Някой го прави...
"Никой не трябва да върви сам през живот" - Никълс Спаркс/ за да е себе си и да живее собствения си живот...
( На най - добрия човек когото познавам )
Някой почиства затвора на мъчението,
да не остане ни кръв, ни чернина в душата, ...

В самотата жадувам дъха ти,
уморено очите се взират
и преглъщам отново страха ти,
а сълзите напират... не спират.
Пак ми липсваш и пак те очаквам – ...

Докато мечтите са от злато,
единствено топлина вдъхват,
но съдбата е плътен изолатор
и животът от студ настръхва.
Мечти, ограбили правилата ...

Имам само десeт прсти
и едно писмо, што отстојува
во фијоката на мојот живот,
затоа што немам црвена љубов во розов свет
ниту зелена надеж во сивото секојдневие, ...

Не знам, Любов, какъв ще е сюжета.
Чертая по дланта си ден по ден.
Не слушам ни съвети, ни клишета.
На мен ми стига просто да си с мен.
Имунизирах се срещу тъги. ...

Размèсти ми органите.
Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.
Без да ме разтревожиш.
Докосна ги. ...

В света около мен аз виждам мъка
и болка, отчаяние, разруха.
Лица угрижени, сърца самотни,
ръцете празни, а душата суха.
Това, което виждам, е трагедия. ...

Една мисъл ме кара да продължавам да се боря.
Скоро пак с любими хора ще се смея и ще споря.
Скоро знам, че пак ще видя родината си милна.
Ще го дочакам, защото знам, че аз съм силна.
Ще ходя пак по улиците свои, ще кача Балкана наш. ...

Rh (-) Резус фактор отрицателен
Аз съм с много рядка кръвна група – Rh (-). Сприятелявам се с хора, които често ми казват, че съм от тяхната кръвна група, но аз знам, че мога да им дам, но те на мен - не. Въпреки това какво е приятелството ако не сме от една кръвна група и сърцата ни не туптят в еди ...

Илюзорно потънал в мисли от миналото,
предизвиквам в отсрещния кълбенца от чувства...
Но очите не виждат привидно невидимото,
а именно – колко наясно съм, колко буйствам...
Изковани в пламък на вечно съмнение, ...

Безлюбовно родени, изоставени рано,
те са свише калени за житейските рани.
И търкалят безцелно – между има и няма,
своя кръст на безделник, свойта болка голяма.
И по право са криви, и са криви нагледно, ...

Влюбих се страстно
и себе си загубих в теб.
И как да се намеря?
Как ръката ти да пусна?
Да се отдалеча от дланта гореща. ...

На този свят – за мене символичен,
животът кара ме да си внуша,
че ставам вече толкоз безразличен,
че го създавам днес и го руша.
И безразлична ми е всяка стъпка, ...

Коледният базар в училището на Мартин приключи за по-малко от трийсет минути. Сувенирите и украшенията, изработени от децата, бяха подредени върху дълга маса в учителската стая, а около нея се бяха натрупали родителите, които купуваха настървено. Учителката, която държеше кутията за парите едва смог ...

- Ето това е! – промърмори Суллум – видя ли каква е тяхната жертва, а? Идват, сякаш света е техен, а си тръгват като последните окаяници, без цент в джоба си. Дали съм щастлив ли? Дали ми пука ли? Това ли ме питаш? Ще ти кажа. Веднъж, докато бях млад ми пукаше за една жена. Хубава жена, на която све ...

Вероятно с право нарече ме предател,
а аз думи не намерих, за да обясня,
че исках като искрен твой благожелател
от греховната любов да те освободя.
Потъвайки надолу в хватката на мрака, ...

Душа, захвърлена във ъгъла –
непримирима. Във трапа се обръща!
Загниваща, но жива –
също като стара къща.
Вкусил ли си от тъгата ...

Надявам се, че все пак ще се върне
и ще го срещна като най-скъп гост.
Околността от търсене обърнах,
от него нищо - нито вест, ни кост.
Избяга ми прасето, мили братя... ...

Черно на бяло
Черно на бяло -
сърцето почти е цяло.
Травми, спомени меланхолични,
бяха сестрите му предишни. ...

И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,
без милост вледенява мироглед.
Студът забива ледените тръпки, ...

Подминахме се...
Костюмът ти крещеше.
Обувките ти лъжеха.
Идеално лъщеше.
Не се и погледнахме. ...

Стрелях по часовника,
Но времето не спря.
Бягаше като подплашено
Да настигне смъртта.
Стрелях по празното шише, ...

Скицирам те
по образа ти в ума ми,
по-красива от всеки изгрев
събуждайки ме леко от съня ми.
Скицирам те ...

дъга след дъжд на
БОГ напомня - нов потоп
да не настъпва
на БОГ дъга след
дъжд напомня - нов потоп ...

За сметка на Коледната почивка, реших да удължа Великденските празници с една седмица и на Велики четвъртък, по обед, обявих края на работната седмица. Венета беше предупредена още миналата седмица и когато се събрахме около масата, обра овациите на цялото работническо войнство. Разбира се, бяхме в ...

Стопявам се –
снежинка бяла
падам върху
черния асфалт,
загрят от преминаваща ...

Любимият ми сезон е есента, по-точно момента, когато лятото й отстъпва правото да влезе във владение. Тогава то ми напомня за шут, който до този момент е щръклял на воля в празния дворец, но видял кралицата, смирено се е кротнал. А Есента наистина прилича на кралица – достолепна, натежала от злато, ...

Уморих се от лъжливи идоли.
Уморих се от истински лъжи...
Уморих се да се преструвам,
че никак, не ме боли.
Докога на лъжата път ще правим? ...

Създадох те в сън от пълнолуние,
и с четка от катран на конска грива,
свободолюбиво, ничие до безсъние,
с очи покълнали в зелената коприва.
Нарисувах те от страстна дивост. ...

Истурив мастило врз твоите иницијали
затоа црвенеам како булка
ги отварам кафезите
ги ослободувам птиците
ги отфрлам стравовите ...

АХ, ТОЗИ ДЪЖД
Не престава навън да вали
ту затрогващо нежно, ту диво...
И се лее дъждът в нас, нали,
непредсказуемо и красиво?! ...

Заплаква стряхата ледена
в стоплен от слънце капчук.
Разтапя тъгата разнежена,
усмивка дарила на друг.
И стъпва по калните локви ...

ПО СМИРНЕНСКИ
Р. Чакърова
В утрото на светла ера с факела на нова вера
идат бодри депутати с устрем горд и набег смел!
А над тях като орлици ято върли политици ...

Имам усещането че миналият път "попретупах" темата, най-вече относно любовта, като проява на сила. Трябва да признаем, че дори тази любов да съществува, човек никога не се намира в това идеализирано състояние лишено от нужда. Добре позната е примерно родителската грижа, която често може да се превър ...

Природата се ражда отново и отново
и става по-красива от кога и да било.
Птици чуруликат, слънцето блести,
животните ликуват, че пролетта се възцари.

Кръжим във мъглявини влажни
и влачим цвилещи кухини стари.
За кой ли път губим път и посока
насред хаоса на орис зеленоока?
В езерото мътно на взора ни жаден ...

Окована в грях,
душата ми се моли
през сълзи...
А отвън, ти
разбиваш крехкостта ù ...