Изпържено
Изгарям грозно в слабост,
от какво естество е – няма значение.
Гордост ли да си викна за спасение
или себеуважение, ...

Хубав тен
готин ден
слънцето напекло
и мило рекло
ела се потопи ...

Мембрана
В мен отеква Светът, резонира,
аз съм малка планета с крила,
всяка болка във мене намира
моята собствена тъжна вина. ...

Психиатърът вдигна очи от лаптопа си и се наслади на котешката походка на жената, която влезе в кабинета. Беше млада, на около двайсет и пет години, със стройно тяло, дълга руса коса и сини очи. Само лицето й не отговаряше на критериите за красота, налагани от медиите, не че бе грозно, съвсем не, пр ...

Обич бяла, като пухкав облак
във небето ми пак рееш ли се ти,
ще ти стана дом и пристан.
Ще бъда бряг сред алени вълни.
Тънкострунна, като музика от Рая, ...

Светът за мен е тъй далечен!
И страшен с непонятните си знаци.
Духът ми на самотността
обречен,
на странника е равнозначен! ...

Професия – преподавател
Преподавам на група студенти
математика — вечен предмет.
Да потънат и шест континента,
две и две ще е чет'ри, не пет. ...

Във моето сърце се настани Страхът,
там беше му комфортно и удобно,
разхождаше се в мислите ми всеки път,
когато давах му възможност.
Той хранеше се с моите проблеми ...

Магически минути
О, ти оставаш - огън и магия -
роден като Пегас из вечността,
кипи у теб божествена стихия -
радетел на доброто и честта. ...

Взрях се в нищото.
Обещах да не плача.
Изведнъж се разсече на две
целостта ми.
Има болка красива ...

Понякога присядам
и поръчвам скука -
в едно
безоблачно развитие.
Умея да играя “не ми пука”, ...

Преплитат две звезди лъчите си
през далечни, далечни галактики...
По времето пращат мечтите си
в пространства от блясъци златни.
Очите плуват в необятна синева ...

Не, няма да се спра и пак ще пиша,
със думи ще рисувам любовта,
онази, що във мене още диша
и може да извършва чудеса.
Емоциите ще изливам в прости, ...

Пусни го, душо!
Нека си отиде!
Какво си се озъбила
по кучешки?
То бяха сълзи, ...

Нека да е светла Коледа
и за тез в студа и леда,
що нямат дом свой
и вместо покрив имат звезди безброй.
И нека човечността на витлеемската звезда ...

Огнен миг
Не ме оставяй да стъпвам по жaрава.
Дълго въглените в сърцето си държах.
Животът няма спирачки и продължава,
а времето без тебе в болка преживях. ...

И ей така от памтивека,
пълзи по стълбата Човека,
да трупа пари и имоти,
да овладява чежди квоти!
Да прави свойто "шушу-мушу", ...

Зимата е тръгнала на път
Зимата е тръгнала на път.
Бързо със шейна се приближава.
Голи, грозни клони че стърчат
пътем гледа и се възмущава. ...

В началото пътят е раждане
и всеки си гони растежа.
Отвсякъде с хора обграждане
за да си завършиш градежа.
Пораснеш ли в дългото чакане, ...

Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е ...

Името ти ще опазя в тайна
и очите, пред които всеки мъж трепери.
Но знай, че иска ми се да крещя,
всяка нощ, всяка дума да си върна.
Пред теб да бъда, нямам сили, ...

Клоунът - отчаян оптимист,
единствен той със аромата
на цветята си общува
и с неповторимия си жест внушава
оная розова мъгла, ...

Ти си изгревът прекрасен на зората,
онази нежност в неговите цветове,
която вдъхва свежест във душата,
като полъха на топли ветрове.
Ти си пламъчето фино на искрата, ...

Превърнахме се в артефакти на съвремието,
мъртвее в нас любовният живец
и стърже тишината на съмнението
в акордите на вечния щурец.
Захвърлихме очите си във равнодушие... ...

Животът е "Deja-vu"
Километри. Гари. Летища.
Знаеш, това и преди си видял.
Магистрали. Улици. Пътища.
Всичко това и преди си живял. ...

Искам те но немога да те имам
Имам те но не искам да те губя
Губя те но не мога да те върна
Върнах се на "искам те"...
Но теб вече те няма

Дали в очите на слепеца
истински сълзите са!?
Или просто са илюзия
на загубена душа...
В живота всичко е написано, ...

Животът окова ме в тежките окови.
И без милост взе ме в плен.
Сега с оковите вървя напред.
Аз знам, те не ще ме спрат, но така тежат!
Живот! Защо едни в звезден блясък къпеш, а мен душиш?! ...

В полунощ и половина
някой влезе през комина.
- Кой си т
и? - извиках аз.
- Дядо Коледа съм аз. ...

Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...

...Единствено ти...
Вървя по пясъка до морето...
Вървя по снежинките в небето...
Вървя по цветчетата на вечността...
Вървя по дъждът от листа и необятността... ...

Умора
Аз няма да поискам като просяк
от тебе ласки, вярност и мечти.
Не ще дочуеш моя зов за обич
и за любов не ще поискам да мълвиш. ...