Мисля, мисля, мисля.
Душата моя трепетно мълчи.
Живот, лъжа, сълзи и смях –
смях фалшив, сълзи и смях,
мисля все за този смях и тез лъжи. ...

Какво да ти напиша –
кратко, със думи прости и добри,
докато утрото ни вдиша
и като пъзел ни сглоби –
една усмивка се изплъзва ...

И всичко си е по местата.
Пасе си бялата кобила,
а юли плува в небесата,
възседнал слънчево хвърчило.
Очи отварят маргаритки. ...

Текст : Геновева Цандева
Музика и аранжимент : Ме6
Песента е стара , но сега е с ново смесване и нов мастер. Изпълнява се от Борис Джамбазов
фронтмена на групата "Сутерен 4А " , която вече не съществува. Благодаря на Геновева за смисления текст нещо , което не се среща често напоследък.

Голотата ми днес се облича...
Търси си дрехите в мрака...
Тя искаше да бъде обичана...
Там някой, там да я чака...
Голотата ми днес отива си... ...

Заровил глава
в облака на
моето желание,
обрамчвам
с червило ...

Две горчиви кафета. Виделее едва.
Две блажени врабчета плуват в росна трева.
Розовее небето, а земята сълзи.
Още малко. Ще светне. Ще пристегна коси.
Ще съм строго служебна. Но сега съм любов. ...

Сред хилядите стъпки чуваш само своите
Нямо стъпващи и водещи към фара
Това, което води те към светлината
Това, което думите ти пак изгаря
Улици тесни, къщи многовековни ...

Жена от далечна страна
Красива жена от далечна земя,
далеч си, а всъщност си в мен.
Гледам образа ти и се усмихвам сега,
дали ще те докосна някой ден. ...

Явор си купи нова кола. Но този път – наистина нова…
Пари имаше, защо да не плати по-скъпо – за по-хубава кола? При това супермодерна – със страхотен външен вид, мощен двигател и куп екстри. Между които нов, модерен и бърз компютър…
Капне дъжд – компютърът изчислява силата и броя на капките, в съотв ...

Желая ли, мога криле да разперя
(да ида с тях нейде далеч).
Желая ли, мога небето
да поря,
обсебен ...

Искам да скоча от водопад,
да вися с главата надолу
от клоните на сърцето ти,
да използвам небцето си,
за да те направя усмихнат, ...

В океана на любовта съм.
Гледам те в очите и потъвам
и се отразява моят образ
и се гмуркам в любовен океан.
Аз и ти? Животът ни срещна, ...

Да може някак да ръждяса
това убито глупаво сърце...
една Жена ме урочаса
съдбата просто ме прокле...
Да можех да съм от стомана ...

една страна се
слàви с чернозем и със
сърца големи -
като необята и -
слуги на добротата

Ще изтрия всички снимки.
Ще изхвърля всички подаръци.
Ще скъсам всички твои дрехи с които си ме топлила в студа.
Ще изхвърля всички твои вещи.
Ще изтрия всичко. ...

Глава III
Лора вървеше самa. Точно от това имаше най-голяма нужда, за да събере мислите си. Последните няколко дни минаха като вихър. Едва ли си бе представяла така завършването на гимназията. Без Калоян, в интимни отношения с мъж доста над годините на баща и. Последната мисъл буквално я вледени. Пр ...

В село Воденичане живее седемдесет и осем годишната баба Иванка. Това малко местенце лежи в пазвата на Югоизточна България, предлагаща невероятни гледки, които се запечатват в съзнанието.
Животът на тази стара жена представлява низ от върхове и падове. В зенита на своята младост прекъсва образование ...

Не питай
Не питай, не задавай ми въпроси!
Послушай как отеква тишината,
въздишката във мрака как кънти!
И колко слаби са сърцето и душата. ...

Моя мила зависима, моя мила функционала,
опитваш се да бъдеш, еднаква, периодична.
Искаш да те опишат с едно уравнение.
Да видят, твоята първа производна.
Да чуят твоята, втора такава. ...

"Една причина ми кажи
да бъда с теб и точно тука?
Поне ме свястно излъжи!
Поет си бил?...Такава скука!...
Ще дращиш нощем стихове, ...

Добро утро! Как си тази сутрин, мила?
Сети ли се ти за мен, когато се събуди?
Оставих пак до теб любов, дали си я изпила?
Не покривай с дрехи любовта на двама луди!
Добър ден! Как си днес, Любов прекрасна? ...

Плаче ми се, но се смея
..хей така нарочно!
..пия много
..знам порочен съм.
Тайно свиря на гъдулка ...

Да поживеем другаде, в друго време, в друг свят...
Не знам за вас, на мен често ми се случва да си мисля за това.
Да бъдем там, където не сме били, да изпитаме нещо по-различно от това същото, случващо се всеки ден, всеки час, всяка минута, всеки живот...
Желаем нея или него, желаем слънце и радост, ...

Твърдя за себе си, че имам лично място,
което ме огражда като крепост.
Във него паля неуморно факли
до колене затънала сред имена
Повела глутница представи ...

ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА
– Цвето, Цвето, тук ли си?
Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Половината, куцайки, се скри в отминалия ден. Другата половина, осакатена, рухна върху селото, затискайки го с предчувствието за идващо зло.
Една топла женска ръка затисна мъжките устни и ласката прокара о ...

СЪНЯТ НА КАРУЧКАТА
Отиде си селото...
Къща по къща...
Чешмата замлъкна...
Камбаната млъкна... ...

Хляб или злато
Съхнем! Неусещащи жаждата.
Замръзваме! Неусещайки студ.
Отпиваме! А празна е чашата.
Уморени сме! Не полагайки труд. ...

Тя е дъщеря на бъдещи мистерии;
обикаля светове, умове и галерии.
Живее в дворци от минали времена,
на мъртви империи и скъсани знамена.
В днешния ден се губи сред шума и хаоса, ...

Спря напряко със стария си опел. Огледа се. Портата беше голяма, над нея – навес от керемиди, еркери от сухо орехово дърво, зеленина, огромна сива пощенска кутия, наполовина обвита с бръшлян. Не можа да повярва на очите си. Късмет! Той идваше направо към него. Не се криеше.
– Добър ден! – провикна с ...

Залиняло лято
с облаците влажни.
Излетяло ято,
след вечери блажни.
Скрити маргарити ...