Без любов не мога.
Без любов – ни ден.
Искам те, за бога.
Искам те за мен.
Без любов – в очите ...

В това есе ми се иска да поговорим за морала. Без съмнение това е последният мохикан в нашето време - времето на Желязната епоха, а ако употребя заглавие от нашумял роман на Джек Лондон, един от най-уважаваните от мен автори - време на Желязната пета. Долавям как първият ви въпрос вече витае във въз ...

...Неутолими прегръдки...
В твоите прегръдки
научих какво е любовта-
това чувстване в нас.
Научих какво е живота... ...

мрак
в
изобилие

Преведено от японски!
1.
Цветовете на пролетта -
можеш да полудееш
от тяхното спокойствие. ...

Превод: Мария Шандуркова
КОНЕ СВОЕНРАВНИ
Стръмна урва, покрай пропастти, и съвсем до края
аз конете мои със нагайка шибам и подкарвам, -
нещо въздухът ми малко, гълтам облак, пия вятър, ...

Превод: Мария Шандуркова
"ПОД МЕНЕ ЛЕД, И ЛЕД НАД МЕН. ПОГЛЕЖДАМ..."*
(Последното стихотворение на Владимир Висоцки)
Под мене лед, и лед над мен. Поглеждам.
Да дупча връх или пробия трап? ...

Превод: Мария Шандуркова
МОЯТ ХАМЛЕТ
Аз в стих ще обясня какво разбрах -
но нямам пълномощия големи...
Заченат съм, тъй както трябва, в грях - ...

Превод: Мария Шандуркова
БЕДА
Носих своята Беда
по леда на пролетта.
Лед се спука, а душа - се откъсваше, ...

Превод: Мария Шандуркова
МАСКИ
Пред огледало криво - смях през плач, -
тъй мене трябваше да разиграват:
усмивка до уши, озъбен аз - ...

In this farewell
There's no blood
There's no alibi
Cause I've drawn regret
From the truth ...

Толкова малко нещо е нашият плач;
толкова малко нещо са въздишките...
И въпреки това, за толкова малки неща
вие и ние, всички умираме и ще умрем.
Es cosa tan pequena* nuestro llanto; ...

Ландышей букет мне подари
Ландышей букет мне подари,
сразу встретешь ласкового взгляда.
Беленький цветочек в косы заплети
и узнаешь как я буду рада... ...

* * *
Владимир Висоцки
Дойдох, притворих аз вратата.
Извадих документи
и обясних им много ясно ...

Любими мой, бъди безспир до мен
и в пръстите ми тихо се разтапяй...
Докосвай устните ми нощ и ден
и кротко в прелестта си ме потапяй!
Аз знам, че като тебе няма друг ...

Горчивата любов дали е споделено чувство?
Дали на другия и тя горчи?
Тъй както пролетния дъжд цветя събужда,
ще се събудя аз от разпилените мечти...
Горчивата любов дали е споделено чувство? ...

"Не знам как да напиша този стих, но не искам да е в рима.
Нека да е хаос, както се чувствам – объркан незнаещ,
какво се случва"
Събота сутрин пак ни срещна онази, "лудата", Съдба.
Видях две мъниста в синьо-зелено, ...

Светът нещастен, но доволен –
здрав отвън, отвътре болен.
Теглото тегля с всички сили
не оставам нищо, само дири.
Трудно, лесно няма да намеря, ...

В малка спалня сгушена в града
Снимка с рамка, стояща на ръба
Легло покрито с мъничко тъга
И детска глъчка зад бялата врата
В малка спалня някъде в града ...

Не я искам повече аз тази любов,
от която боли и разкъсва,
а след нея дори да умреш си готов.
И накрая - оставаш безчувствен.
Искам някаква друга, щастлива любов. ...

Дъждовна липса
В дъждовен сън се извисявам,
открити заедно, сами сме с тебе двама.
Държиш ръката ми подгизнала
и дишаш край мокрите коси. ...

Чакали
разказ на ужасите
Чакалите постепенно завземаха ума ми.
Чух тези злокобни звуци още през първата нощ и тогава, наред с неимоверния страх, който изпитах, в мен се появи странно усещане за дива красота и за вълшебство.
Работех като преводач от английски на български и затова си позволих да купя ...

Спомням си всички тези неща, докато чакам свекъра си да стигне до колата ми.
– Как си, Алекс?
– Добре.
Той ме оглежда:
– И така изглеждаш... ...

Да потърсим, къде живее любовта.
Нима в човешкото сърце или във
висока, тъмна кула, страда тя
отхвърлена сама. За кои се мислим
ние, хората, да отхвърлим съвършеността? ...

(Причината да го направя)
ДЕН ПО-РАНО
Домът на Симеон Релик
Яна и Транс седяха в трапезарията и чакаха Релик да се присъедини. Дори не усетиха кога издърпа стол и седна при тях.
- Трябва да ви кажа някои неща за мястото и хората, при които отиваме – започна той със сериозен тон. Дори не ги погледна ...

Видях го за пръв път през лятото. Разхождаше се бавно в градинката до детската площадка. Правеше малки крачки с уморените си крака. Подпираше се на бастуна, без който едва ли би успял да излезе от вкъщи. Беше слабичък старец, на около осемдесет години. Никога преди това не го бях виждал в квартала. ...

Спомен мил... Усмивка и прегръдка
от снимка свидна - майка и дете,
в очите - пламъци неземни скрила,
душите им, прегънала на две.
И всяка закодирала е обич, ...

Превод: Мария Шандуркова
Татуировка
Тебе ние не делихме, не ласкахме,
тъй обичахме те, ала по-преди.
Твоят образ светъл, Валя, е в душа ми, ...

Превод: Мария Шандуркова
***
Ако имах аз физика слаба,
щях да имам устойчив морал, -
не бих ходил с жени за забава, ...

Превод: Мария Шандуркова
Бяло безмълвие
Векове и епохи, години вървят,
топлината все търсят през бури и студ.
А защо тези птици на север летят, ...

Превод: Мария Шандуркова
Любов и Раздяла
(Попътна песен)
Венчалната рокля не е още шита
и хор в наша чест не е пял... ...

Превод: Мария Шандуркова
* * *
Затворете завесите сини, ви моля.
Не приготвяй ми лек, милосърдна сестра.
До постелята, ето кредитори мои ...

"Kiss It Better"
Kiss it, kiss it better, baby
Kiss it, kiss it better, baby
Been waiting on that sunshine
Boy, I think I need that back can't do it like that ...

Бързо младостта минава и щастливи дни краде...
Превод: Мария Шандуркова
На Ф. Искандер
Бързо младостта минава и щастливи дни краде.
Що съдбата начертала, непременно ще се случи: ...

Превод: Мария Шандуркова
На Ю. Трифонов
Да викнем със възторг един към друг възхвала,
високопарен слог не е опасна слава.
Да си говорим ний спокойно с комплименти, ...

Превод: Мария Шандуркова
ЗА ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ...
На Марина Владимировна Полякова
За Володя Висоцки аз песен да пиша реших:
ето още един не се връща след поход при мама. ...

Ще видим сътворението
да се разбива.
Тези кости, които ни
ограничават, ще изчезнат.
Ще вълнуваме душите си ...

Айя-София
Иван Бунин
Светильники горели, непонятный
Звучал язык, – великий шейх читал
Святой Коран, – и купол необъятный ...

Бях погребан в гробището на Маунт Плезънт, Самичък, без церемонии
...погребан в гробище Маунт Плезънт, когато живота ми бе отнет.
Дървото ни плодно и зелено - трябваше да го пусна.
Тъгата - твърде непоносима за да живея сам с нея.
Слънцето - толкова горещо, не можех да заспя. ...