Докато си правех маникюр
и гледах сериала за Онур,
получих изненадващ СМС:
"Идвам. Гладен съм и искам екс"
И нали съм умна и добра, ...

Дойдоха зловещи и страшни –
бесни варвари в чужда страна.
Пет века народът ни, нашия,
бе къпан във кръв без вина.
Пет столетия стена земята ...

Преговори
съгласна съм че има гласни
които разговарят с тишини
мигът преди да ги надрасне
пред тях затваря своите очи ...

Тиха скръб! В душата ми гори.
Със сърцето Аз неспирно си говоря.
Понякога! Сякаш всичко ме боли,
болката в себе си приятел ще затворя.
То всичко с времето ще си замине, ...

Тишина
Ето ме тук, в тази празна стая
за пореден път откакто помня,
стоя и мълча,
отново тишина. ...

подрипвавпирдоп

Имам дом, а скитам като куче.
Пътят ми е спътник и другар.
Трудя се, но не каквото учих.
Имам цел, загубих идеал.
Соленото си крия на сълзите. ...

Не по навик умивам още в тъмно очите си
и се плисвам с дъжда по тротоарите сини.
Аз съм зряла и сочна, до смърт разточителна,
огледалните улици правят път, за да мина.
Не от алчност събирам златисти монети ...

Отдавна е записан за кУнкОрса.
Заглежда се на секси мацка в торса.
Езиче тя оплезва: –Шер ами,
че френския владееш, докажи!
Започва той с цитатче от Данкур. ...

A mon Amour
(барабар Петко с мъжете - и аз за конкурца ЛФ)
Хайде и от мен "Наслука"
и да не заспиш от скука
в този толкоз късен час ...

огънят гледа
от любовта - желязо
как се огъва
...........................................
как желязо се ...

Раздяла
Защо си тръгва един мъж от своята жена?
Когато за него била е мила и любима,
дали е неразбран, писнало му е и вече не издържа,
сигурно вината не е само в единия, а е у двамина. ...

Помниш ли онези моменти от живота ти, които са те оставяли без дъх? Помниш ли миговете, в които си изпитал най-истинското щастие от на пръв поглед дребни и съвсем обичайни неща? А онези трудни за преодоляване случки, които са спирали сърцето ти и които никога не би забравил? Но това е животът. Той е ...

Днес птиците не пеят по улуците,
а улицата се оказа къса.
Сълзи прокапват даже от капчуците
и лятото отиде си навъсено.
Как дълго ще се питаме какво е, ...

Първият бе силен и свиреп,
вторият бе малко глупак.
Третият е многословен,
а четвъртият - много сериозен.
Петият брат бе адвокат, ...

Нищо не искам - останах на края на пътя,
нищо не чакам - душата в себе си те скъта.
Да забравя... Да, това е, което искам,
да остана?... Пъстри лъчи по устните ти ще разплискам.
Днес валеше - бледи перли пустота, ...

(посветено)
Уча се да дишам, моя Любов,
уча се. И да не те обичам... мъча се.
Опитвам да се смея под покров
и да изпивам Вика си… уча се. ...

Докосвай ме, когато пак те няма,
докосвай ме със устни на луна!
Разпалвай в мене оня пламък,
превърнал ме във истинска жена!
Целувай ме със устните на залез, ...

Тихо е. Ветрецът само шушне
сънища из облачните ниви.
Още миг - и меко ще ме гушне
споменът за полети щастливи.
Пак, нима, не ще ги преживея – ...

Днес, преди една година,
влюбено дете си бях.
Давах всичко, дето имам,
разпилявах се без страх.
Да оставим настрана парите… ...

С поглед остър на орел
и добре наточена катана,
в сблъсък влизам здрав и смел,
изящен в атака и в отбрана.
За баща аз вятъра приех ...

Лична награда е за мен това
да бъда усмихната, да бъда звезда.
Да намигам на живота,
да го ръководя ей така,
както сама си реша. ...

Седнах да пиша стих.
Но сепна ме мисъл...
за теб... и застинах
раздвоен
пред празния лист... ...

Оглежда се Слънцето в топлите ти,
красиви очи.
Очи потъмнели и тъжни.
Усмихваш ми се нежно ти...
опитвайки се да прикриеш напиращите сълзи... ...

ДЪЛЪГ СЕПТЕМВРИ...
Коледни подаръци...
светът ме подканя да купувам,
предлага ми изгодни кредити,
а Септември не спира да сипе злато ...

В тягостно мълчание и тишина
смирена очи към теб повдигам,
аз, Небе, разбирам, че е така,
ти даваш ми и радост, и вериги.
Когато бяга от очите ми съня, ...

Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...

Поглеждам твоя снимка и си казвам,
как бързо времето лети,
как до вчера исках с теб да се заяждам,
или да играя на хиляди игри.
С теб дразнехме се без причина ...

Когато строполя се аз на дъното
и мракът влезе в моята душа,
едничката надежда за изплуване
е твоята подадена ръка…
Когато нощите безлунни са, ...

Най-неравна е онази битка, с Природата!...
Защото от нея идва Породата...
( Жени :) )
***
срещнах себе си ...

Поправих на съседа телевизора,
но му счупих стола.
Нали хляб трябва да яде и Никола.
Той пък му повредил водопроводния кран,
че деца храни Иван. ...

Подръпват ни ушите от Европа,
за туй, че у нас няма ред,
и за това, че ни дъската хлопа,
и че не сме тръгнали напред.
Че имаме най-мънички заплати ...

Колко ли струва
Влажен есенен ден.
Виждам те застанал до мен.
Докоснал всякоя струна...
Плачът на цигулка - всяка дума. ...

Зимен грях
Отзвучал акорд от късна младост
на душата в струните замря.
Вкусил от греховната наслада,
гузен тръпна и щастлив горя. ...

АХ, ПЕСНИТЕ МИ – нето, тара –
тежат си, факт е без кантар,
че поетеса съм с китара
и то с какъв репертоар!
Захвана ли ги – свършек няма. ...

В последно време все по често се питам. Как бих се почувствал ако България я няма. Опитвам се да си го представя.
Да ги няма хората мога да си представя. Имам предвид не страната да опустее от към хора, но да ги няма тези които живеят там сега. Да е населено с други хора. Това не ми е трудно да си г ...