ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО ГИ РАНЯВАТ
Добрите хора лесно ги раняват,
ех чупещи се клончета техните души,
те как постъпват ден и нощ внимават,
лъжи, обиди удряли техните уши. ...

Когато верните другари,
останали са двама-трима,
а другите са заламтяли,
за нещо дето надали го има,
тогава без портфейл и снимки, ...

Вълшебството на бяла тишина
с ухание от устни на момиче
прогонва всяка нощна тъмнина
и те приканва смело да обичаш.
Протегнали към слънцето ръце, ...

Жал ми е за теб и същността ти
мене да осмиваш, тебе да не виждаш,
даже и да имаш всичките с евраци
мене и да искаш, няма да ме видиш.
Жал ми е за жалкото ти его и характер, ...

Градът притихва в бяла тишина,
фенерите неволно са угаснали,
ключът целува своята врата,
по белези от рани... но зараснали.
Звезди тъжат, жадуват за промяна, ...

Всяко село или градче с по-малко от пет хиляди жители си има по един собствен селски или градски идиот. В по-големите населени места техният брой е неизброим. Градец имаше точно четири хиляди, двеста и осемнадесет жители и не правеше изключение от правилото. Той си имаше своя Боби. Всъщност истинско ...

Любовта е най-голямата движеща сила. В нея живеят всичките ни предци, дарявани са, дарявали са, ние даряваме и децата ни ще даряват... Но докато не се освободим от страховете, предразсъдъците, заблудите, осъждането и гнева ще се препъваме и ще боли. Те ни карат да се чувстваме безсилни, да вдигаме с ...

Попитах го дали ще бъде страшно
да бъде сам на някоя скала,
мъглата да го дебне безотказно,
да няма светло място на света.
Попитах го какво ще бъде, ...

И птиците живеят надалеко,
шалът кален още си стои,
моята песен още се припява,
нотата погрешна си седи.
Тази музика която, ...

В епохата на комунизма
идейно раснал архаизма,
но днес, макар и доста стар,
се прави в нета на тежкар.
С "таквоз", "сегиз" и "нивга", "връз" ...

Трудно ли е да не бъдеш себе си?!
Кой те кара да мислиш, че е лесно
аз да съм себе си...?!
Защо си мислиш, че имаш правото
да нараняваш...?! ...

Път неизвървян, самотен
да тръгна ли в ранно утро.
Или да спра в сълзи горчиви.
Утрото, зората ранна потопена в роса.
Повеят тихо ми шепти. ...

Не искам да си спомняш, за мене –
да беше ме вдишвал, до теб като бях!
Недей да заставаш пред мен, на колèне –
с прошката моя, да откупиш свой грях!
Не ме чакай на прага с цветя! ...

Отекна глас небесен,
в разгневените гърди,
на мъж с път нелесен,
и разплакани очи.
"Като мирен войн, ...

Тих есенен дъжд,
запя родната земя.
Като чиста сълза,
обрулено дърво зашумя.
Изригна в мен дъждеца, ...

И сега не знам дали искам да те видя...
И сега не знам дали обичам те...
Още ли ми липсваш? Още ли копнея?
Дано се видим, дано не се...
Не знам какво да мисля... Обърках се... ...

Жените на Господин Господинов
Хубостникът Господин Господинов, за когото ще стане дума, реално погледнато наистина си го биваше. Дето се вика, потомствен красавец, защото из цялата рода само приятни лица се подвизаваха! И като връх – Господин с хубавите очи, които се загнездваха в мозъците на жените ...

Невернице Любов!
Ти пак ли идваш?
Надничаш иззад ъгъл? Наблюдаваш?
Дали съм още
толкова наивна, ...

136/Аз виждам селото умира!
То няма да се възроди!
Училището като спират,
ще чакаме от туй беди...
Тук хората са двеста души ...

Ябълката под прозореца
е розов облак.
Дъх пролетен
и птичи гласове
от свежа резеда опиянени ...

Морето мълчаливо ми говори
с вълните си.
Залива ме със думи –
ту гневни и пенливи,
ту кротки. ...

По-добре като Моцарт да умра,
в бедност, нищета и несрета.
Отколкото душата си да дам,
да я заключат в пошлия зандан!
Където честността е просто дума, ...

Докога със тебе двама
В сянка ще обичаме.
Ще живеем в измама,
Любов на друг ще вричаме.
Докога със тебе двама ...

Вместо обич – скрити интереси.
Вместо слънце – студ и сивота.
Късно зреят ранните череши.
Страх напъпва в сънните цветя.
Дните раснат на години. ...

Със сребърна лъжичка съм роден
под знака Дева от Зодиака.
Имах шанс със Скорпион до мен,
да споделя виражите на брака.
Не знам какъв бе моят хороскоп, ...

Аз не знам
как се нарича
човек, който силно обича.
Колко да дам
за да приличам ...

Огън. Топлина. Щурци.
Ручей.Тъмнина. Звезди.
Полъх. Дъх на детелини.
Устни с аромат – малини.
Стон. Въздишка. Сладък миг. ...

Себе си бях и много лица видях.
Много очи ме гледаха,
но те не ме виждаха.
Сърцето ми тебе искаше,
здраво държеше, не пускаше. ...

Време дошло е -
и чувства, и мисли да
нямат засечка,
за да не тегли
за в бъдеще ближният ...

Навярно тогава любов е било.
Навярно тогава била съм и друга,
била съм надеждна, копнежна, ведно
с тебе. И не, не съм лъгала.
Навярно тогава били са други звезди ...

Във нас работи механизъм.
Един е. Мирен не стои.
Не спира нивга и е силен.
Сърце е… И за нас гори.
Работи денем неуморно ...

Той е толкова странен!... От малък е ням
и с тромпета тъгата излива...
И във студ, и във пек той – неук музикант,
любовта си нещастна разкрива...
И поезия нежна със ноти твори, ...

Стихия
Не си буря,
от тези дето познавам.
Дъждовете ти не мокрят,
а галят. ...

12.
Страхът ми, че ще се окажем в капан не се оправда. От едната страна на пирамидата прозираше малко петно червена светлина. Всички се насочихме към него и го разкопахме с ръка. Веднага ни лъхна студеният и пълен с пясък, марсиански вятър. Входът беше голям, но с времето пясъкът и бурите го бяха за ...

Под черен камък болката си скрила,
мъката заключила в ковчег,
открих в душата си онази сила,
що други дирят я извън, навред.
Сълзите ми – среднощни пеперуди, ...

А З Б У Ч Н А
ПРИТЧА ЗА ЖИВОТА
Свърши страшния потоп!
И на остров в океана
буйна веселба настана. ...