Не си герой във рицарски доспехи,
ни строг Магистър, с орден тамплиер,
не си звезда, пожънала успехи,
ни млад артист с награда на Аскеер.
Ти, вино си, пенливо, отлежало, ...

Огън в мене ти запали
и остави ме да изгоря,
но аз от пепел ще се вдигна,
защото няма да го позволя.
Няма само да горя по теб ...

Искам за любов да пиша
"Искам за любов да пиша:
силни чувства.Срещи и признания...
Разни случки да опиша
и...да чакам възклицания!!" ...

Чувството не се описва –
то изпълва мен и теб
и като вълна се плисва
след объркан словоред!
А разумното начало, ...

Измих си ръцете,
без вина – виновен,
а златото, натрупано
с мълчание, тежи.
Спасих си съня, ...

Мънисто от една вълшебна огърлица
може би е всеки, в този свят голям
и от първия ден пази ни като орлица -
майчица една, с нестихващ плам.
Докато още нямаме брони и крила, ...

Тъй дълго чаках те и времето си
преживях без тебе.
Затова сега, като струна нежна,
аз потрепвам, едничкия китарен
звън да не заглъхне. ...

В изгрева се взряла тя и чака,
погледът зад хоризонта пада,
Пенелопа мисли, как във влака,
Одисей за срещата им страда.
Купил е навярно, той герданче, ...

Изпитвам нуждата да викам.
Да кресна или да руша.
Да махна си преградите по пътя.
Да успея съвест да утеша.
Да кажа си, че истината зная ...

140/Така при нас какво излиза,
че ний не щем да се спасим!
И с вредния либерализъм,
към Пъкъла ще за вървим!
Пред Меркел трябва ли да лазим ...

Пътеките към мен сама затворих.
Натрупах преспи – ледена стена.
Ранена от предателства, измени,
да преболея болката сама.
Сърцето със спокоен ритъм ...

Ще осъзнаеш някой ден, любими:
Животът без любов не струва нищо!
След седмица, след месец, след години
ще се огледаш пак за нея скришом...
Ще я потърсиш в нечии очи, ...

Спри в топъл, слънчев ден,
под разцъфналите бели клони,
леко с ведра свежест упоен,
спри мига и нека вятър те догони.
Запази в сърцето си картина, ...

Ние и света, в който живеем
Ролята на мъжа в обществото – част 5.3
Увеличаване властта – държавата и различните форми на управление.
Въпросът за властта винаги е съблазнявал мъжете, подобно на печалбата. Да си глава на семейство е твърде отговорно и изискващо себеотрицание нещо, което изисква да дад ...

Отвей, ветре, зорите с подаръци,
да отвяват бразди в пламъци.
В нощите усмивки подари
и заедно да се потопят във вълни.
Отнейде изумрудени върхове ...

Понякога искам да съм клошар.
Да не ме ценят, да бъда боклук.
На сърцето си да съм господар.
И ако трябва - ще ям хляб и лук.
Ще ровя в кофите, но щастлив. ...

С полъха на нощна пеперуда,
идваш всеки път във моя сън.
Любиш се със страст и до полуда,
докато зората пламне вън.
След това на пръсти си отиваш, ...

Не искай от жена невъзможното.
Способна е да ти го даде.
Като любител на сложното,
ще те изненада поне.
Ще ти поднесе забраненото, ...

За мен бе - като пустинна роза с много бодли,
в чиито прегръдки исках да се потопя.
Взех те в ръце, макар да боли.
И знаех, че ще кървя...
Лъжи безброй изрече пред мен. ...

Толкова е трудно да не те обичам.
Ти си всичко, за което съм мечтал.
И нищо, че си русокоса хубавица,
в теб всичко е това, което съм желал.
Толкова е трудно да не фантазирам - ...

Странно тъжен си, магьоснико!
Пролет в цветове избухва –
твоят свят кристален рухва
между слънчевите покриви!
Мълчалив си днес, магьоснико! ...

От взиране очите ми се насълзяват
и често губя силуета ти във мрака...
Не помня колко време пътят продължава,
но сигурен съм - някъде напред ме чакаш!
И неотклонно ден след ден към теб се движа! ...

Генка Богданова
Тревожна, тежка е нощта.
Догаря свещ. Като свещта,
притихнал под юргана бял,
потръпва старец пребледнял. ...

Обичай ме, колкото
и на далеч да съм,
обичай ме, колкото
и да съм различен.
Обичай ме истински, ...

Бели камъни. Зелена трева.
Огледало като бистра река.
Ухание на лалета и зюмбюли.
Разходка под слънцето на живота.
Понякога малко ни трябва, ...

Днес чувствата рисувам черно-бели,
а цветните зазидах надълбоко.
Остана само пулсът ми да броди,
по тънките ми изтънели вени.
Отново самотата ми пречупи се, ...

Мързеливата Сврака
Пролетта дошла в гората
Цъфнали навред цветята
Ручейчета сладкодумни
Бягат по пътеки стръмни. ...

Летим в мислите
по-бързо от птици,
по черно-белите ивици
на болките и разделите,
но вместо утеха - ...

Всичко ли, всичко ли ще ми вземеш?
Остави ми поне една мечта,
която да ме топли вместо теб
и да осмисля ми деня.
Всичко ли... всичко ли ти дадох? ...

Несподелена любов
Как боли сърцето и не спира,
Когато любовта не е споделена!
И частицата след частица почва да умира,
душата ти, до смърт осакатена. . . ...

13.
Повторното ми влизане в Станцията беше тежко и изпълнено с напрежение. Въздухът беше напоен с миризмата на кръв и сякаш се дишаше по-трудно. Ужасът, който бяхме изживели тук ме удари с пълна сила и усетих, че трудно вървя. Макар и да беше непредпазливо от моя страна, бързо се затичах към вторият ...

В душата ми бе пусто,
като пустиня, в която цареше безводие,
сърцето ми биеше лудо,
Защо ли? Отговорът така и не беше изречен.
Момиче, чакай го – всеки го повтаряше. ...

Пощенските гълъби...
Отдавна вече писма не носят.
Отдавна вече забравени са от човека...
Телефоните това го правят.
И ето че света загуби...Не само любовта. ...

Със пиян пиян бъди.
С трезвите на трезво бди.
С враговете не воювай.
Болните с любов лекувай.
С бедните не се гордей. ...

Тази сутрин Павел Джорджич, придружаван от няколко гулями, пое по познатия си път към Самоков. Беше го изминавал преди и с никополския първенец Тодор Балина, и с братя Соркочевичи. Рагузкият търговец бързаше към ковачницата на Ильо. Искаше лично да нагледа как върви изработването на оръжията - огнес ...

Ще търси окото унесено и без почивка,
за да успее да открие „живото“ изкуство,
което да умее да погали с една усмивка
душата, да я приласкае и завие с чувство.
„Изкуството отвътре“ е с порив изразено, ...