Защо така избяга Любовта?
От Мен, от Теб, от Нас сега?
Всичко свърши помежду ни,
В сърцата ни ехтят горчиви думи...
Като стрела от лък прониза ни тишината ...

Всичко е наред, уви...
Всеки, другият спаси.
Макар, да не разбрахме как.
И да прилича утрото на мрак.
Е истина, че ме спаси... ...

Дочу се тътен - заваля,
небето сякаш се разтвори!
Светкавица раздра нощта,
простена вятър през начупените клони!
След изгрева настана тишина, ...

Самодива
Ще ти разкажа приказка една,
написана от малка самодива.
Във думите дали ще се познаеш,
магията дали ще те достигне. ...

Ти си прекрасен спомен от минал живот,
настоящ пламък и минал отблясък.
Ти си подранила среща в миналото
и закъсняла в настоящето.
Ти си ритъмът тих и милувка, и нежност, ...

В живота на мъжа обикновено има две жени –
едната приготвя за него огнище, а другата – клада.
Рая Видинска
Чупиш сърцата ни, сякаш че с брадва
и от парченцата огън си стъкваш. ...

Вечерите – хладни. Дните пък са жар.
Думите са гладни. Говорът – пожар.
Спящи са тревите. Вятърът е спрял.
Свлича се небето – с прът съм го подпрял.
Вързах и луната с нишка от звезда. ...

Посветено на битката
. във Върбишкия проход
. 26 юли 811 година
"Ето, ти победи. И тъй вземи
каквото ти е угодно, и си иди в мир" ...

Отдавна ти е тъжно да ме гледаш –
един и същ, наивен и безличен.
Постой, не бързай да си тръгваш.
Спомни си, че все още ме обичаш.
И знам, че вече съм изгубен – ...

Гарван грачи от тополата висока!?
Пее песен с дрезгав глас...
Пее той за мъката човешка.
Грозна е но е за нас.
По пътя черен вятърът играе, ...

johan:
Дъждът валя, валя, валя...
и пак изцяло ме размекна.
Сега с подвити колена,
направо искам да приклекна. ...

АРМАГЕДОН
И пак Земята ще се чисти,
ще се отърсва от греха,
ще ни спохождат мрачни мисли,
за „ Интересни времена ”. ...

Стъпка по стъпка вървя.
Приближава неизбежното утре.
Будна или ще спя,
часовникът удря последна секунда.
Нарамила само душа – ...

Страстта е черна.
Поглъща всичко.
Всеки един друг цвят изчезва.
И се свива,
свива, ...

Няма на земята по-велика сила,
от жена, която детенце е родила,
да се труди, да обгрижва,
но умора не усеща, когато думи
сладки чуе, като "мамо" – мили, нежни... ...

Кротка, уморена и красива,
дъхът ти гали моите гърди.
Притихнала, усмихната щастливо,
притворила за сладък сън очи,
лежиш до мен. А аз съм още буден. ...

Присядал ли си на трапезата на вятъра,
да те гощава с волните си ястията?
Да ти долива до насита от отварата
от трепетите на безпосочията.
Докосвал ли си сянката безплътна ...

Ако ми оставаше поне година живот, щях да тръгна да те търся из целия свят. Ако ми оставаше поне година, щях да те целувам, както никога досега; да те прегръщам силно, както никога досега; да гледаме всеки изгрев, всеки залез, звездите, както никога досега. Щяхме да направим всичко, което не успяхме ...

Родил съм се
и почнал да пея,
най-близките хора –
във стрес,
бебета плачат, ...

Спомени... О, колко спомени имам,
накъдето погледна, си пред очите!
Колко радвах се, че си тук, че те има
и внасяхме взаимно, щастие в дните!...
А щом, над града нощ пак се спусне ...

За моята приятелка Мария
Моята молитва
26.04.2017
Прости ми, Господи, че не последвах
аз вярата ти, но не съм и атеист! ...

Нямам думи, за това което сторих,
уж харесвах те, а напълно те убих,
ти беше всичко – и жена и майка и любима,
аз пък постепенно и напълно те разбих.
Още търся грешките във тебе, ...

Ти си това, за което си струва
да преплувам морето.
Ти си тази, която пише на книга съдбата.
Ти си тази, която ми дава и реже крилата.
А кой съм аз? Някой който, ...

Към 8 и половина решавам да си тръгна и аз. Само че никъде не откривам ключове. Че и съм заключена отгоре на всичко. И звънвам на лИбоФта ми. Вдига ми след около век:
– Кажи?
– Имаш ли резервни ключове, Надежда ме е заключила.
Той мисли сума ти време и накрая решава че няма.
– Ами прати някой с твои ...

Мойто куче ме нервира,
от паница сърба бира
и мезета не подбира,
чехли, джапанки съдира.
Вчера – право в магазина ...

И хляба в устата горчи...
отляво нещо ме ръчка.
Опитвам да не ми личи,
но как? Като съм съчка!
Отрязана, мъртва и суха. ...

Тифани вече щеше да го одере жив. Не спираше да вика, да рита, да хапе... Лия я дърпаше назад от високия, тъмнокос англичанин, който така ядоса приятелката ѝ. Тифани очевидно се предаде пред волята на Лия и отпусна хватката си.
2 часа по късно:
– Защо го направи? -Лия повиши тон, за да изглежда ядос ...

Не съм добре, на работа отивам.
Ще губя на живота, часовете.
Обичам като всички да почивам,
но често се нуждая от монети.
Джобóвете ми пълни с тишина, ...