С толкова небета се простих
и с толкова морета от небрежност.
Сега не искам повече от миг -
да върна пак красивата надежда.
Да вдишам в мен мечтите от цветя, ...

След петдесет години
Когато раздялата е нежелана, но и неизбежна,
тя идва като ударен от внезапно от близък шамар,
но с нея се ражда и една до болка голяма надежда,
че все някога може би край ще има този кошмар... ...

Мислиш ли за онзи миг, когато
всички карти някой ще пренареди.
И онова, което сторил си на някой
като бумеранг при теб ще долети.
Ще ти върне някой нощите безсънни- ...

Мравки
Обгърна елегантния ù кръст,
в маслинените ù очи потъна.
Тя в черната си прелест се изви -
в ръцете му пожарът лумна. ...

От малката книжка с цветни корици,
която в левия си джоб държа,
пулсират стихове, сърца на птици,
надничат бистри очи на деца.
Немирни изскачат, литват на воля… ...

Обикновен дом. Някога уютен и приветлив, сега изгубил блясък под праха на времето, дългата употреба и забравата…остарял и овехтял. Дом. Най-живата и приветлива негова част в момента е слънчевата му и зелена тераса. И тя е стара, като всичко тук, но светлината, топлината и зеленината я одухотворяват ...

Живея и това е всичко!
Всичко е една искра.
Истина е и лъжа е,
че живея тука и сега...
Винаги аз бил съм тука. ...

Не ме поглеждай!
Твоят ад е там -
под миглите, в зениците ми черни.
"Защо?" не питай!
Дяволът съм, знам ...

Дай ръката си,
нека танцуваме по ръба на вулкана,
за нас е все още вечер,
но вече е ден за останалите.
И всеки път, когато се будя ...

Младост
Младост моя,моя мила Младост,
не си отивай, моля те Остани!
С усмивка, в очите Радост,
като младо момиче ме ти прегърни! ...

От втори курс нататък имах за Алма Матер Московския Държавен Университет. Веднъж в трети курс, сиреч на попрището студентско в средата, на занятие по политикономия (дисциплина, по онова време задължителна дори и за изучаващите точни науки) се разрази малка идеологическа буря.
Лекции и упражнения ни ...

Вървя в жегата аз
сред облак от пеперуди
и все напред тогаз -
човек трябва да се труди.
Че трудът краси човека - ...

Така нарядко се разнежвам,
че устните ми сЪлзи пият.
И тъй душата си изнежвам,
че мокри ветрове я мият.
И влизам в орбита тогава ...

Той се появи в живота й като абсолютна абревиатура.
Переше трите си пръста със самочувствие на машинист с 45 годишен стаж и произнасяше името, което му бяха дали местните лентяи, с такава гордост, че майки се просълзяваха, само като го чуваха.
-Аз съм ПИЧ, само това трябва да знаеш за мен, друго не ...

Сред тишината на нощта
аз шепна тихичко на Бога.
Заспал е уморен града,
забравил всякаква тревога.
А аз говоря си със Бог, ...

Преди доста време гледах новините (вече не го правя, чета селективно из разни сайтове, за да не споря с телевизора и да не му се карам) за проблем, който беше възникнал в Русе. Ситуацията беше следната: някакво школо беше освободило сградата си, която се намира в някой от жилищните квартали, общинат ...

(Телеграма от Миналото)
Релик крачеше смело напред, а Транс го следваше с малко по-бавен ход. Единствено стъпките им нарушаваха гробната тишина. Наситения аромат на изгнило дърво се носеше навсякъде с двамата. За Симеон Релик това беше поредната разходка, но върху лицето на младото момче се оформи н ...

седемдесет и
пет летà ни бѝбкат днес
по паметта ни
седемдесет и
пет летà ни блъскат днес ...

Когато вместо
теб решават, сякаш те(б)
обезличават...

Лудата любов свършва бързо.
Любовта между двама луди – никога.
Анджелина Джоли
Не ме мечтай! Живей. Живей ме днес.
Гали ме като утро с тиха нежност. ...

Ние сме някакво нищо в голямото време,
безименни атоми в безкрайното цяло,
глупави полюси на малък магнит,
от вода, и от въздух, предимно съставени,
частица от нищото, натам се стремим! ...

Обиждаш го, а те гледа от къс месо,
че не си станал човек се срамува.
Учил те, а ти го храниш с хляб и сол,
радва ти се е, а го караш да гладува.
А когато дойде ден и го загубиш ...

Времената,
когато пресичахме
света заедно
И заедно
беше жизненоважно, ...

Големите не правят така
Големите не правят така.
Не заспиват с плюшена играчка в ръка.
Да, големите не правят така.
Заспиват в самотни въздишки. ...

***
Р.Чакърова
Онези, недовършените покриви...
Набиват се в очите на цветята.
И тук... съвсем се виждат от високото - ...

> с натежал цвят
> от юнски плодове
>
> ягодово червено
> ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, МАМО
Благодатя ти, мамо, че пожертва младостта си и наруши обета пред баща си!
Благодаря ти, мамо, че запази смелостта си и с търпение и сила постигна ти целта си!
Благодаря ти, мамо, че си ме родила, за да облагородя и оправдая твойта сила!
Благодаря ти, мамо, че от залъка си се отказ ...

Въздишката разделя устни
както Моисей дели море,
кръговрат цари на чувства,
и ти земя си; аз - небе.

Цял живот не ми помогна.
Само гледаше ме от далеч.
А мойта мила майка - скромна,
мъчеше се даже и за теб.
Добре, че беше тя - силна, ...

По Канал 1, аз виждам
Гняв! Побоища безредни,
Село останало без ток.
Протести осем дни поредни.
През прозореца, аз чувам ...

Със сламка пиеш душата ми.
Дни безлюбовни.
Дяволско време.
Режа косата си.
Стълба плета. ...

Днес мислите ми са като
дъждовен облак...
Объркани и хаотични,
изпълнени със злост и егоизъм.
Стремящ се да разпръсква хлад. ...

„Бепросветно тече утрото без светлината на твоите очи”
Павезе
В прозореца със тъмните пердета
отломките на спомените плуват.
В безсънна нощ бродира силуети ...

Нощта пренесе ни двамата
в миг на въздишки осъден.
Заедно ни унесе в забравата
и просто решихме да бъдем.
Погледите луната ни вплете, ...

Тиха, прохладна утрин.
Присъствах, не, участвах в едно велико тайнство – тайнството на кръщението. Свещенодействие на видимо и невидимо, на физическо и духовно раждане, в което жрец бе самият Бог, храм - малка точка от вселената – Земята, а кръщелник бе Слънцето.
Храмът спеше притихнал. Запалени све ...

Истина
Пиша за своите истини аз сега,
във всяко стихче се усеща тя.
Истината имала много лица.
Не не съм съгласен с това! Истината е една! ...

винаги
(или само понякога)
между нас виси
огромната опасност
да се влюбим безпощадно ...

Ще си останеш в мене така,
като измислено цвете красиво,
като невярна мъжка съдба,
избягала от бяло венчило.
Морна ще те нося, като жажда, ...