През декември се превръщам в нежен стих.
С шал от радост ще съм пременена.
Шапчицата ще ми бъде снежен щрих
и ръкавици плетени от пухкава къделя.
През декември месец ще съм сбъднат миг, ...

Там,
където слънцето
песните птичи гали,
белите облачета
мечти си споделят ...

Взет назаем, почивният ден,
от тихи ноти самотни,
празният град монотонно сивее,
и лъч светлина не се вижда да лудее.
Празно, трезвено дори естествено ...

Бурна мистерия
лежи под повърхността –
безкрайна галерия
на ръба на реалността.
Значението е друго; ...

Разбърках ли ви мислите,
нарязах ли парчета
и търсите ли смислите,
притичват ли зверчета?
Строших ли тъмни чувства ...

Тази нощ дойде в съня ми,
спря погледа си в мен...
Изгубих разум и думи,
молех се да не идва ден.
Видях те – толкова близо беше! ...

Си ја избрал најлошата варијанта
во мислите си се откажал од мене
уште еден удар
уште еден скршен столб
и после ова ...

Падах много.
И ставах.
В нощите попивах сълзите.
А денем усмихвах се гордо.
И ме хулеха и тъпкаха... ...

Очите ми са впити в хоризонта,
отдавна пренебрегнали умората.
Зениците ми се превръщат в продължение
на линията, разделяща резонно
върху брегове противоположни хората. ...

Магазинът е затворен.
Илюзии не се продават нито пък мечти.
Аз никога не съм продавала,
а толкова е празно...
Иска ми се да си купя ...

Съвсем нежно слънцето докосва снежната покривка на земята. Тихо е. Хората са изчезнали. Като малки мравчици влизат и излизат цял ден от моловете. С пълни торби и празни души. Блясъка в очите им е само от изпитото вино. Светлината, която съвсем нежно ги докосва е от лампичките имитиращи живот. Докато ...

Една Звезда над Витлеем
и толкова надежди.
Едно дете, призвано
да промени Света.
Пророците мълвяха:"Идва Той" ...

И пак - ЧЕСТИТО
PОЖДЕСТВО ХPИСТОВО, от
ЛЮБОВ пpопито!

На тъмно в коптора, свит на кравай,
на чужди спомени лежеше,
а Тишината, съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...

32/И в изкованите закони,
закрила имаше за тях,
а наш'та майка се разгони,
скована в лепкавия страх!
И всичко взе да се купува. ...

Когато вятър угаси на есента рехавите усмивки
и самота като сиротна птица хлипа,
когато в нощите осъмвам под осланените завивки,
а дъждове солени влачат подир мене дрипи –
това са знаците, че се прокрадва зима... ...

Изтрих ненужни адреси, имена, телефони...
Изхвърлих стари тефтери и спомени,
с много познати и фалшиви приятели.
Неколцина останаха,
построили дом в сърцето ми. ...

Празник е!
Нека не свършва.
Нека детското в нас дълго да запазим.
Пъстри и по-ярки ще са цветовете, които ни обагрят.
Мир, Любов и най-вече Здраве да си пожелаем. ...

Добро утро, хайде усмихни се!
Щастие дари, дори и да те боли.
В достоен ден за още приключения,
като в светлина за нови срещи.
Добре дошъл, прекрасен ден! ...

Очакването нека да е тихо,
а виното – смълчано и червено,
ръцете и сърцата да са близо,
да не пропуснем нещо обещано.
И нека обичта не е горчива ...

На този ден небето се смали
и в миг останах в себе си безмълвен.
Боли душата ми, така боли,
че може би за обич тъй е късно.
Почти не дишам вечер и в съня – ...

Стаявам дъх пред празничната вечер,
да чуя онзи глас не чул го до сега.
Нима си още там на онзи глетчер,
Недей, недей. Нали това не е шега?
Стаявам дъх. Неспирно аз те чакам, ...

...Колко странна
и луда е любовта...
тя е почти винаги
като вятъра ...
няма посоки и адреси..., ...

РЪКОПЛЯСКАЛ СИ МИ ЗАРАДИ СЕБЕ СИ
„Използваше ме, да ти ръкопляскам…”
От писмо
Човешките аплодисменти не ме ласкаят.
Приятел ми е само Бог ...

Любовта ми сега се сбогува
с всички твои игри и лъжи,
с всички твои измислени роли,
и всички мои фалшиви мечти
Любовта ми сега се сбогува, ...

Сякаш черни облаци от мъка във очите ми нахлуха.
И излива се порой от сълзите ми безброй.
Святка се, гърми във сърцето ми, дори.
Люта зима в душата ми нахлува.
В тялото ми силна буря се бунтува...

Като морския бриз, като бяла вълнà
ме заливаш със твоите чувства.
Любопитството в мен мигновено пламнà
да си спомня любовни изкуства.
За да паля във себе си вечер свещта, ...

По сивите стени мистична сянка се катери.
Пробягва тихо отражение в заспалите стъкла.
Пресъхнала от жажда бяга в улиците да намери
хладен пой от влагата на леката мъгла.
Надига се безформена и плъзва по земята, ...

Знам, че сънувам. Имам този сън от месеци. Един и същи. И в него винаги е Коледа. Винаги вали сняг и мирише на греяно вино, ябълки и канела, точно като по филмите.
Лежа в леглото в очи, вперени в тъмното и слушам равномерното дишане на сина си в кошарката. До мен баща му се обръща на другата страна ...

Потърсих навсякъде... няма!
Погледнах зад очи, под чувства,
над всяка душа.
Отсъства чак от сърце до... усмивка.
Аз съм Малкият принц – без роза. ...

Потънал в мисли, със зареян поглед
поредна вечер, в познатото кресло
отпиваш ти от стъклената чаша
и чудиш се какво ли би било...
Какво ли би било ако в момента ...

Кога си одам накај дома
попат облаци ме следат.
Далеку од мислите на лошите луѓе
правам град за тебе.
Ти си сакан човек ...

Приказка за Юда
Богомил затвори външната врата зад гърба си. Най-после след дългия работен ден си е в къщи. Намери Мария в кухнята да приготвя вечерята. Прегърна я и забеляза зад усмивката ѝ прикрита тревога. Погали мекотата на косата ѝ, вдиша аромата ѝ и я запита какво се е случило. Тя отпусна раме ...

Уморих се от чакане! Времето стихна.
Сърцето, ръцете, очите...
Не мога да дишам, душата притихна.
Защо ли болят ме сълзите?!
Очакване дълго, въздишка мъглива ...

Да е ведродушна, свежа
празничната ви трапеза! -
Супа с майчин благослов.
Питиета от любов.
Чай планински, с дух младежки. ...

Кората на вековна мура –
ръце, очукани от труд,
изстрадали и твърде горди,
напук на глад, а и на студ.
Ухаещи на лудо биле, ...