Върви народе възродени,
по магистралите върви!
Излъгани и унизени
към все по-мрачни бъднини!
Достоен беше ти, и славен ...

Миришеш на съдбата ми,
не мога да те дишам.

Как се случи така, че да бъда
всепризната от Рим куртизанка?
Произнесли дребнава присъда,
всички гаснеха в моята сянка.
На любовните трепети жрица, ...

Преболя ли? – ме питат светулките в мрака.
Търся отговор. Тъмното тихо пълзи.
Странен пътник съм. Чакам на гарата влака
минал вчера. А днес – коловоз от сълзи.
Неразумна си! – с упрек отронва душата ...

Първият ми истински допир с красотата на България бе, когато бях на 8 години (лятото през 1982 г.) и за първи път видях морето – синьозеленият му цвят ми подейства успокояващо и въпреки, че бях дете, с часове се взирах във водата (от идването ни на плажа до тръгването ни).
За първи път отивах на лет ...

Когато си лягаш
и затвориш очи,
и главицата слагаш...
за мен помисли.
Тогава ще бъдеш ...

На Лятото последната въздишка
е Август, изнизал си обувките
и шляпащ по брега, с усмивка
и дъх солен на морски пръски.
Далечна лодка е на хоризонта, ...

Втора част
„Декларация за Нов Ред и Сигурност. Натиснете ТУК.“ Последната дума е в приятен син шрифт и е подчертана. И за най-големия компютърен балама това означава, че трите букви са връзка. Път към ада. Скок в бездна без да ѝ се вижда дъното. Трябва съвсем без мозък да съм останал, за да се хвана ...

∞
– Амара, имаш ли много работа?
Сестра ми току-що се бе появила в библиотеката и бе застанала до бюрото ми. Дългите ѝ тънки пръсти нервно дърпаха и усукваха дръжката на чантата, устните ѝ потръпваха.
– Какво има? Добре ли си? – вдигнала очи от древния ръкопис на лински, който трябваше да преведа, а ...

Не плачи, майко Българийо, не тъжи,
отдавна ги няма твойте герой,
опустяват плодородните, земите твои!
Народът топи се, добрият човек вече не важи,
работи до късно, но отдавна не блажи. ...

Да простиш звучи лесно. Дори е толкова лесно – казваш го и готово. Но дали душата ти е простила? За съжаление ние хората имаме един голям и важен урок на земята. Този урок е да се научим на прошка. Не знам дали има още хора, които истински прощават. Или просто използват думата и поробват същината дъ ...

Обичам да живея с истинските хора,
в пътеката си хляба с тях да го деля!
Приятелска ръка за всеки миг опора,
да дам и да приема, и със нея да горя!
Сърцата им любящи без резервно да прегръщам, ...

3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...

По невидими пътеки ще вървя,
привидно себе си, но някак друга.
С гълъби трошици ще деля.
А на вятъра ще съм любимата съпруга.
Вода ще пия сутрин от росата. ...

От сън ме буди моята с целувки
и после нежно темето ми гали...
От тези тъй възбуждащи милувки
настръхвам цял и мигам на парцали...
Пристъпва с „па-де-дьо” из двора конят!... ...

Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалки ...

Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...

На Деси
Виж как бърза нощта да избяга,
а аз не искам изобщо да идва деня.
Нека целият свят се събужда, протяга,
а аз да остана при теб! Във съня... ...

Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...

Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до ...

Утро е.
Сънят свърши.
Морето ме зове, моята приятелка.
Иска да ми каже нещо.
Вярвай в любовта, ми каза тя. ...

Тъмнина! Раждане! Светлина!
Радост! Сълза! Обич!
Усмивка! Прелест! Милувка!
Игра! Миг! Топлина
Бедност! Глад! Мизерия! ...

Живот на примавера
Във тоз живот какво ли не видях!
Простих недъзите и злобата, човешки.
Достатъчно живеейки, осъзнах
и чуждите, и собствените грешки. ...

Кокичето през зимата ще цъфне,
по пътя пак безкрайно ще вървим
и някой тиха радост ще ми вдъхне,
към бъдещето пак ще полетим.
И лятна песен силно ще звучи, ...

Надниквам в душата ти
и виждам само отблясъци.
Няма изход в тъмата.
Шепа шепнещи крясъци.
Със кръв рисувам съдбата си, ...

Дали е всеки тайно изморен
от срещи и събития, емоции...
Или вината крие се у мен,
където тишината тъжно нося?
Тежат ми уж любезните лица, ...

До каменния праг на селска къща
тече чешма с корито от гранит.
Над нея кестен със листа обгръща
пътечка малка и балкон покрит.
При нея спираха се хора ...

С теб заедно и аз се натъжих,
за себе си, когато сподели ми много.
Въздишките и чувствата не скрих,
но теб в сърцето скрих дълбоко.
Не искам да те пусна и ти не бягай! ...

ВИДЯХ ТЕ
(Превод от македонски)
Нощ е!
Видях те, когато свали
ризата си как в тъмнината ...

Пияният ми мозък
те създава всеки ден
и те кръщава
във водите течащи
по вените ми. ...

Не иска да се учи малък Лиско
и цял ден из гората се мотае.
От него всяко животинче писка,
със него никой не обича да играе.
Тормози той и малки, и големи, ...

Закучила се нещо ежедневната ситуация,
някои казват: „Проблем е на цялата нация“.
Всеки може да казва каквото си иска,
но нещо напоследък взе да ме притиска.
И аз пък сега, за да се спася от стреса, ...

Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!

Най-тъжен винаги е месец август,
когато някой някого целува за последно.
И лятото отнася любовта със себе си.
Едно от всичките лета ... поредно ...
Последна страст, последни слънчеви лъчи. ...

Подлоста не е това което
носи радост на сърцето...
Тя коварство е голямо
и копнее за измяна.
Но в света и любовта царува! ...

Пред себе си виждах те толкова ясно...
струеше от теб светлина...
пропъждаше мрака
кошмарен далече,
обагряше някак ...