винаги съм бягала от синьото
пленяващо, оплитащо
и понякога погубващо.
небето...
мастилото... ...

Поглед на затишие в буря...
Има едни очи вечно утешаващи ни,
радващи ни, оглеждащи се в нас ежедневно.
В тях ни придружава един поглед на мир,
на милост, опрощение и благодат, на живот... ...

Ключовете на усмивката ти
изпълват всеки миг
и отварят
всяко кътче в душата ми,
всяка порта, прозорец, ...

"Най- същественото е невидимо за очите" ( Екзюпери)
Щастието се чувства и се носи отвътре,
то е отвъд нещата, но кой казва и че не
може да се види, да се чуе и докосне...
Сърцето и любовта в него всичко могат! ...

В края на лятото
Август отлита. Последните дни
на пръстите ни се броят.
Припряно, за път към топли страни,
на жиците ще се наредят ...

Няма те и чувствам, че умирам
смисъл в нищо не намирам.
Изпълва ме изцяло празнотата
изчезва всичко тъжна е душата.
Дните дълги сякаш умаляли ...

Tu me cambiaste la vida
Fue un dia como cualquiera
Nunca olvidare la fecha
Coincidimos sin pensar en tiempo y en lugar
Algo magico paso ...

Сякаш ръката на нежна жена,
ласкаво гали ме бяла вълна!
В ритъма слънчев на летния ден
светло прииждат вълните към мен!
Бие огромното морско сърце ...

Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот,
безсмислено от нищото се втурна
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...

...Необятността в душата...
Живееш в отсъствието
в скалата на живота ми,
в пропастта на дните ми,
в пределите на устните ми, ...

Равни в голотата
Да, край морето всичко е ясно.
Изчистено, прозрачно и прекрасно.
Тук всеки е с нивото си на ръста.
Не получава удари под кръста. ...

научени да мерим славата на пътя
със собствената мярка на ръста
изгубваме усещането за посока
и тихичко потъваме в пръста
да там е тъмно топло и уютно ...

От трийсет години изучавам хората и все още не мога да кажа, че ги познавам повече от преди. Най-често съдим за човека отсреща по неговото лице, така ми се струва. Правим своите заключения по формата на челюстта, погледа, очите, извивката на устата. Обикновено вдигам рамене, когато чуя твърдението, ...

Животът е предчувствие за края.
Не носи радост песента на птица.
Тя своята обреченост не знае,
ала таи я в светлата зеница.
Отдръпва се безкрайно хоризонта ...

Морето гледай
откъм Крапец! - Сякаш
ТЍ СЍ и МОРЕТО!...

Нека не остана
Кажи една причина да остана
и ще го направя.
Поех по пътя на забрава,
Така е по-добре, ...

Уморена съм, Боже... О, така уморена,
и отдавна гнездо не плета.
Имам птичка, и е много красива,
ала вече тя самата краси си дома.
Свих от светската глъч надалече. ...

Не, не съм вулкан, изригнал с грохот.
Цъфтяща радост с лава не заливам.
В пламъчето на свещта негаснеща
корените свои жилави откривам.
Не съм вулкан, само пламъче съм ...

Боли,
до мен дори да се докоснеш;
Не съм от оня огън,
дето във огнище топли;
тутакси настигам без да гоня; ...

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ ИГРАЕ ТОТО
Най-вероятно сте го срещали в квартала. Обикновен човечец – има-няма седемдесет години. Но държелив – жилав, изправен, подтичва докато ходи. Носи шапка, която още повече подчертава щръкналите му уши. Зъбите му са малко изтрити, затова „фреска”, като изговаря „ц” и „ч”. З ...

Като трън забоден в сърцето си,
като олово в душата тежиш.
Като отрова в устата нагарчаш ми,
като огън изгаряш ме жив...
С лъжи разкъсваш ме цялата, ...

Сега е тъй спокойно, слънце пече,
духа ветрец, на моменти силен,
на моменти спре.
Но дали не е затишие пред буря,
затишие пред нов ураган, ...

Не приемат себе си такива,
каквито са по естество,
с промяна само би могло,
да бъде бъдещето по-добро.
Чорапите разхвърляни били, ...

Крило на гарван е
косата ти, когато
броиш минутите-монети,
дръзка нощ
и стене в чашата ти ...

Скри се, изчезна,
сякаш сън е било.
А сърцето самотно,
то все още тупти.
Нежността на ръката, ...

За любовта не се говори! Не нужно хиляди пъти да изричаш думите: ,, - Обичам те! '' ако не го чувстваш някъде там дълбоко, най- отляво в гърдите си. Тя не се крие в набързо изпратени емотикони във формата на сърце, нито в набързо копирани стихове отразяващи нечии, чужди чувства.
Каква е ползата от в ...

Sometimes I wish I were a bird,
sailing the skies and watching the world.
Across the deep blue ocean
in the deep white clouds,
falling asleep with the sunset, ...

- Еба* ти Богa!!! - възкликна бесен след като си прищипа палеца с онази проклета врата...
След 3 секунди изтрещя една огромна светкавица. Една безкрайно голяма небесна пласта се стовари върху него, прегърна Богохулника с един наивен, нежен и ангелски обхват, и задуши дъхът му из през отчаяните му пр ...

Влюбвал ли си се в пишещо момиче,
което живее в няколко свята..
Готов ли си за такова обичане,
дали ще ти го понесе душата?
Тя ще те гали тихо с думи, ...

Вятърът минава сърдито,
сърцето му свито,
развява руси коси -
прошка ще проси.
Беше страшен в своя гняв. ...

Кой ли рисува по вятъра
влюбени сънища мрачни,
звездочели приятелства,
тънки искрици след здрач.
Кой ли задава въпросите ...

Лятото сутрин запалва цигара.
Драсвайки сухата клечка кибрит,
слънчева дупка в небето прогаря-
огън се сипе от свода пробит!
Светлият залив е жарко огнище, ...

Това да почувстваме, че животът във нас живее...
Затварям очите си здраво, за да почувствам момента.
Невроните ни в концерт безкраен обединяват сили си
най - накрая сбъдната мечта е тази дългоочаквана среща
съзнателно или несъзнателно без никакво значение, ...

Ще те чакам да се върнеш
дори и времето да свърши
на Любовта ми да отвърнеш
преди Скръбта да ме прекърши.
Ще те чакам да се върнеш ...