Защото си художник
Човек навярно си и ти! Опитах от кръвта ти.
Усетих страст, изгарящ плам, кипеше нелогично.
Изплаших се и онемях. Вървеше по земята
и стъпките ти бяха кал, но хранеше поличба. ...

Нека бъде така, както даже не се осмелихме -
да погледнем в очите това, дето все недовиждахме.
Да ни кресне мълчаното, дето дълбоко го крихме
и от дъното чак като тежка вода заприижда.
Да отърсим оковите, дето сами изковахме ...

Късно е, а залезът ме заливаше.
Тялото ми закъсняваше - да забравя мислите.
Ужасно боли, когато ме забравяш.
Светлината ме дебне. Като вечер.
Нима не ме дебнеш в късните вечери? ...

Human
Yesterday I talked to god we had a conversation
Told him that I'm sorry I lost communication
But I just, I just needed some holiness
I said that the things that I've been trying end up in frustration ...

При ясен хоризонт
на Земята роден –
тук с мирен фронт
е новият ден.
Човекът самотен, ...

Обичам те като морето –
любов на приливи и отливи.
Два кораба са впили във сърцето ми
ресници – тежки плавни котви.
Обичам те като реката – ...

Беше хладна утрин,
а вече зрели, пълни с цвят,
полюшваха се в погледа ми устни –
твоите,
но връхлетя денят ...

Позволи да те обичам още малко,
Пък после си тръгни...
Да те изгубя ще е жалко...
Но ти голямата любов търси...
Почакай още малко, остани. ...

Акулите ще надбягат предвестника на бедите.
Изгревът се е вкопчил в червеното на мечтите.
Птиците пеят за своя спасител.
А облакът крещи: "Победител"!
Дъждът бумти в ушите ни ...

Орлин Горанов дойде в Индианаполис! Дойде с Кристина Димитрова! Двамата са точно, както ги помня от телевизионните екрани на моята младост. Само дето са по-хубави от преди и пеят много по-добре!
Но почакайте, това не е възможно. Те не са ли подвластни на времето? Как могат да пеят по-добре, в една и ...

Запомни...
Ако е споменът, той е притежателят на сънищата ти.
Ако е спомена, ти си гаврата на вечерта му.
Не вярвай на никого. Дари правописа си на незрящия, за да видиш какво е слънце, когато започне да пише по облаците.
Кап! Кап! ...

отпадъците
станаха повече от
суровинѝте
бездушията
станаха повече от... ...

По ръба на усмивката ти
един слънчев лъч
плете паяжинка,
в която да улови
целувката ми.

Октомври е скучничък, сив актьор
и своята роля бездарно играе
сред изоставен случайно декор.
За нашите чувства изобщо нехае.
Не го притесняват ни вятър, ни студ, ...

Странен транс! И танц убийствен.
Транс хуманен... Виж – летиш
в свят богат, благоизмислен,
нареден от разум висш...
Ще си празен, чист, бездушен. ...

Свят на еднооки носорози.
Циклопите с провиждащо око
предпазват те от зрящите събратя...
Слепците виждат най-далеч
с рудиментирали лъчи от Рая. ...

Ти, който бе роден
в заника на Вечната нощ,
в град блестящ,
одялан от кристал сияен,
дом на безсмъртните, ефирни господари, ...

Сонет Прольётся ночь...
Татьяна Теребинова - Кисс
Прольётся ночь. Угаснут жизни связи.
В предвечной тьме – дрожит нектар цветка.
И в небе звёзд – слеза горит, легка. ...

Ако мога в тебе да порасна –
чувство на зародиш непрекършен.
Белегът ми още незараснал
само да е спомена завършен,
бих могла тогаз да преболея ...

Есента пак е тука сама
със своята тиха походка
и разстели мека мъгла
сред близките хълмове кротки.
Нарисува тя пъстри листа, ...

... предаде си на
вторични суровинѝ
чувствата... за смет...

Вчера минах покрай две бабета –
ексучителки от втори вход.
Шушнат: "Мила, ето го поета!
В магазина с мен си купи боб!"
"Скъпа, сигурно се припознаваш. ...

Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява,
когато луната опиянява...
В най-малките часове на нощта
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, ...

Улиците, като струни.
Град китарно ми звъни.
С птици, сутринта се будя.
Вечер лягам със звезди.
Денем ходя да работя ...

Пътувам далече от теб,
купѝ ми билет за безкрая.
Обичам ли – ставам поет,
раниш ли ме – тънеш в забрава.
Пристъпвам плахо напред, ...

Жената, седяща срещу мен, се беше отпуснала удобно назад и четеше книга. Известно време бях съсредоточен върху кръстосаните ѝ крака, но тя така беше погълната от произведението, че дори не забеляза нахалния ми поглед. Или може би беше свикнала с подобно поведение и вече не обръщаше внимание.
Пътуван ...

Такива са сега мъжете...
Нахлупили цилиндри - за престиж,
вървят нафукани, заети
със самолюбието си. Но виж -
освен цилиндъра, си нямат нищо! ...

Философия ІІ
От болните амбиции големи,
от този шеметен нeубоздан стремеж;
нещата ни стоят недоградени
и мигат, като светлинка от малка свещ… ...

Май станахме излишни
на този свят прастар.
Със грижите си лишни,
с раздрания хастар.
Миражи са мечтите ...