И днес денят се къпе в своеволие
Искрящи случки с близки хора
Пробуждат здравата ми същност
И ме повеждат все по-горе
Където всъщност тръгнали сме всички ...

Появи се облак отнейде-
бавно лази-изпълва небето.
Боде с гръм сърцето плашливо,
след себе си-порой излива.
С теб съм. ...

Слушам аз вятъра нежно минава
по кожата и шепне ми тихо в нощта.
Шепне,разказва история случила се
в далечни,далеч времена.
Разказва за чудна принцеса с тъмно кафява, ...

Вървя през лятото
с бялата си дреха
и ми е вкусно.
Оставям се то да ме положи
на вълните си - ...

На моя народ
Горещо е и няма да вали.
Подгонени се гонят часовете.
Замерят ги несбъднати мечти,
измислената обич, задраскани куплети. ...

Майчина любов
Майчината любов
е чиста и свята,
любов всеотдайна
и жертвоготовна. ...

ВРАЗУМИ ЛИ СЕ, ЧОВЕЧЕ
Какъв нечакан топъл дъжд -
през януари изведнъж
пристигна просто ей така
и плисна в бликнала река. ...

Ще загубя ли
очарованието си на Рицар?
Печален образ ме зове.
Ще тръгна по света
с подострен меч, ...

СТРАХ
До скоро аз бях куражлия.
За кожата не бе ме страх!
Но днеска вече аз не крия..
Страхувам се, че остарях! ...

Опиянение.
От червеното вино,
което сгрява сърцето и душата
или от допира ти по кожата ми.
Не знам от какво е, ...

Спи ми се
така, че чак не искам да се будя.
Така, че чак не искам да те помня.
Така, че чак гласът ти да не чуя -
нахален спомен който да прогоня. ...

Минават си годините, редят се
зърна от кехлибар като слънца.
Едно до друго, палещи пожари
в живот наречен с радост и тъга.
Но има ли кому да се облегнеш, ...

Коя страна за всинца нас е най-красива
и българинът най-много люби на света,
за коя страна родният войник е загивал
в името на достойнството и съвестта?
Отечество мое, туй си ти - ...

Затворени в мрака,
аз и ти се превръщаме в статуи.
Душите ни горят,
както и телата.
Мъката разяжда бавно. ...

Не ще да бъда. И не съм.
Не помня бил ли съм преди.
Живея не в света навън,
а в простичките си беди.
Но бил ли съм в далечни дни, ...

Опасно неграмотни чувства,
излишество от кал и суета...
поредната болезнена заблуда,
залог е за разбитите сърца.
Престъпно онемели думи, ...

ПАДНАЛ АНГЕЛ
Р. Чакърова
Нищо нямам да кажа, наистина...
Колко думи умряха във полет?
Колко кръв е попила по листите? ...

Боли, боли ме много, мамо!
До пресния ти гроб мълча,
а с тебе разговарям.
Дали душите ни се чуват и така
аз само плахо се надявам?! ...

Споделям те
Споделям те.
От себе си навън.
Заключих те,
преди много отминали години. ...

Ако имаше летни олимпийски игри на животните, какви ли щяха да са репликите на коментаторите? Може би такива...
Коментар на 100 метра плуване:
"И на тази олимпиада отборът на акулите остана без никаква конкуренция, след като една част от съперниците им не посмяха да влязат в басейна, а друга бе изяд ...

Всички сетива отворени са...
И бе това предчувствие
което създаде усещането,
че невъзможните любови
издържат във времето...., ...

ЧИЧОВОТО ПРАВО ХОРО
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там вина ...

По-лесно е проблема да подминеш...
По-лесно е да кимаш със глава.
После всичко да захвърлиш
и да живееш в лъжа.
Но трябва ли така да се живее? ...

Глупакът винаги ще си остане шут,
макар последен глупостта си да узнае.
Той носи самочувствието на мамут
и мамчетата сладостно ласкае.
А те, копнеещи за малко топлинка, ...

С осанката си достолепна
и с фразата си велелепна
омайваше жените с чар,
та мислехме го за женкар!
Формално само бил женкар, ...

Вечер крия се в блатата
и огласям тишината.
Викам силно "Кря кря кря,
дай ми тлъстичка муха!"
Денем зорко се озъртам ...

Тя е тук
От любов запленен,
не виждаш нещата.
И от страст, разярен...
Да забравя мечтата? ...

...Нощта в обятията на текстовете ти...
Съблечи душата ми, за да я изпълниш с любов,
разкрий един по един стиховете ми, и твоите,
погали и приласкай прозата ми, напиши своята,
да забравим със ритмично докосване за метриката... ...

На север от Поморие -
автомобилна тапа!
Познатата история
от миналото лято!
Кръстовището тясно е, ...

откраднахте ме
в хиляди луни
разтворихте душата ми
от огън
навярно паметта ви се стопи ...

Нефритен пясък. Палещи лъчи.
Сребро в морето си играе.
И нека тук със теб да помълчим,
на воля нека помечтаем.
Достатъчно, че имаме обяд – ...

Всички думи са мои...
С тях разсичам покоя -
безпощадна секира.
А сърцето ми спира
от вълнение нежно, ...

Сама съм,
но, не съм самотна,
богата съм,
но, не с пари.
В душата ми ...

Вървях един следобед нанякъде. Нямах посока. Мислите ме водеха на разни места. Помня, че някак си се озовах на един прашен път. Наоколо имаше само сухи храсти, стари дървета, вятърът си шумолеше нещо, но не го разбирах. Едва доловимо раздухваше няколко кичура от косата ми и те премрежваха погледа ми ...

Жаждата за теб ми носи силна болка,
със капчици не ще я утоля,
искам цялата любов да пия,
за да не пресъхва страстният ми блян!
Миг на жажда изглежда цяла вечност, ...

Обеща ми небето със сърп и умиране.
Без звезди. Непрогледна тъма.
Обеща ми летеж. Мимолетно ужилване.
Обеща ми да видим смъртта.
И отрекохме слънцето. Спряхме да дишаме. ...