The Tao of Pooh
Foreword
"What's this you're writing?" asked Pooh, climbing onto the writing table.
"The Tao of Pooh," I replied.
"The how of Pooh?" asked Pooh, smudging one of the words I had just written. ...

Те са сладки като мед
и топят се като лед.
Със различен аромат,
пъстрички на цвят.
Дечицата ги най-обичат ...

Той е твойта изненада,
за послушните – награда.
Тайничко го пожелаваш
и за него се надяваш.
Радост за голям и малък, ...

Ти си ми биле - коприва,
така те наричам.
Хем жилиш до болка,
хем с грижа лекуваш.
Плевел си, отдалеч те тъгувам. ...

Къщичка със двор голям,
на село – приказен имот:
има майстор Цани там,
отдъхва в него – много му е гот!
В града с неволите се бори, ...

I'll paint my pain with meaningless words and phrases
I'll set free these doubted wishes
To be set loose one day, to roam this beautiful world
Where pain can be forgiven and happiness not taken away
In this endless road, one thing is that I want ...

Какво ли чакаш? Хайде, запали ме!
Изглеждам крехка в силните ти пръсти.
Не виждаш ли, че тръпки ме изпълват,
готови във искри да се разпръснат.
Извикай огъня във мен, танцуващ диво, ...

Слезе той от самолета и се запъти към изхода на летището. Бе се подсигурил със едно вълшебно устройство на новия свят наречено MP3 плейър и чифт остъргващи слуха слушалки. Олюляваше се леко от предишните вечери на тежък алкохол. Колелцата на куфара му, формата на които бе заприличала на десният пред ...

Разрушени млади хора
търсят наркотика на живота си,
дланите им се потят,
дишането е на пресекулки.
"Мислех си, че няма ...

Спомени, сладки и горчиви,
ах, спомени за минали дни,
спомени от вас как боли ме,
че времето толкова бързо лети.
Спомням си как с мама и татко играех, ...

Прегръщал ли си някога вълна,
през пръстите ти нежно да изтича,
да се разбива в теб като в стена,
усещайки страстта, че те обича?
Докосвал ли си някога звезда, ...

ТОЧКА
Р. Чакърова
...и по пътя... И даже по черния –
пак ще стигна до нашия миг,
в който всичко крещеше "Намерих те!!!" ...

Във гората той живее,
но да пее не умее.
Хапва ябълки и дренки,
спи във буковите сенки.
Никой него не закача. ...

Иска ми се
да те запазя
само за себе си,
за света
да бъдем ...

Ти си всичко за мен
ти си любовта ми
ти си утрото в моите очи
ти си магията в душата ми
Ти си слънчевият лъч в живота ми невзрачен ...

Татко, седни на дивана до мене!
Да помълчим в тишината!
Ще сложа глава на твойте колèне,
а ти ще ми галиш косата.
Ще затворя очи, все едно съм заспала, ...

Кръвясаха очите на мъглата.
И стана зверски тъмно над града.
С камшици заплющяха по стъклата
най-яростните сприи на дъжда.
Притиснати във калната мазилка, ...

Една Душа
Ще намеря ли някога покой?
– ще мога ли или всичко е една илюзия?
Ще се докосна ли до любовта,
и ако да – дали ще я позная, разбера? ...

105/ Сега съм цяло лято в село,
там работите си творя...
Драгойново е опустяло,
но с копан в двора се моря...
От месец Май, до хладна есен, ...

Пореден белег, стигма от копнеж,
покълнал в безводната пустиня.
И обичайният отколешен комплекс –
злодеят е до мен. Непредвидим е.
Каквото виждам, е сюжет от мен – ...

– На този свят всеки може да бъде смачкан, купен или пречупен, просто трябва да познаваш страховете и желанията му. Има една история за един съдия, изключително честен и неподкупен. На края на живота му една млада журналистка му задала въпроса:
„– И все пак как никога не се поддадохте на изкушението ...

А ти какво си мислиш – че ще чакам
цял живот една жена,
която няма как, не ще да бъде
изцяло моя през нощта?!
Не сме така устроени мъжете. ...

Котарака
Обича на топло до печка да мърка.
Обича и в млякото с лапи да бърка.
Кълбото от прежда на баба развива…
Под мустак се хили, за бели го бива… ...

Мобилен
Дядо ми се чудом, чуди и се мае,
как се казва апарата той не знае…
Ползваме го, значи винаги и всички
С него си говорят братя и сестрички ...

Аз живея на тавана.
Там ме дебнат два капана,
а пък вечер, скрит във мрака
все ме дебне котарака.
Хитро съм, затуй съм живо. ...

Тя е тънка, тънка в кръста,
и танцува все на пръсти.
Носи рокля от коприна.
Да, това е анирелаб

Тази вечер баба Дана
слезе бясна от тавана.
Хвърли празната бутилка,
грабна дълга мотовилка
вика, кълне и пустосва ...

Петел
Той е точен, жив часовник.
Движи се като чиновник.
С червен гребен на главата.
Сутрин пее зад вратата. ...

На трето питие си вече,
а съвестта не те гризе.
И още трезвен си, човече,
защото има и мезе.
А масата е най-добрата, ...

Случвало ли ти като на мен преди време
да даваш всичко на жена, която обичаш.
А тя, горката, да вземе с друг да си легне,
отстрани да се смее и да гледа как тичаш.
Нали минаха години и всичко се забравя ...

Злобата
Много злоба, много лоши хора,
парадиращи с грозното си мнение,
с простотията си първа или втора,
са готови да убият хубавото настроение! ...

Залезът гори отново -
все така прекрасен!
Животът си върви отново -
все така ужасен!
Усмихнеш се, зарадваш се, а после ...

Та, както казва Шопенхауер…
Спортната фамилия на Никола Карапейчовски се скупчи около масата и главата на семейството с вещина разпарчетоса двете печени пилета. Стартът на обяда беше даден, ама и без да си вещ в семейните нюанси, се виждаше, че между тях витаеше някаква зле спотайвана драма.
Преди д ...

Знаеш ли колко са ми дълги вечерите?
И гостите ми колко са пияни?
Колкото по-празни са душите им,
толкова по-пълни са им каните...
Знаеш ли колко пъти ми секва китарата? ...

НЕ БИЛО БАШ ТЪЙ
Завързаха кучетата по перваза на полянката, напалиха огън, насядаха край него и отвориха раниците. Беше дошъл най-хубавият момент от ловния излет — когато се вадеха шишетата с вино и ракия и се развързваха месалите — отваряха се душите и се разсипваха от там с пълни шепи: спомени, ил ...

Мише, Мише, Мишенце!
Малко, сладко мишленце!
Красивото ми пиленце!
Ще станеш важна персона!
Ще стъпваш като във панички, ...

Слънцето целуна
първото кокиче.
То крилца разтвори,
като малко птиче.
Слънцето обхожда ...