- Спиш ли?
- Ммм... Спри да ми бъркаш в очите!
- Добре де, спрял съм.
- Къде са ти тогава, според теб, устните?
- Тъмно е. Не знам. ...

(Непрочетено писмо)
Знаеш ли...
и на мен понякога ми се ще да мълча.
И да чуя грохота на тишината.
Как се сгромолясват мислите ми и остават голите чувства. ...

19/С парите общи от хазната,
капитала се създаде.
Във тайни срещи по страната,
на своите Андрей раздаде.
Със куфарчета за отплата, ...

Отвори очи. Беше бяло пред него. Ужасно бяло. Не беше нито мъгла, нито сняг.
– Къде съм? – попита.
„Какво е къде?“
Кой го каза? Нищо не виждаше освен бялото.
– Може ли да стана? ...

Странен сън сънувах снощи –
че съм вече аз известен,
с Фикито на сцена пях,
Софчето ми дрижираше
Азиса само ... констатираше. ...

Ако се следва
пътеводната звезда,
се и напредва...
И се напредва,
ако пътеводната ...

Слепите очи и глухотата
ме превърнаха в щастлива птица,
махах, махах глупаво с крилата,
но от хилядния удар се събудих.
С болката приятелски по рамото се тупах, ...

След нея ще дойде споменът за миналото време.
Този спомен ще донесе красотата на вече угасналата ѝ усмивка,
така както идва светлината от звездите до нас – тя е толкова красива,
и някак си толкова студена…
Този спомен ще нашепва нежният ѝ глас – ...

Стоим сега пред кабинета важен
във коридор излъскван от зори.
Ти – вътре, фен на партията ваша,
а ний – отвън елитни реформатори.
Но не това е днес проблема ...

Самотна празна стая.
Пак тези четири стени.
Кога загубих те гадая,
вече няма влюбени очи.
А помня още...целувките, ръцете, ...

- Бих останала тук завинаги. По залез, при Голямата река…
- Помниш ли водния поход?
- Да… Аз бях юнга, а ти – капитан на нашата лодка. Но и тогава имаше моменти, когато гребяхме в различни посоки. Ти - мускулестият младеж, винаги надделяваше…
- Еее, по време на страшната буря, точно ти – крехката, н ...

Щастието не се измерва със слава и пари,
а с това за кого сърцето ти гори.
Неговата усмивка дъха ми спира...
и чувам как за мен сърцето му пулсира.
Със слава и богатство щастие не ще намериш ти, ...

Тя дълго се мъчи да влезе в дома.
Студът я надви и прегърна.
Беше отвънка и беше сама.
Надеждата никой не зърна.
Как не опитва. Вратата бе щит. ...

Какво се крие в наш’те мисли?
Може ли човек да ги разлисти?
Има ли смисъл въобще за нас
да търсим тоз’ смисъл ден и час?
В ума нещата никак не са така ...

— Кога ще се върнеш?
— Предполагам, че утре към осем вечерта ще съм у нас.
— Как си? Нещо интересно днес?
— Нищо особено: същите хора, същите презентации. Иначе съм добре, леко ме наболява гърлото, но не е болка за умиране.
— Тате, тате, татеееее! ...

От нежна стомана
аз съм създадена...
Ти си жега и клада,
на теб съм отдадена.
С вериги от страсти ...

Нали ти си моята сбъдната мечта?
Ти си моят блян, озаряващ душата?
Ти си моят живот!
Твоето сърце нежно ме докосва.
Твоята усмивка ме дарява с чудеса. ...

Lonely and desperate me
I'm not intending to be
Facing to all of your tasks
Each one of you I should ask
I cannot give explanations ...

Видях, усмихват се цветята.
С очички грейнали са всички.
Засмяха се дори тревите гъсти.
Гласът на вятъра се мръщи.
Посегнах, да откъсна цвете, ...

ОСТАВА...
Р. Чакърова
Не ти прощавам.
И не те забравям.
Сълзите си не крия ...

Свечерява. Денят си отива.
Стихват улици с жълти листа.
Уморено и слънцето скрива
с ален блясък лице от света.
И изгрява в красивата вечер ...

Един живот угасваше полека
и сенките смаляваха се бавно...
Тук свършваше житейската пътека
и ясен беше изходът отдавна...
Трептеше пламъчето колебливо... ...

Изгревът в очите ти ме кара
да потъвам в рая полека - лека
докато в забравата загубвам се
и с поглед само да изпитвам...
най - красивото чувство на света, ...

Събуждам се с мисълта за теб... знам, че думите няма да могат да опишат с точност това, което чувствам... болка и тъга, липсваш ми... премесени с безгранична обич. Сърцето ми се свива, сякаш дори и въздух не мога да си поема, сълзите ми започват да се стичат по лицето. Замислям се и си казвам: не мо ...

II
И за капак да си отворя
устата за последен път,
като врата който никой не затваря,
акълът в частност в мене пък е кът. ...

(Превод от македонски)
Дядо често ни казваше,
че голяма човешка мъдрост е
да знаем как да насочим
водата към мелницата, ...

ХЛЯБЪТ НА СВОБОДАТА
(Превод от македонски)
Един ден, като ято от спомени,
бръчките от челата ни ще излетят! –
си казах преди една буря, ...

Ще бъда...
Ще бъда тихата ти нощ,
пеещия ден,
мълчаливата луна,
твоите бели зори и залези, ...

Майстор вещ си –
смъкна ми небето,
омота ме с нанизи лъжи...
Аз повярвах.
Даденото – взето... ...

Светът пропъди моите любови!
Светът пропъди моите мечти!
Светът... Със сила тежка,
душата моя на ръба захвърли.
Накара ме прошката да търся. ...

– Кажи амм, коте.
Отварям уста и Борил ми пуска късче от плодовата салата.
– Вкусно ли е?
– Много.
Лежим на спалнята и той се е надвесил подпрян на лакът над мен. Прегръщам го през врата с две ръце: ...

Едно приятелство открих,
един безценен дар.
Едно приятелство без край,
един безкраен път не извървян.
Едно приятелче, което ...

Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погреб ...

Започвам да пиша. Светът е красив,
онлайн светват елхите,
животът добър, справедлив,
в реалност стават мечтите.
Добрият старец в шейната реди ...

Не зная защо, но така се увличам
все по различни изгори.
Май себе си само най-вярно обичам,
щом в мен егоизмът говори.
Когато ме гледат с искра във очите, ...

боли ме гърлото
не от много приказки
от думите мълчани
и преглъщани
толкоз щърбави са ...

Тихо, тихо в тишината
се процеждат звуци
от две туптящи сърца!
Любовта тлее около им.
Запечатва всеки миг помежду им. ...

ЛЮБОВ съм АЗ и
МИ отива да ведря с:
„Недей унива!“...