Преди години откриха първият научен и технологичен парк в България - "София Тех Парк".
Много хора, шум, рязане на ленти. На това място в късната вече, октомврийска утрин на 1985 година чакаха група младежи. Всички с остригани глави. Стискаха здраво ожулени чанти. Оглеждаха се уплашени и се мъчеха да ...

Невероятно тиха бе тази августовска утрин. Сякаш нямаше война, окопи и човешка кръв, попила в ненаситната паст на ширналото се поле. Довчера генералът мислеше, че светът свършва в прокълнатата 1917 година, а днес всичко му изглеждаше различно - спокойно и разумно, като разпукване на цвят, като ново ...

След век и четиридесет години, Родино, спомняш ли си ти
предците ни, които в твое име погиваха с отворени очи? –
Посичани от тежки ятагани, прегазвани от див башибозук,
изпепелявани и поругани… Разкъсани, но с непреклонен дух.
Родино! Чемериките в Родопа така ухаят днес, както преди… ...

Една душа за обич закопняла!
Сърце обречено да е само!
Една душа за ласки зажадняла!
Един въпрос без отговор – защо?
Обичах истински! Обичах страстно, ...

Сипкав дъжд отми
зимната цикличност.
Ветровете ми опитоми
в загадъчна приличност.
Разпъпих пролетта, ...

Ще се будим преди зазоряване
от любовните котешки вопли...
Ще си мислим: " Дали остаряваме,
кой открадна прегръдките топли?..."
За такова разсъмване рано е, ...

СЕДМА СТЕПЕН НА ПРОЛЕТТА
(Превод от хърватски)
Ние не сме холивудски притоци от банкноти.
За нас няма да снимат филм. Никога!
Никой нас няма да ни провокира ...

Не искам да съм ничия,
Собствеността не е за мен.
Бягам бързо от окови,
Не подлежа на плен.
Твоя ще съм единствено тогава, ...

Може би някога,
може би никога –
любов някаква
двама застига.
Срещат се някъде. ...

Добри познати
Познавам те, отдавна те познавам...
Не ми е нужно много, за да зная,
че можеш сладко да ме дразниш,
докато не започна да мечтая... ...

До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.
Минават дните - сиви костенурки, ...

Като ухание на роза и
по-нежна от перце!
Топлината твоя, ​​​​​по-гореща и от слънцето.
Крехка и невинна, но същевременно храбра, силна и готова като със меч в ръка да ме защитаваш винаги и всякога!
Уморена и слаба в някой моменти и така уязвима но всичко това се изпарява, щом стане дума за мен... ...

Знак ли е, знак ли е всичко
в този живот костелив.
Бъркам пак в празна торбичка,
вадя един негатив.
Черно-бял спомен отвява ...

Дни близнаци във живота мрачен,
дни без смисъл, пъстрота и чар.
Днес е като утре и кат` вчера.
Самотата е настръхнал звяр,
който чака само да заплачеш, ...

Корона на главата ми не слагай,
безценности от теб не искам!...
Сърцето си в рими не предлагай,
дори когато тихо те поискам!...
В болката ти цялата съм влюбена, ...

Цъфти в градината сама
ухаеща червена роза,
по нея капчици роса
блестят кат' бисерни мъниста.
Червеният листец потрепва, ...

"Ще посрещна пролетта на гарата"
Светлозар Граховски
Ще чакам пролетта на гарата.
Тя ще е в първия вагон.
В очите ѝ ще се разгарят ...

Запънала съм буридановото си магаре.
Пред купата сено стоя
и чудя се – дали да не отвърна и ударя
или по-простичко – простя.
Дилемата е многоточие. ...

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...

Не се пързаляй в болното ми ехо,
не ме изравяй от смълчана кал...
Не виждаш ли, че сенките ме взеха
за партньор в предсмъртния си бал?
Не ме лепи от порцеланови парчета, ...

Проблясваш подобно
на мълния в мрака.
Пак там удобно
на ъгъл ме чакаш,
облегнат на зида, ...

Отвори вратата,
влезе, ръцете ти
с пепел от огън
и прашец от рози
ме поръсиха... ...

От толкова много време
ме държиш на куката,
че вече забравих
искам ли да живея
или спокойно да си умра ...

Единствените сменят се с моментите,
отиват си с премигване на клепки.
Не се замисляш даже над последствията –
и без това животът е нелеп.
Изпращаш ги спокойно в залез слънце ...

Изпрáти ме във Тъмнина,
Обрече ме на Самота…
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
В болки и неволи, ...

" SHU program "
трудните понятия
трудните творения
родени кални
копнели кални ...

Преплетена мрежа,
пролет безцветна,
зима безснежна – в нея нищо не потрепна.
Това донесе есента:
Безгласна сирена в мъртъв океан ...

Размисли за цитиращите Библията, за вярващите и невярващите
От няколко месеца все ми се иска да напиша някои мои размисли за вярващите, атеистите и търсещите опора, утеха и ли не се знае какво в различни духовни учения. В последните години намирам по блогове, фейсбук и вестници какви ли не статии на ...

160/ Опитвах се да сложа точка
на туй, което съм създал,
но често правех и отсрочка,
че нещо пак съм изтървал.
Или че грешка съм допуснал, ...

Две зелени очи
със томителна нежност,
спрели в мойте очи,
ме стопяват, зоват...
Накъде ли ме канят ...

Животът твой?!
Не ми принадлежи.
Нито пък сърцето ти.
Може би вече знаеш…
Животът ми в него тупти. ...

Сияние на лунна вечер
стопля моето сърце,
макар да съм далече
от твоите нежни ръце.
И туй сияние – спомен мил ...

Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбра,
че нашата любов е далечна, невъзможна.
Сладостна болка сърцето раздира.
Облак тъмен, буреносен и отново вали, ...

Бъдете мили с децата,
не подрязвайте им крилата,
към тях ние повече грешим,
тъй като неволно им крещим,
а понякога не одобряваме ...