Пеят щурчета, прииждат реки,
памучната рокля на простора виси.
Прозорец отворен… Африканският тис
се люшва назад в ураганния бриз.
Нито дума за сбогом, ни прощално писмо – ...

Morgens send’ ich dir die Veilchen,
Die ich früh im Wald gefunden,
Und des Abends bring ich Rosen,
Die ich brach in Dämmrungstunden.
Weißt du was die hübschen Blumen ...

Пристига. Разпъват катун.
Децата се смеят и сочат:
„Виж, виж, куче с бастун“.
Маг, акробат, клоун и коне.
Да си купи билетче ...

Във зелената морава
нещо живо май се крие,
но докоснеш ли рогата,
бърза, бърза да се скрие!
Ала който търси знае – ...

С различен вкус, но винаги студен,
обичаме го, да е замразен,
живее в къщичка от лед
и е сладък, като мед!
И наричаме го.......... ...

Изборът е мой. Не съжалявам.
Виждам, че си толкова щастлив.
Бързо ме забрàви. И признавам –
правил си го често и преди.
Можеш едновременно да бъдеш, ...

Сутрин през прозореца наднича,
поспаланковците не обича,
нослето гъделичка, бузките – и двете,
подканя ги: "От сън се събудете!"
"Играйте с мене на полянка, ...

По клоните на старата черница
подскача черен като дявол гарван.
Сега ги няма прелетните птици,
принуден съм на него да се радвам.
Понякога замира неподвижен, ...

От източен полъх.
От минал проблясък.
Кацна.
Дойде тук.
И настани се ...

Красива и нежна си,
като пролетно цвете.
Пролетно цвете,
замръзнало през зимата.
Красотата ти цъфти, ...

Прекрасно нещо е животът
и пълен с изненади е!
Понякога приятни,
понякога пък не!
Но законът неотменен ...

Обичам да се вслушвам в тишината,
там толкова копнежи се таят...
Обичам да се вглеждам в тъмнината
и в нея да откривам звезден път.
Обичам да усещам белотата ...

Дълго време ми липсваше муза, за да пиша. В главата ми се въртяха прекалено много идеи за криминални романи, разкази на ужасите, романтични сапунки... Но сякаш нищо не си заслужаваше да бъде написано.
Един ден бях решила да търся вдъхновение в местното кафене. С алкохол в ръката и в очакване пиянств ...

Рокля от щастие днес ще облека,
мисля, че много ми отива цвета.
През деня с птиците,
високо в небето, ще полетя,
усмивки шарени ще събера. ...

поеми
дъх
вдишай
щастие
сила ...

Докато се взирах в окачените на стената дипломи и сертификати от конгреси, участия в симпозиуми и различни квалификации, мислейки си, че не са оказали особено голямо влияние върху професионалното ми израстване, не съм усетил, кога следващият клиент е отворил вратата. Тя плахо поздрави и седна на сто ...

Днес ще хвана аз Наташка,
все си ходи тя без прашки,
вкъщи ще я заведа,
ще хапнем по една
чорба, ...

Превърна сивите птици в надежда,
а утрото сиво за мен си е синичко.
Не виждат ли колко е тихо в сърцето,
не виждат ли колко е слънчева зимата...
Не смяташ ли броя на ситните капчици ...

Без дарове пристигам, без покани
през планини, морета, океани
и в шепите си нося ти листа,
душа обагрена от есента.
С вятъра ти шепна в утринта, ...

Очакване е второто ми име...
Събуждам се нощем
прегърнала нищото,
замръзнала, зъзнеща
в пеперуден пашкул. ...

Другата свобода ( За конкурса)
Мира подпряла с ръка брадичката си, замечтано гледаше през прозореца палмите в парка. Майки седяха на пейката под тях, пушеха цигари и разговаряха по между си. От време на време повдигаха глави към малчуганите, които си играеха в пясъчника, а врявата им не спираше. Тя ...

Страхувам се да напиша това! Страхувам се, че някой може да ме чуе! Страхувам се и че никой няма да ме чуе. Много странно чувство. А може би античувство. Всяко едно човешко желание е подобно на кон, който може да яхнеш. От който, разбира се, може и да паднеш, но конят си е кон. Той иска да препуска. ...

Заслушах се. Отново песнопойната песен на онова славейче изпълваше ушите ми и аз и се радвах. Това малко птиче, това малко прелестно създание ми носеше толкова радост, че се питах как може да има такава доброта в него. Погледнах през прозореца и се уверих – наистина бе славейчето. Откакто то се наст ...

"Навън вали. Толкова силно вали! Имам чувството, че дъждовните капки ще пробият черепа ми и ще наводнят съзнанието ми... Евакуация на чувствата и мислите!... Стоя до прозореца и не откъсвам очи от бурята навън. Странно! Колко много природната стихия прилича на опустошената ми душа – изпочупени стъкл ...

Айжан Сюиншалина, родена на четвърти юли хиляда деветстотин деветдесет и първа година, в Астана, завършила нищо, работила почти нищо и специални умения в абсолютно нищо, доволно повдигна устни, при мисълта, че въпреки цялото това нищо в автобиографията си, Айжан все пак притежаваше нещо — кураж! Ако ...

Слушай ме!
Обичах те!
Ти никога не пожела,
не разбра,
но не те виня, ...

Без теб светът е грозен и пуст.
Без теб го няма смеха в очите.
Без теб съм цвете, умряло от студ.
Без теб любовта, обречена на смърт е...
А аз за теб бях просто лукс, ...

ПАРАД
Заспали мигове потъват в здрача –
на спомените в празното легло.
За тях не може никой да заплаче,
че времето така върви – само... ...

Музиката – чиста и докосваща всяко сетиво.
Музиката – хляб и вода за душата,
винаги способна е да отмие тъгата.
Често кара ме да се замислям –
нима е нужно друго, за да си щастлив? ...

Какво е любов? –
нереалност, топлота, недостиг на въздух.
Недокоснат от силния дъжд,
плуващ в свои води и си сух.
Невиждащ, напълно глух, ...

Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
След усмихнатото утро на Понеделника седмицата отново започва изтерзано да влачи скучното си тяло. Вторник. Сряда. Четвъртък. Ееее! Ама и то е седемдневно като на предната. Е! И пак толкова са ...

Тиктакат неуморно часовете
във моята изстрадала глава,
а мислите ми грачат с гласовете
на хиляди блуждаещи слова.
А образът се пули във стъклото ...