Kрасива съм, защото ме обичаш...
Защото утринта със теб изгрява...
С Кортадо, кроасани със масло...
И вдъхновяващата музика на Лара*...
Красива съм, защото съм щастлива, ...

Посветено на Д.
***
Не съм виновна, извинявай.
Сърцето ми те пожела.
А щом те видя, иска да изскочи ...

Не искам да съм нежната принцеса,
оная глезената, чакаща звездите,
и принца зад илюзена завеса,
изгубила се в времето с мечтите!
Аз искам да съм Вещицата – другата, ...

Сърдити вещици се скитат във воала на нощта..
С цветя косите кичат, кикотят се
и сричат...
Извършват свойте заклинания,
а огънят пламти..пламти... ...

Дърветата покрити с топъл сняг
и на живот започват да ухаят.
Щъркели пристигнали, кръжат.
В зелено вече се мечтае.
В хладилници завира се студът. ...

Теб те има...
Теб те няма и в душата ми е празно,
празно е, и като в пещера е мрачно, тихо...
Не виждам светлината аз във дъното,
нито чувам песните на птичките отвъд... ...

В тъмната стая,
лежа на тъмното легло.
С тъмен поглед,
гледам тъмния таван.
По него-тъмни сенки, ...

„Географиите - поясни географът - са най-сериозните от всички книги. Те никога не излизат от мода. Много рядко се случва планина да промени мястото си. Много рядко се случва океан да загуби водите си. Ние пишем за вечните неща.
Но угасналите вулкани могат да се събудят - прекъсна го Малкия принц.
Да ...

Светлината те дразни,
присвиваш очи.
Главата не спира - бучи.
Няма таксита празни.
Нощта беше миг- ...

На Емо
Ти си тръгна... Ала с мен остана
мирисът ти. Погледът. Гласа.
И докосването... като лек на рана.
Кичурчето къдрава коса. ...

„Пази сърцето си... топло!„
Той е жадният мъж,
който вятър от нощите пие.
И преграква в гласа му
една уморена мъгла. ...

Как се наранява човек?
Как се къса сърцето му на парченца?
Как се оправя след това?
Как, въпреки всичко, се усмихва?
Как се учи да бъде щастлив ...

Усетих в погледа ти неприязън,
но ти отвърнах с доброта,
смути се ти от моята постъпка,
скъта се злобата ти вдън земя.
Усмихнах се сърдечно и те поздравих, ...

Без претенции за художествена стойност и с най- добри чувства!
-Ало, ало, позволете
и аз при вас да вляза!
-Не, не може, престанете
с коментарната зараза! ...

В очите ни звездици малки блеснали,
не са сълзи човече разбери.
Къде ли с поглед пак сме се затичали?
Какво в душите ни отново ще гори?
Пораснахме! Трепета сърцата не напуска, ...

На теб, "Мрак"...
Искаш да даваш и вземаш любов.
Като най-ароматния пъзел.
Онази стая, в която живея
се държи на измислени възели. ...

...Заплаках...
Заплаках, когато те видях пред мен, и не знам защо
почувствах пеперуди да пърхат в мечтите ми...
Затичах се със всички сили и въздишки, може би
за да видя дали ще ме хванеш нежно и неизбежно, ...

тъкмо вържа две и две
там до двете прежно озаптени
ме налазват още сто и две
хилнати и нагласени
всяка вика “мен хвани ...

Сега какво?!
Напъвам се но нищо не откривам.
Преди при мен не е било така.
И ядно тук в безсилие се спирам,
пустосвам се с трепереща ръка! ...

Ако ръцете ти ме галят неуморно,
това любов ли е, или е страст от мрака -
родена в нощ - сърцето ни що чака
да бъде любено до утрото повторно?
Към тебе вятърът с крилете си ме носи, ...

Сега е тъмно и ми се мълчи,
но в утрото, на чаша чай ще ти разкажа
за всичките си уморени дни.
Сега не мога, думите ще ме накажат.
Сега е тъмно, моите очи ...

Времето лети, лети,
беше зима, иде пролет.
И ме погнаха мечти
като облачето горе,
дето в тъмния простор ...

Хора, вие се стреснете,
на билетите се вдига цената!
От мене едно запомнете -
ако не си защитите правата,
никой друг няма да го стори, ...

Виж ме. Страдай.
Виж ме. Не ме забравяй.
О не, не ще успееш ти,
видях аз страха, ужаса във твоите очи.
Давай, бягай, ...

I'm looking at house with bloody windows-
the home of my mistakes.
Here I'm coming to put a one:
the worst, who ever made.
I'm looking at the lonely garden ...

Последната гара
И последната кръв от лицето се дръпна,
бе живял, беше минал през Ад и преди,
но защо ли сега вляво дяволска тръпка
сякаш рови със огнени нокти бразди. ...

Много малко сме жените
що' желаем само нечие сърце.
Мечтаем за съдбите
дето сме в любимите ръце.
Ни пари, ни злато ни трябват, ...

Плаче дъждът по стъклата прозоречни.
Пише есе за самотни сърца.
Търся амнезия. Никакви спомени.
Мъничка доза утеха в нощта.
Чашка, салатка… Програмата – същата. ...

Нека бъдем луди,
да живеем на ръба,
нека няма други,
само двама да сме на света.
Нека ни гледат с очи неразбиращи, ...

Този славен юнак загина на Бузлуджа.
В тоз скръбен ден ни вятър повяваше, ни птица прелиташе, ни Земя дишаше.
Това внесе в българската челяд огромна тъга.
Този сливенски герой, висок на ръст, неотказващ се никога, бе разгромен.
Без тоз славен човек , българският народ беше като изгорен.