Вълшебнико мой
В нощ приказна те чакам
да погледаме звездопада.
Може да се случи чудо,
да се спуснат от облаците бели ...

Всяка стъпка обмисляш.
Защо стъпваш тогава
накриво?
Всяка дума премисляш.
Защо тогава ...

.txt формат
в .txt формат аз пиша
пиша, за да го избриша
петко смята две по две
тошка бързо го зове ...

В стаята струи далечен аромат
на прехапани въздишки многобройни,
наследство от отшелникът сакат.
Затворени в тавани и сандъци, и буркани
порции тъга с мечти музите прекрасни дали са ни. ...

За още музика: https://soundcloud.com/dub-k-beatz

Автобусът закъсняваше, а беше студено. Погледна часовника си. Беше спрял. Трябваше му нова батерия. Бръкна в чантата и си изкара телефона произведен по времето на управлението на Иван Костов. 7 без 8 минути. Чакаше я дълъг ден и искаше максимално рано да бъде в офиса. Ето че автобусът пристигна. Вси ...

ЛОВЦИ-2
Не мина и седмица, срещам Лазо в малката градинка до пазара. Той е мършав и нисък, върти се като пумпал, което означава, че или мисли, или се тревожи за нещо. Тръгва напред, стремглаво, почти тичешком, после внезапно спира, обръща се кръгом, като по заповед, и пак закрачва. Така напред-назад ...

Животът и смъртта могат да имат едно и също лице. Човекът разпознава себе си и на двете места. С малко повече късмет...

Обичай ме
Така ми трябваш във нощта студена!
Да ме топлиш в прегръдките ти опитомена.
Като карамел в теб да се разлея
от топлината ти на мене подарена. ...

Пазя те
В някое свито кътче
на голямото си сърце.
В кутията със спомени.
С онзи поглед, който ...

Чичко Паричко
света разпиля.
Картите хвърли
в жестока игра.
Чичко без всичко ...

Поставяш думите ми на кантар
и търсиш в тях съвсем други значения.
Подхвърляш любовта ми като зар
и я обличаш в лепкави съмнения.
Натякваш ми отминали вини, ...

Кукумявка плаче на тавана,
а светът разпънат е на кръст.
Ясно ми е, няма да остана,
чувствам аромат на топла пръст.
Кукумявка е дошла от ада. ...

Нямат срам, на Райна Княгиня честта
погазена бе грубо и нагло от сганта.
Никога повече песента "Кой уши байряка"
да не пеят, да не пеят "кой му тури знака -
смърт или свобода" - ...

Препуска времето и аз с клавиша
команда давам: Стоп! И ето – Той,
из джунглата след бяга тежко диша
до плячката си млад ловец – герой.
Пред пещера голяма в мечи кожи ...

Чай и премълчано
Очукан и преминал трети шлайф,
пак искам преживяно да споделям
с теб - старата любов - пред чаша чай -
какво постигнах, що си дала-взела. ...

Видях го скъпия ми татко
как замина към небето.
И как за времето си кратко
стана диря в битието.
И нещо горе му присвятка - ...

Във мен и теб не може да е есен,
а пък за зима, хич, да не говорим,
щом всяка мисъл с радост е принесена
на вечния копнеж по стих и полет.
Дали съм го планирала!? Навярно. ...

Какво ли мога да дам
на скъпия си роден град
и на добрите хора в него?
На тихите води на Тунджа,
небесните звезди над нас, ...

Б Е З С П О Р Н О
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие."
Добромир Тонев
Ръцете ли? Къде са ни ръцете? ...

ПРИОРИТЕТ
Подредени депутат до депутата
в полза роду? – Вятър! За заплата!
29. 09. 2015 г.
Русе

стихът мерило
е за красотата и
за грозотата

Рисувам с пепелта
от изгорели мисли
и въглен от платното
оживя и се разлисти.
Късче от жарава ...

Неказаните думи как болят,
превръщат ни живота в многоточия,
безумни мисли на сергия ги редят
поставили цена - „Надскочих себе си…“
И всеки ден множат се точките, ...

Не се предавай, никога, недей....
дори и сто пъти да паднеш на земята,
недей да страдаш, скъпа и живей....
доброто винаги с добро се плаща!
Не вярвай на фалшиви хора и живей, ...

Вдишах.
Издишах.
Мигах.
Премигах.
И колкото и да дишах... ...

стих е и чаша
вода да подадеш на
изпаднал в беда

Напоследък доста мисля
за миграцията,
интеграцията.
И за ислямизма...
Мисля си, ...

Ще се слея със дните в мълчание...
Ослепях, онемях... И не вярвах,
че думите могат така да раняват,
че думите могат така да рушат...
А злобата пак ехидно в очите се смее... ...

Наляво-надясно.
Ех, че е тясно!
Три поколения -
в панелен блок.
Не стигнаха точките ...

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А във дома ми ...

От утрото по-мъдро, казват няма.
Денят се разпознава сутринта.
Събидих се и почна мойта драма,
защото исках още да поспя.
Будилникът дрънчи като свекърва. ...

Лунно-лъчисто е утрото пред мен,
изгаря в светлината силует покварен,
въздуха вдишвам, разпервам ръце,
събужда се в омая тежкото море.
Писък на чайка, пясък копринено бял, ...