Когато Богородица ми проговори,
сълзите ми потекоха към топлата земя,
усетих се пречистена от грехове и хули,
сърцето ми от цялата любов замря.
Разказа ми, защо и как съм се родила, ...

"Здравей. ти как си?"- "Всичко е отлично."
С усмивки лицемерни почва ден.
Урока знаеш - че е неприлично
да се показва где си уязвен.
Ала нощта щом булото повдигне, ...

Както всяка вечер и днес Рашо стоеше във фоайето на големия магазин. Отвън валеше сняг, духаше студен вятър и от два дни температурите не превишаваха -10 градуса. Тук беше топло, но след малко трябваше да напусне уюта на преддверието. Скоро щяха да затворят. И днес нямаше късмет. През деня успя да н ...

Деца добри и слънчеви, здравейте!
С усмихнати лица, щастливо грейте!
Живейте обичливо на Земята...
И нека ви закриля Светлината!...
Родители, учители, здравейте! ...

РЕВНОСТ
Недей ми хвърля поглед скрито
през масите на наш'то кафене
пропуснала през рядко сито
за полет думи, ласки, страхове ...

Лутам се между две сенки, обвили като с кадифени ръкавици душата ми.
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...

Куче
Пред магазина голям куче стои,
весело то подскача и опашка върти.
Чака някой нещо да му подхвърли,
върти се около този и онзи човек. ...

Не съм избирал
Не съм избирал родно място,
рода си, своята страна,
но аз се питам много чест,
защо съм дошъл на света? ...

„ — Послушайте! – Обичайте ме още,
затуй че ще умра!”
М. Цветаева
Написах ли големите си стихове?
Запомних ли минутите на скръб? ...

Той е винаги тук
и неравно клокочи,
спи под седем върби
и се сбира в поточе.
И го няма науж. ...

Светлинен лъч
прониза тъмнината
призрачните сенки
докосва със ръка
а те се лутат ...

Дай ми малко от Твоята сила,
не за дълго, а само веднъж,
че Родината, скъпа и мила
се нуждае от истински мъж.
Искам всички, които я мамят, ...

виждах огъня
тлееше силно
чак да се опаря
и се чувствах добре
радвах се на кислорада ...

Все някакви такива побъркани странни
призматично - конусовидни неща стават
с топографията на моята кармична отнесеност
че едвам смогвам да отделя време
(полагащото се парче от тортата - часовник) ...

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

От точка “А” до точка “Б”,
Очакването своя път чертае.
Намира Теб. Прегръща Те
и с двете си ръце. Целуваш го.
За нищо друго не мечтаеш. ...

...Да избягаме и да танцуваме със вятъра...
„Покорителко моя!”-шепнеш ми ти-
„Да избягаме и да танцуваме със вятъра...”
„Де да можеше всички да видят силата ти,
с която те обичам-безкрайна е, ти си извора...” ...

да
можех
бих ти подарил
първия си вик на този свят
първото посягане с ръцете си ...

КАМЪЧЕ
Дребно камъче в обувката попадна
и лекичко започна да убива,
спокойствието лежерно то открадна
и облик на досадник придобива. ...

Вървейки през нощта видях колиба,
тя светеше във нощната тъма,
там, сред слънчогледовата нива,
и скрих се вътре от дъжда
А вътре беше празна: ...

Седни, приятел! Стола ти го пазя
в кафето за кварталния дослук.
Момичето с престилка в малка ваза
кокичета ни сложила е тук.
Поръчал съм го както го обичаш – ...

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Стихове пиша когато сърцето,
иска да пее и то за морето.
За волните птици и тихите вълни,
когато вятъра роши моите коси.
Как може да бъде като тава, ...

В този затвор дали ще пребъда?
Да те няма е моята присъда.
- Доживотна щом с теб няма никога да бъда.
Моят сън е твоето свиждане.
Отварям очи и чувам довиждане.

Роялът стар с изтръгнати клавиши
стоеше във един забравен ъгъл,
а композиторът бе спрял да пише,
пленен от нова муза - да рисува гълъби.
Отдавна плътно и капакът бе затворен, ...

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

Аз съм в нищото! А времето го няма.
В своята душа посявам само радостни сълзи.
Тя толкова в живота с мен е пряма,
изправена с мен върви и казва ми недей пълзи.
Аз съм туй което Господ е създал, ...

... напряко през Времето... или дългото завръщане...
Мини напряко.
Има падина.
И две стрели забити над хралупа.
Увиснала е моята ръка. ...

В мъка зимна стена -
от болка и от самота.
И само снимката ти във фейса качена
носи ми в студа радостта.
Че утеха си за мен - ...

едно небе,
една земя
животът ни трасиран е...
и ние
вечно между тях - ...

Скузато, че не разбиранто.
О, вие италиано нон капише?!
За мен е мулто импортанто,
затуй на джерман ще напиша.
Две бирен битен ми донесен- ...

Счупи се компасът в мен,
а небето е беззвездно.
Скъса се дори конецът,
който бях опънал от сърцето.
Камъчетата от чувства, дето пусках, ...

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...