Като есенен лист
се откъсна любовта
и падна тъжно на
калната земя.
Там сред хиляди листа ...

Горчивина и болка са обзели
душата ми и много ме боли,
очите ми, какво ли не видели
ми казват: Хората са зли.
И аз окаяно злочест ...

Изплаши се, нали? Не съм жена, а хала.
Гореща съм, нали? Кристално огледало.
Уплаши се ужасно от моята сърдечност,
стъписа се безкрайно, че съм самата вечност.
Не се плаши... стопли ме, със твойта мъжка сила, ...

Всяка раздяла оставя празнина след себе си, а после времето бродира живота върху човешкото сърце, сякаш е евтина подплата. Празнината, която оставя никога не се запълва, но прави място на разцъфващия живот. Болките от миналото и надеждите за бъдещето са скрити в тъжната ни усмивка. Всеки миг, който ...

БЯЛА, СПРЕТНАТА КЪЩУРКА –
POSTSCRIPTUM
Бяла, спретната къщурка
с две липи отпред...
Ран Босилек ...

Казват, че сърцето не боляло.
Мен пък просто ме боли, боли...
Май спокойствие не е видяло
и на дясно то се търколи.
Пак кръвта във него си клокочи, ...

Светлинки
Като искрици във нощта прелитаме
и само миг остава нш`та светлина.
Но ние с майката Вселена се преплитаме,
защото низ от мигове е Вечността. ...

Когато вън е есента -
вятър пей на любовта песента -
че е илюзия само -
не е кацнала на рамо.
И в спомени светли, ...

Не можеш ти душата да ми вземеш,
да търсиш мътилката в моето сърце.
Срещу приятелите трудно знай ще ме обърнеш,
добре познават зная моето лице.
Не можеш и в миналото да ме върнеш, ...

Така копнях да съм светулка,
едничка, малка светлина,
дори във мрак и нощ забулена,
да съм ти пуснала искра.
Така копнях да съм частица, ...

Чалгария не може да заспи.
Сестра ù бе различна по натура.
Различни - еднояйчните сестри,
с еднакъв хъс се втурват.
Чалгария бе пълен непукист. ...

Поникнали от един корен,
с любов поливани, зелени,
тръгнали по път отговорен –
от времето били разделени.
Завърнал се в своята къща, ...

Научих се да бъда грешка в твойте редове,
научих, че съм реплика на скъпо питие,
научих се да пея само втория вокал -
дали с мен вече си се запознал?
Приятно ми е, аз съм този, който в тебе спа. ...

Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели ...

Съблякох лятото от себе си
в лагуните на тихите бездумия
и слънцето, до болка сребърно,
обидено се плъзна по гърба ми.
Петата ми ужили залезът ...

Всеки път надничам подло,
скритичко над твойто рамо,
за да видя как ти подлог
слагаш пред глагола „знам го”.
Да усетя как стиха ти ...

Ден и нощ вали, вали, вали...
В клоните, в листата, шумолѝ...
Влагата земята не побира,
и отвсякъде вода извира,
а дъждът вали, вали - не спира! ...

=====
ХОРО
=====
По кривите пътеки на живота,
през хаоса от скърби и добро, ...

Брези
отиват му на бялото стебло
резките черни и клонатата корона
стремежът да докосне висина
да впива корени във земното си лоно ...

Изгрев...
Щом небето от Изгрева светва
и задухат от там ветрове-
аз забравям среднощните клетви
ако Нова любов ме зове... ...

Трябва да си бая луд,
за да нямаш представа,
че без мая или нахут
тестото хляб не става!

Таралежка ме нарече моя дружка,
/всъщност второто, различно Аз/.
С думички бодливи не наужким,
амурно не, пробождала съм вас.
А друг приятел каза, че залитам ...

Днес ми е тъжен ден -
тъжен ден за умиране...
Странен ден -
странен ден под небето
притихнало. ...

От любов не знам какво да правя,
а иска ми се да крещя.
Да раздирам аз гласа си,
но все не мога, все мълча.
С очите верни аз ви гледам, ...

Белезите са клепачи
на заспали рани
вдъхващи от здрача
спомени издрани;
Като мен сънуват само ...

На кръстопът
Дрънчат в главите ни вериги
от петвековна робска нощ.
Не помним ханове ювиги,
писмо славянско, царска мощ. ...

Зима пристига народът се свива,
чуди се вече какво да яде.
Душата, сърцето от мъка превива,
отново се пита, сега накъде?
Избори нови подреждат се листи, ...

Обърнах гръб на къщата, поставил на рамото си една раница. По принцип никога не съм обичал пътуванията. Но тази сутрин, тази ранна есенна сутрин, колкото и да не беше подходяща за пътуване – на небето се събираха дъждовни облаци, температурите бяха щипещо ниски за есента – ми се струваше единствения ...

Не спорете, господа!
Няма как да разберете
хитрата усмивка на лицето
истина ли е или лъжа.
Всеки крие своята съвест ...

Красотата в моята градина
Ти си най-красивото цвете,
отгледано в моята градина!
Най-прекрасната и деликатна китка...
Ти си розата, която живее вътре в мене! ...

В друго лято
пак ще те обичам
и пак към тебе
ще вървя...
В узрелите жита ...

много жълто слънце
жълто като книжка
както е по книгите
гоня го често
не искам да си ходи ...