи изгаряха твоето лице.
Не посмях да се обърна, знаейки, че плачеш,
а така исках да се върна... ...

Каква е тука същината?
Какъвто и да е обекта,
един и същ си е ефекта:
от слънцето той хвърля сянка.
А слънцето не прави сянка - ...

Казвам се Алексий (Αλέξης). Аз съм вече застаряващ преподавател в Бизантион. През своите 25 години стаж в преподаването, останах с впечатлението, че Империята ще загине много скоро при все не поради глупостта на управниците, част от които между впрочем разбират случващото се с изключителна прозорлив ...

Какво следва да разбираме под „изкуство“? Нима е възможно да дадем ясно определение на понятието?! А каква е връзката между изкуството и народа? Може би трябва да отговорим на този въпрос, изхождайки от частното към общото, т.е. намирайки връзката между изкуството и отделния индивид – човекът.
Изкус ...

Нощта е тиха, звездите блестят,
спуска се вече нощния хлад
до мене ти спиш, аз будна стоя,
отново сме двама – аз бдя над съня...
Милвам косите ти с поглед пленен, ...

Моето всичко си ТИ.
Всяка твоя болка усещам
всяка мъка, дето тежи
всяка мъничка грешка
всеки радостен миг. ...

Напоследък си рисувам облаци
и поникнали на прага детелини
няколко скореца – нощем спорещи
колко са отминалите зими...
през които ти се взираше в очите ми ...

Наистина ли беше глупава мечта?
Не мисля... Аз поисках да те стигна.
Ти винаги ще бъдеш вечността.
И слънцето дори да е бесило...
аз вярвам в тишината на страха. ...

Ръцете скръстени в защита.
Враждебно съскащи уста,
неизслушващо-сърдита,
от рани зейва пропастта.
Душевни клади, изгорели. ...

Мамо, ти не ме води
вече за ръка!
Леви-десни, раз, два, три,
аз самичък ще вървя!
Като гледам вас със татко – ...