Свикнах да отлагам живота,
проскърцвайки със зъби, да търпя,
все в порочен кръг да се въртя.
Съсухриха ми се мечтите,
приведоха се, осиротяха, ...

На Емо
Болката не иска да си тръгне
в мрака да изчезне безвъзвратно.
Зло ми се усмихва, нещо гъгне,
връща се обратно и обратно. ...

. Двете с мама
==============
Двете с мама си бъбрим на чаша кафе,
по-горчиво е моето, нейното – сладко е.
До утайка го сипва от старо джезве ...

5.12 .2008г.
Авторъ е Небето. Азъ колкото ми е дадено пресъздавамъ което съмъ чула.

Една вълна прибра морето
до следващото лято.
Скри стъпките,
изми сълзите.
А слънцето зачака ...

Там-там, трака-трака –
сам е там във влака. Чака
онзи с хапчетата зад тезгяха.
Весел, луд. И ръкомаха.
- Я ела с билет „Късмет“, ...

... е понеже ми липсваш
а пък аз се научих отдавна да правя мъгли
да те стривам на капки и ей тъй - наужким
да заричам небето кога да валиш
... и понеже владея стотици пустини ...

Ех, и този ден се изниза,
някак набързо, самотно.
Нощта вяло премигна
и се сви на кълбо, като котка.
Облак скри сърпа на луната, ...

Мъгливо утро пълно със тъга.
И сякаш даже птиците на двора,
посрещат някак тъжно пролетта
и много, много тихо ѝ говорят.
Разказват ѝ за нас - за теб и мен. ...

В този свят лъжовен, снежен и дъждовен,
с бури всевъзможни, с правила наложни,
грозен, бездуховен със морал греховен,
с грижи неотложни и със връзки сложни
имаме надежда, че към нас поглежда ...

ПЛИК
Тръгнаха на изгрев слънце. Така се казва обичайно, беше съвсем рано, обаче нямаше и следа от слънце. То беше някъде там, зад хълма, но не се виждаше. Беше оставило следа от себе си, облаците отразяваха тази следа и всичко бе мрачно, сиво, оцветено отвътре, като лампион. Само слънцето може да пр ...

Понякога третиран като скот,
той едва свързва двата края
и тъй, уви, е цял живот -
защо не му помагаме - не зная.
И в кофата нищо няма - ...

Утро
В пред утрото нощта е свежа.
В градинката се стели хлад.
Отблясъците плетат мрежи,,
тамата с туй да оплетат. ...

Благодаря ти, Боже, въздух, че ми даваш,
благодаря, че има следващ ден.
Благодаря, за водата и земята,
благодаря за синьото небе,
за слънцето и облаците, също. ...

Един живот живеем,
за любовта копнеем,
но да бъдем искрени сега
е толкоз трудно днес, това.
Подсмихваме се подло, ...

Само стих ще оставя за теб.
Нито повече.
Нито по-малко.
Колкото да си ме спомняш.
Че ме e имало. ...

Защото Ти си любовта ми...
и дъжд, и слънце, и небе,
копнеж и тръпка, радостта ми,
съдба, живот... Обичам те!

Едни го мразеха, а други го обичаха.
Едни го искаха, а други - вече не.
С различни чувства, хората привличаше.
Вълнуваха се всички въобще.
Обсъждаха го медиите често. ...

Зениците ти странно разширявам,
когато видиш ме и почна да говоря,
две лиги пускам, спешно изпростявам,
изглеждам малоумно и не споря.
Наричаш ме прекрасна хубавица, ...

Спомен
В прекрасни и безгрижни дни от светъл месец
смехът ни се търкаляше през тръни по баира,
Нехаехме нахално в този път нелесен
за дъждове и бури в облаците на Пастиря. ...

with seductive tenderness
you kill millions
to save one
to condemn one
to imprisonment ...

Не бъркай „не мога“ с „не искам“.
Нито „не искам“ с „не е редно“.
Тук „малко“ и „много“ не виждам.
Нито „полезно“ и „вредно“.
Всичко е импулс, почти без мисъл. ...

Почти всяка нощ, когато те сънувам,
Ме напуска всеки товар,
И на целия свят съм истински Цар,
Но чак като отворя очи, разбирам - Било е кошмар
Няма те и събуден съм аз от ударен шамар... ...

Валеше ситно, неприятно, вятърът духаше в различни посоки, но въпреки недружелюбната прегръдка на времето хората продължаваха да сноват напред-назад по главната улица. Обувките ми пропускаха и джвакаха на всяка крачка, не носех чадър, бях забравила за тази мимолетна подробност. Облаците се купчеха в ...

Утрото се рони на зърна-
озарява ъглите небесни.
Ранобудна, кротката сърна
си закусва със тревите пресни.
Някъде се чува глас на кос ...

Избегнала
взаимното начало
като слепец претърсващ пътя
с дарените от свише сетива
Тя ...

Това е завършеният вариант на " Душата на отшелника" вече с друго по-подходящо заглавие отговарящо на съдържанието в пиесата. А това е линка към клипа https://www.youtube.com/watch?v=DuFuN2Du2dI , в който визуално съм се опитал да пресъздам чуствата водещи ме към написването на пиесата.Надявам се да ...

може и така да се погледне на ...

...Някой...
Колко е тъжно, когато нещо се разпадне...
само защото съдбата е пожелала така...
и то само за един единствен миг във вечността...
Толкова е несправедливо да ни се отнема живота, ...

Илюзия
Аз гоня вятъра.
А той все бяга,
като издухан от фуния.
Миманс в театъра... ...

Нежност
Аз все съм влюбената, до уши
във тебе, ученичка.
Която, стига да реши,
играе и на жмичка ...

Старшина Петров вдигна палката, когато видя, че задаващото се по пътя пежо криволичи. Неведнъж се бе сблъсквал с пияни шофьори и знаеше, че ако не внимава, може да пострада. Отдръпна се на банкета и зачака колата да спре. И тя спря сред вой на спирачки. Не му се наложи да отскача.
Зад волана седеше ...

Ще летя, преди да падна -
душа за идеал е жадна
и ангел със сребристи лъчи
ще гали тъжни очи.
Туй е тя - девойка красива, ...

На прага е застанала жена,
една жена с търпение безкрайно.
Простила ти поредната вина
и даже всичките ти детски тайни.
Изплакала е хиляди сълзи... ...

Със зид опасана нормална къща
стоеше ненормално във квартала
на шарените снежинки.
На свой ред той не беше май на място
в компанията на другите квартали – ...

Вчера изгубих часовника си. Малко преди това спря внезапно. Секундарника хълца, хълца и реши, че му е достатъчно. Всичко това се случи, докато се молех времето да мине по-бързо, тъй като бях на най-скучната среща в живота си. Дамата ми опъваше с вилица спагетите, сякаш наново ще ги приготвя, а винот ...

Дойде като внезапен летен дъжд.
Изля се върху нас и ни изплаши.
Потънахме в пороя изведнъж.
Задъхани, объркани и плахи…
Дочакали бленувана мечта. ...