На най-красивото творение
на Бог - жената
През нощта си болка нетърпима,
мракът ме изгаря и боли!
През деня - мечта неустоима! ...

Тема, която може да бъде обсъждана на дълго и широко, бих я нарекла дори неизчерпаема. За някои думите тук може да са просто поредния жалък опит за пари. За други биха могли да означават много повече. Живеем в свят в, който имаме всичко, дори повече от колкото ни трябва, но нали е по - хубаво да тру ...

Глава XIII
Лора бързаше по стълбите на училището. Баща и вероятно вече я чакаше в "Гренадин", кокетно дневно бистро на ул. "Шишман". Станимир често идваше тук да обядва. Беше много приятно, чисто местенце с очарователна декорация с романтичен привкус.
Влезе запъхтяна от тичането. Видя го в най-далеч ...

В този свят, закопнели за нежност,
се стремим да намираме цвят.
В този мрак се усмихва зловещо,
разкървен от войни единак.
В този свят се живее сурово. ...

КОПНЕЖИ
Косите ти побеляха любов,
очите ти потъмняха от времето,
но онази същата нежност, любов,
всеки път като те погледна обзема ме... ...

Духът ми Ти държиш в Своите ръце!
И за душата ми се грижиш,
покриваш ме с криле!
Стария човек събличаш,
чистиш с огън моята душа, ...

Чудовище и същество,
събрани заедно в едно,
в човека само съществуват.
На страховете ни подвластни,
любовите ги правят гласни ...

Няма химия.
Експериментът е изпортен.
Оформихме провал по всички линии
в сифони, колби и реторти.
Навярно пресолен е мармалада. ...

Обещах си да не наранявам
нито едно човешко същество
през останалата част
от живота си.
С животните беше по-лесно.

Стоях пред нощната камина
и в пламъка отправях взор.
А мисъл огнена премина
по тихото на моя двор.
И тя в главата ми се вмъкна, ...

На Витошка простена капка,
след нея друга, втора, трета.
Небето цяло се изсипа
над жадния за дъжд паваж.
Неделни ранобудни хора ...

Кой си ти
-обикновен човек?
Осъзнаваш ли
колко отвътре си мек?
По кои пътища бродиш, ...

Доблестния мъж е като лъв, който брани своите си и никога не ги оставя, дори и смърт да има насреща! А смъртта и страха от нея са подлост за него и той върви все напред, безстрашен и готов, като агне водено на заколение. Той е като вълк, който води напред глутницата си и не се бои да влезе в битка и ...

Във плен на лятното мълчание,
заслушан в полъха на делника,
в миг вятърът довява спомен –
за теб и вятърната мелница.
За крясъка на птица в мрака, ...

/съвременна басня/
Автор: Генка Богданова
В нашата гора обширна
живееха си кротко, мирно –
същински братя и сестри – ...

Изпитвам те с думите,
които произнасям
в приказка която аз творя
за спомени, мечти, надежди и
угаснали слънца, цветя и ...

Пак е лято и завръщам се на село.
Любимото, където детството ми мина.
Да си върна туй, което времето е взело.
Да се стопля пак,
преди да си замина. ...

- Мършав живот, мършаааав!....
Беше ранна есенна сутрин. По каменните стълби, които водеха от малката рекичка до мегдана на селото се затътрузиха стъпки. Бавно и с отегчение бялата глава на дядо Пею се показа от сянката на старите върби, расли току до реката. Селският мегдан беше почти празен, само ...

Водата се оттича към каналите
и влачи уличната мърсотия,
кални пръски летят към тротоарите,
разплиснати от бързащи коли...
Ожаднели клони свиват шепи, ...

ЗА ОБЛАЦИТЕ
Заблъскаха се облаците във небето
И стана страшна крамола.
Тъмата облачна се плъзна по полето
И дъжд заплиска в близките села. ...

Защо винаги трябва да крием това, което сме? Да крием това, което искаме да кажем? Да направим? Защо на нас хората ни е толкова трудно да показваме истинската си същност? Така е защото сме претъпкани от предразсъдъците на уж „по-мъдрите“, които всъщност са ни вкарали в такъв филм, в какъвто дори не ...

Събуждане
Събуждаш се уморен.
Бързаш по навик да правиш нещо,
да стигнеш някъде.
Най-краткият път към себе си ...

Всичко ми даде таз земя –
слънце, въздух и вода.
Любов, аромат и сладост
даже си откраднах,
е, и малко мъка – ...

времето днес
ще е облачно с премълчавания
ще вали ситен дъжд
иззад черните очила
ще проблясват ...

Усмихни се в бляновете, мила,
че душата ми се е натъжила.
Усмихни се ти, о, ангел мой,
в нощта под звезди безброй.
В сърце си ми, но и далек, ...

Моя обична и пресияйна Б. ,
пиша ти тия редове, обзет от небивали мъки, които мъчно бих могъл да опиша с думи. Въпреки че ти отдавна реши да напуснеш безвъзвратно живота ми, аз все още те пазя в сърцето си, и все още ревниво крия мили спомени от нашето кратко, но въпреки това, неописуемо красиво, по ...

От дни морето бе потънало във размишление
притихнало, безшумно, апатично.
И макар да бе във вечно движение
нехаеше за всичко, съвсем безразлично.
Бе избрало за своя одежда ...

В тълпа от стотици хиляди в унисон
идивидът се дави с безгласен стон.
Сред масата от тела, крясъци и страсти,
всичко автентично се разпръсква на части.
Тиранинът е влюбен в апелите на тълпата, ...

КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се ч ...

Среща
Пораснахме. Годините летят.
Със времето косите побеляха
и греховете бавно се множат.
Минутите за жалост се не спряха. ...

Тази нощ ще се счупи на съня стъкленицата крехка.
Суховеят ще близне на пъпките мокрите устни.
И втвърдени от порив на нежност под ласките меки
ще разтворят те росни листа. И смола ще изпуснат.
Балдахинов воал ще разстели над ложето мрака. ...

Бездомно ми е. Някакво самотно.
Приличам на затворник в междуредие.
А думите, с престорена грамотност,
оказват ми последната си преданост,
и слагат въпросителната в края ...

Не казвай, че е лесно да мълча.
Не смятай, че е сладко да те чакам.
Не вярвай, че успявам да заспя.
Не ме моли да продължа нататък.
Не си мисли, че има друг до мен. ...

***
И ето ме отново.
По пътя нанякъде.
Къде си?
Не знам, няма кой и да каже. ...

Благословèна
Младенèцорòдице,
чрез Теб!... БОГ грèйна!

Непохватно момиче.
Недодялано малко
и лудо тук-там.
С едни такива
странни мечти ...