Помниш ли детството? Малко градче.
Тичахме боси и диви.
Малък бях още - невръстно момче.
Ти пък бе много красива...
Имаше, спомням си, синя пола. ...

ДО МЕНЕ СИ
Ти до мене си сега,
аз до теб сега съм също
и от ревност и тъга
силно, нежно те прегръщам. ...

Опитвам се да те намеря!
Мой съкровен блян –
желан,
неповторим…
В съзнанието – мним. ...

Ако някога отново се срещнем,
ще искам в миг до мене да поспреш –
да мога с дъх в душата ти да шепна,
така да милвам твоето небе.
И ти ще можеш пак да ме обикнеш ...

какво е всъщност думичката лято
попита днешният капчук
замлъкват нощем поривите на водата
и ето зимата царува тук
ефирната прегръдка на мига ...

парàта
измята

В нощта на колене заставам,
и тихичко отронва се сълза -
пред Тебе, Господи, аз цяла се смирявам
и моля, да е по-добър света!
Ако си тръгна толкова внезапно, ...

Тъжен град.
Свити в себе си хора,
като щъркели,
закъснели да отлетят.
На брега на реката ...

ПРОСТИ МИ
Събирах в шепи щастието на света
с надежда да мога на теб да го даря.
Но обърках малко нещата
и ножове забих в сърцата. ...

Една несвършваща история...
Мечтаеше тя за снега и снега
се появи под прозореца и
видя преди да умре морето,
което никога не е било оковано, ...

Самотна съм и сънено-щастлива,
от мрака на нощта претръпнах тихо.
Не зная кой си и защо те търся,
но ти си моят най-последен смисъл.
Светът ще свърши, тръгнал наобратно. ...

...Боже, какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва?... , Чудомир - "Без късмет"
- - -
Завиждам им - направо да ви кажа -
със Господ на вечеря са били!
А аз не мога да сънувам даже ...

На внука ми Андреас Александър
Далече си, далече си, дете,
в страната си на Шекспир и Уайлд…
И на мъглите!…
По скайпа ти ми махаш с ръцете си крилца ...

По лунна пътека
към тебе вървя,
простряла лъча си
към твойта врата,
достигам те с мисъл ...

САМОТА
Няма на кого да кажа
за своите мечти.
Няма кой да ми помогне
с приятелски съвет. ...

Небето над Мегидо беше тъмносиво, като пред буря, а в различните посоки контрастите създаваха плашеща реалност – от ослепителна светлина до непрогледен мрак.
Жителите отдавна бяха напуснали мястото, след като пророците с точност бяха определили датата на сблъсъка, дори животните инстинктивно последв ...

Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.
Пътувам сам през призрачни полета ...

Любовта ти е бистра
вода.
От сълзи солени
светена.
Отпивам я с жадна ...

Защо не искаш "Крадеца на усмивки"?
Нима друг те усмихва в нощта?
Защо не искаш мойте целувки?
Друг ли те целува сега?
Нали точно ти искаше да се връщам? ...

Свят...Толкова побъркан,
че се чудиш как във него
има ред!? Ред във който
себе си убиваш...
Макар че искаш всичко ...

Ято ангели
бди над мен и ме носи в нощта.
Без значение накъде ме водят
моите
лъжливи, земни ...

Снегът – едничкото дете
на нашата любов, е тука.
Виж: пред очите ни расте,
Въздъхва топло във улука.
И вече четвърт час седи ...

Дълъг път.
Куфар в ръка,
набързо мушнат портрет.
В чуждия град, без душа близка,
само той говори на майчин език. ...

и когато се събудя
тревогата отминава
виждам себе си
в очите зелени
ярък, светъл нюанс, ...

Нещо в храстите изшумоля, Алекс се обърна изплашено.
- Но това е просто трева, това е просто трева – дочу един глас да напява.
- Какво по... – в момента в който се опита да изрече думата се обърна и нещо го халоса по главата.
- Здравей приятелю – обади се един забравен глас – отдавна не сме се вижда ...

В тази безплодна зима
мечтая за топла минута,
свита в прегръдка любима
като дива кошута.
Но как да ти кажа, ...

Набъбна, запулсира и преля.
Търкулна се надолу и засвети.
Във крайчето на устните ми спря
и после скри се в топлите ми шепи.
И стиснах клепки. С кърпичка изтрих ...

Вечерята мина в пълно мълчание, което се случваше за пръв път. Преди Ана не спираше да говори за училището си, приятелите си, отново за училището и пак за приятелите. Тази вечер, обаче, нямаше никакво настроение. И как да има, когато училището свърши, приятелите ѝ останаха в града… а тя заседна в с ...

Ако бях волна птица,
щях около тебе да кръжа.
Аз съм само една жена,
преминала стъпалата на живота,
научила безброй неща. ...

Да можеше вълшебството да се зове,
щях с името ти да го нарека
и в този миг не ще ни вятър раздели,
двама с теб река ще прекосим,
прикрива ни любов а не омраза, ...

Студено е! Дъхът ми пада на кристали.
Въздухът е лед. Сковава всеки вик.
Белите снежинки, сякаш полудели
рисуват си пейзажи, ефирен зимен лик.
Спомени се втурват. До селска къща ще се спрат. ...

Съизмерване на Его-та животът
не е. Светът и животът са багра.
Душата ми и днес бяло платно е,
умът ми твори, подбира нюанса.
Розовее, в изкривени улуци вяло тече ...

Поглеждам се в огледалото на слънце само.
Дори тогава все едно и също виждам и не го обичам.
Едно парче стъкло, забито с механизъм в мрамор,
повърхността ми гладка е и на нищо не приличам.
С ключе забито в кръста въртя се винаги в една посока. ...

душѝ слети
плът в плът
любов свети
.........................................................
шшш(ъ)т!... [шшш(ъ)т!...]

Лека нощ! Ще приспя тишината.
Мило паяче, слушай как спи.
Разкажи за съня на луната
и на всички блестящи звезди.
Разкажи как не мога без тебе ...

Ден Първи от моето така наречено бягство. Човек ако ме погледнеше отстрани би си помислил, че съм просто една жена, която е решила да си почине за уикенда и е оставила мъжа си да пие бира и да гледа мач. Ще кажете, как така бягам, а не нося багаж със себе си. Отговорът е, че бях толкова уморена от е ...

СЪНЯТ НА ПОЕТА
Р. Чакърова
Той – поетът – заспива от рими пиян,
бледа Муза косите му гали,
а звездите по мрачния нощен таван ...

Този сингбег , се оказа отлично помагало , като фон на който имаш някаква работа на компютъра. Поне на мен ми действа много положително. Все едно гледаш снежинките през прозореца.