Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
390.7K resultados
На нея
🇧🇬
Аз, заложник съм на любовта твоя!
Да, ти самодива непокорна, аз не мога
да преживея деня, ако веднъж не целуна
твойте устни сладки. И как изкушаващо
прехапваш ги вперила пламенен поглед ...
Пречупѝ светлината през своите черни очи,
нека в мрака погледна и чуя как вие любовно.
Серенада за вълк и кошута в небето звучи
и кръвта ми кипи, а по вените пъпли отрова.
Ще захапя до кръв съвършената мъжка уста ...
Храфн излезе на билото над каменистия бряг. Сред дебелите стволове на дърветата в гората вятърът не можеше да проникне, но още щом стъпи на открито я прониза леденият му дъх. Тя потръпна и придърпа гуглата си по-близо до лицето. Голата ѝ ръка потърси топлината на Снори. Младият варг изръмжа тихичко, ...
Преброй ми греховете, ако можеш
Всички носят неговото име
И дяволите от съня изкарай ми
От мислите, от нощите, от дните
Не си магия ти, проклетнице, любов ...
Tолкова неща искам да ти кажа:
Първият път, когато почувствах любовта, тя беше истинска. Първият път, когато почувствах любовта, ти беше на моето рамо. Липсва ми, образът ти на небето нощем, който нарисувах, макар с баналният почерк от звездите изгаснали когато ти си тръгна. Оттогава те търся всяка ...
Стара снимка в албума – дядо с баба.
Тя – държи го под ръка, млада, слаба.
Той – в униформа, изпънат, с пагони,
заминава на война, германците да гони.
Последна снимка, преди раздяла, ...
Понякога се случва, осени ли ме стих,
ведно с текста мелодия да дочувам,
прихвана ли мотива, с мóлива си тих,
рими кротки почвам да рисувам.
Думи в рими, рими в стих, ...
Думите са пясъчни замъци. Току си ги построил и вече не са твои. Вълните са ги изяли. Ще кажеш: "Трябва да ги построиш по-навътре на брега, за да не може да ги достигне морето". Но колкото повече се отдалечаваш от водната ивица, толкова по-негодни за градеж стават песъчинките. За да постигнеш крайна ...
Дария се роди три дни преди термина. 18 часа отказваше да излезе и накрая ми направиха секцио, въпреки че много се надявах да родя естествено. Беше 2 и 900, черна, сгърчена, с щръкнала коса и невероятен глас. Борил държеше да присъства на раждането, но аз категорично отказах. Той уж отстъпи, но така ...
Как липсва ми тихата омая
на родната ми къща, където станах мъж.
С майчината ласка, нежна и любяща
и бащина повеля, обливаща ме като летен дъжд.
Къщата, в която раснах и играех ...
Не ми е празнично... На който не му се пие тъга - да подмине.
Друга почерпка за рождения си ден нямам.
Седмоюнско
Откакто се помня, все кърпя отворени рани.
И бягам от своето минало... За да съм жива. ...
Три стъпала, които водят никъде –
ни до отключена, ни до заключена врата...
Три стъпала, които помнят викове –
на Майки, на Бащи и на Деца!
Край тях стените тухлени се кланят в ниското – ...
25. Хората, които допускат да бъдат съкрушавани от един и същи човек безброй пъти... имат нещастието да бъдат носители на болна и немощна същност...
26. Оправданието е сигурен белег за наличието на нежелание.
27. Уроците, които получаваме след като загубим, са в пъти по-ценните от чуждите хвалебстви ...
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Изгуби съзнание, наложи се да я пренеса на леглото. Напрежението е дошло в повече. Сега просто спеше. Татко и майка също са тук.
- Ивайло. - Баща ми сложи ръка на рамото. - Моли се брат ти да се оправи.
Прегърнах го. Семейството преминава през труден период. Трябва да бъдем задружни.
- ...
В Африка
Някъде във Африка в далечен Занзибар
влязъл крокодилът във един опушен бар.
Две лъвици ближели си сладко сладолед.
Няколко газели пиели пък чай със мед. ...
В безпътието бях удавник, бряг
душата моя търсеше. Сурово,
без вдъхновение, без страст, без знак
заключено бе творческото слово.
Оглеждах се в тълпата. Тъжен мрак ...
Излязох, тъй, на пейката пред блока,
децата как играят да позяпам...
Картината наоколо – жестока!
Жени край мен, а аз мухите лапам!...
Рецепти, лютеници и диети – ...
Едно момче. Той бе ,толкова безразличен ,защо ли не се впечатлявах. Хората казват опознай и остави всеки един човек да те впечатли и да преоткрие душата си пред теб, е не го казват хората току-що аз си го измислих. Забраненото е най-сладко ,а той наистина беше сладък и забранен. Съдба ли да го нарек ...