Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
389K resultados
Weltende - („Краят на света“), Якоб ван Ходис
🌐
Dem Bürger fliegt vom spitzen Kopf der Hut,
In allen Lüften hallt es wie Geschrei,
Dachdecker stürzen ab und gehn entzwei
Und an den Küsten – liest man – steigt die Flut.
Der Sturm ist da, die wilden Meere hupfen ...
На малката, невзрачна гара,
едно момиче, с куфар във ръка,
със стара шапка, леко избледняла,
стоеше в дъното, съвсем сама!
Големият часовник на стената ...
Този устрем на душата, който говори,
тихичко, викащо, пеещо, всякакво...
и със всичко показва живота в себе си...
Когато се питаме или измъчваме,
когато се радваме и ненужни са отговори... ...
Понякога с годините отлагам
мечта голяма да осъществя.
Усилия и време често влагам
за доста незначителни неща.
Дали защото казват: „Тъй си трябва!“ ...
На съвещанието присъстваха всички избрани. Имаха кворум и започнаха да обсъждат въпроса.
– Краденето не подпомага бизнеса – започна Главния. Имаше мустаци. – Но го улеснява, признавам. Когато правим така, че чрез кражбите се усвояват повече евросредства, едновременно удряме две цели.
– Направо в дес ...
Любов ли си? Или си нещо скрито?
Любов ли си? Или си свобода?
Ако си любов, ела при мене тихо,
за да чуем всяка малка тишина.
Любов е нещо искрено и нежно. ...
- Готов ли си? – попита Мора с престорено любопитство, когато прекрачи прага на тъмното подземие.
Светлината от коридора се пръсна между колоните, дълги сенки се плъзнаха по пода, после тежката врата зад нея хлопна и всичко отново потъна в мрак.
Тя вече знаеше отговора, но попита от куртоазия и няка ...
НЕБОЖЕСТВЕНО
Р.Чакърова
Аз съм винаги там, все съм там - накъдето погледнеш.
От ръждиви капчуци сълзя и попивам в земята.
Аз съм жълта монета в протритото джобче на беден. ...
- Цонке, чедо, не мъчете детето! Малко е още. Дайте ми го - както изгледах Надето, така ще отгледам и Ани. Пък след две-три години я дайте в детската градина. Ще е хубаво преди училище да свикне с повече деца. Говори с Петър и ми я доведете!
- Добре, майко Милена, но...
- Какво "но", Цонке! Будите я ...
Страшно е, когато човек е наранен,
когато не е живял щастливо.
Когато не си чул в живота си думите любовни.
Когато не е усетил нежността на хората и времето.
Боли, когато душата плаче и жадува. ...
Не желая пред името си титла и чин,
достатъчно ми е едно звание кратко,
да чувам от моите дъщеря и син
с любов да ме наричат татко!
Достатъчно ми е, без да бъда генерал, ...
В спомена си още пред очи ми насълзени,
макар пространство, време и безкрай да ни дели,
лика ти майчице усмихва се в сърце ми,
запечатан там завинаги, неотменимо.
В мигове на изпитания, ...
Сам-сама съм аз в света,
лутам се самотна през деня.
Сама съм... Една скитница в нощта.
Самотна като птица в клетка...
Прикована сякаш съм в решетка. ...
ПРЕДИ СЪНЯ
Преди да се смрачи и влюбените двойки
да търсят таен смисъл в падаща звезда;
преди морето кротко за сън да се отдръпне,
загърбило и хора, и дневна суета; ...
СЪБАРЯНЕ НА ДИВИЯ ПЧЕЛИН
В градинката под храстите жасмин –
напролет който с цветове ни радва,
незнайно как съзидаха пчелин
златистокрили бродници из ада. ...
Аз пишех... А ти внасяше дървата.
Редеше ги – пред старата ни къща.
Аз знам... че ще си тръгнеш, от Жената.
Ала, при Поетесата – се връщай!
Рисувам те... Но думите ми бягат. ...
Не искам такива приятели,
сещащи се за мен, само като деятели.
Не искам такива приятели,
мислещи зло, елементарни мечтатели.
Изпитващи завист, омраза, ...
Като че беше вчера, ми се струва.
Куртката - тъмна, шапка с монограм,
емблемата на бялата ми блуза
и всички знаци, атрибути там...
В училищния двор - измит, просторен ...
Има един прозорец в коридора на моето училище, пред който често вися. Не мога да стоя в класната стая, нито да ида някъде другаде. Стоя и наблюдавам блокове и дървета. Днес обаче мразя всичко. Мразя съучениците си, мразя училището, мразя прозореца, мразя тези гларуси и онази жена, която не пресече н ...