Силвия усърдно разтри лявото си рамо. Нещо я стягаше, беше уморена и се задъхваше. Не трябваше снощи да остава до толкова късно. А какво трябваше да направи? Да си легне? Как ли пък не! Всички казваха, че четирийсетият рожден ден не се празнувал, носело лош късмет. Но тя пък реши напук да го отпразн ...

рубая
В моя ден някога бе роден и Хаям,
твърде различни сме – добре знам,
но гордея се, че поне мъничко общо
имам с човек необятно голям. ...

Пристигнаха в градчето дълго след като се бе стъмнило. Преминаха покрай изоставени складове с наковани дъски вместо прозорци, после Бранко вяло разгледа главната улицата, къщите от двете страни на пътя, боядисани в различни цветове, мрачни, но еднакви на височина. Много години след това щеше да си с ...

изяждаш мислите ми
със закуската си
държиш ме празна
и гладна
и десертът ми горчи ...

Защо живеем в самота.. ?
Защо душите ни понякога са тъжни ..?
Обгърнати сърцата в тишина..
Очите плачещи със сълзи, покрити в тъмнина..
Изгубената вяра във живота, и болката, ...

Жена - майка грижовна, съпруга любяща
Жена - от любов горяща.
Жена - чувствена, нежна, красива
Това е то тя - винаги благочестива.
Жена - носеща в себе си дух на богиня. ...

Скоро вишните ще цъфнат
сред море от хубави цветя
и надеждите ще тръпнат
в очакване на...Тя.
В лунната нощ - ...

Остават три дни
до катастрофата
в съзнанието ми
до големия взрив
до катарзиса ...

Тази сутрин всички пролетни цветя
се събуждат в хладен дъжд.
Позволи ми отново да сгреша
и да забърша топлите сълзи.
Безжалостно навън вали, ...

София е столицата
На нашта скъпа родина.
Натоварена, препълнена е
Също като в чужбина.
Идват хора от села, ...

На грешниците храмът
най-високо е поставен.
Икони вътре няма
и олтарът е ограбен.
Отпред са много хора- ...

Разпадам се на изгреви и залези.
Разпадам се на дъждове.
Каквито и причини да измисляме,
сърцето има своите страхове.
Разпадам се на спомени и минало. ...

Колко бързо времето минава,
от всичко само споменът остава.
До вчера бях наистина щастлива,
а днес вълна от отчаяние ме залива.
Отдавна чаках този ден и се надявах ...

Синът ми вече е в Европа.
Напусна нашата страна.
Решил е вече там да тропа
и да купува там храна.
И друго слънце да го грее, ...

Пресъхнаха сълзите, в душата ми е светло,
сърцето ми обвито в пламенна любов.
Аз знам на този свят че нищо няма да е вечно,
преглъщам Аз от хляба той суров, суров.
Когато сутрин в изгрева се взирам, ...

Понякога така ми се мълчи
======================
Мълчи ми се до малък водопад,
в прегръдката на няколко дървета,
далече от суетния парад, ...

Тъмни облаци
гората притискат,
сякаш искат
да я задушат,
а тя, ...

Икар... крила размахал,
отправил взор в небето
и... после паднал.
Кой го помни?
Херострат запалил Храма ...

„Опознай себе
си и ще опознаеш
вселената и
боговете!“ - е мисъл
на Орфей от Тракия...

Събудих се от съня си,
беше ти...
скръбта на сърцето ми, че не те виждам,
слепотата, която ми изневерява, може би
и бях в багажника, където ...

Застанала пред огледало
жената от слънце
се пита къде е сиянието
й. Но няма никой.
Кой ще погали косите й? ...

...Избра ни любовта...
Името, което ще избера?-
ще бъде твоето,
ако е чувство,
ще бъде приятелството ти, ...

Мое нежно миньонче, ти ме влюби само за миг.
Перла призрачна, в транс на дланта си те слагам.
Аз те галя с душа, със душата - този стар лунатик.
И копнеещ любов, там, в очите ти топли изгарям.
Мое нежно миньонче, толкоз русо, че сякаш не е. ...

Стиска гърлото ми нещо.
Пулсът сякаш удвоен.
Ту студено, ту горещо
се изсипва върху мен.
Откъде такива чувства ...

Следотърсачът
(цървулено-мокасинен кънтри-кючек
с наченки на уестърн)
Пей, банджо, пей! Разваляйки ни кефа –
кънтри-кючек неистово звучи. ...

Денят си тръгва в залезно-червено.
Стотиците минути му тежат.
Намига на морето уморено -
до утре с него ще се разделят.
Вълните нежно до брега се спират, ...

Тази сутрин всичко изглеждаше сюрреално
/може би защото сланата бе тук актуална/.
Загледах първо разцъфналите акации,
върху тях не цветчета, а пеперуди накацали.
В тревата глухарче ме погледна разнежено, ...

I shook the hand of nothingness,
pulled out of it the silhouette of afflatus;
opened up and sheltered it
deep within my chest;
and the painting spread beyond the frames; ...

Болката в нас Една и съща болка ни раздира, сърцата ни туптят във ритъм бавен, защо все нас за цел избира, питам я със глас сподавен. А тя ми се присмива във лицето. - Нима си мислихте, че ще ви подмина? Притежавате всичко което мога с един замах, за миг да срина. Доставяте ми всички материали, на м ...

На Емо
Знам, скръбта е многолика.
С нея всяка нощ танцувам.
В мислите ми гневно вика.
Нереална ми се струва. ...

Сега си сам на този Божи свят.
Щом запалил си свещица да се сгрееш.
И тъй да стоплиш своята душа от прах.
В спомена за толкова горещо детство.
И щом те гали струя огнен дим. ...

Не беше сън след жаден ден
и кротка като сянка вечер -
от дъжд по-истинска дойде,
еднакво близка и далечна.
По ъглите растеше смях ...

Люляк и любов
Нощта наметна тъмния воал
и спусна се полека над земята
ефирна, сякаш тръгнала на бал,
танцуваща под звездната позлата. ...

Пак сме си същите
Как хората обичат все за лошо да говорят.
Все се карат, все да спорят.
Други пък обичат за тъга.
И все се жалват за това, за онова. ...

— Кой се осмелява да произнася името ми? — с ехо гласът се разнесе из галериите на пещерата.
Нисичкият, пълничък и плешив Сергей чак сега установи, че е редно малко да се страхува. Ех, навремето маминка му дума, първо да мисли, после да действа, ама той така и така почти никога не мислеше и още по-м ...

Преживях и зимата. Студът, бялото, сивото, черното, мръсното.. Спасих се. Избавих се. И самотата не успя да ме бележи с мръсните си нокти. Топлите дрехи, виното и мечтите ми помогнаха да се преборя. Денят расте. Расте и разнообразието. Природата се събужда, а с нея новото и красивото. Като че ли и х ...