Тази дълга и тъжна алея,
по която върви есента,
в тишини е обрасла;
като нея не мога
да мълча, да мълча, да мълча... ...

Франческа Микелин - Любовта съществува
----------------------------------------------------------
Autori: Fortunato Zampaglione & Michele Canova Iorfida
------------------------------------------------------------------
Автори: Фортунато Дзампальоне & Микеле Канова Йорфида ...

Елиза Тофоли - Душата лети
-----------------------------------------------------------
Autori: Elisa Toffoli
---------------------------------------------------------------
Автори: Елиза Тофоли ...

Елиза Тофоли/ {Лучано Лигабуе} - По свой начин
--------------------------------------------------------------------------------
Autori: Luciano Ligabue
-------------------------------------------------------------------------------------------
Автори: Лучано Лигабуе ...

„Nicht gedacht soll seiner werden!“
Aus dem Mund der armen alten
Esther Wolf hört’ ich die Worte,
Die ich treu im Sinn behalten.
Ausgelöscht sein aus der Menschen ...

Пази ме! Kато пеперуда съм ранима.
Досадни облаци опитват да изтрият цветовете ми
да ме затворят в дълга и студена, бяла зима,
но ти ги спри - със слънчеви лъчи вържи ръцете им.
Присъстваше на моята метаморфоза пеперудена. ...

ЛЯТОТО ПРЕЛИВА
Укротено лятото прелива
в писаната стомна - есента,
но пак в жажда устните се свиват,
както по дърветата листа... ...

Ами ако някога смъртта се влюби? Какво би било - любов на смъртта или смърт на любовта? Какво би станало с клетата душа?
Пред прага на бездънната яма
шумно преглъщам сълзи.
Отчаяно стискам ръцете от слама,
а часовникът нервно звъни. ...

Псува властта,
а гласува за същите гноми.
Той, завистта
е приел за своя икона.
Иска напред, ...

Припомни ми кога са си тръгнали птиците
и кога съм съборила с поглед гнездата им.
Тъне плитко морето в солта на зениците.
Аз не чувам прощалния зов на веслата.
Аз съм глуха и помня, че лятото тръгна ...

Понякога съм ядосана... не, не ядосана, а направо бясна! Понякога съм тъжна... и обезкуражена... Понякога весела и щастлива, с усмивка на лицето! Хора, толкова много хора и обещания... Ах тези обещания, които ти дават, а после просто забравят за тях. По-лесно би било да сложа поредната маска и да иг ...

Ти ме притежаваше.
Сърцето ми отдавна беше твое.
Още щом те срещнах,
почувствах в тебе нещо мое.
Но пътеките различни са сега. ...

Дъждът барабани по асфалтираната ципа
на гръбначния ми мозък
и се конкурира с точкуването на твоите токчета.
Постелята, в която трябваше да легне есента -
заложих я на покер. ...

АВТОБУСНА СПИРКА
Голяма тълпа се беше събрала да чака автобуса. Времето беше хубаво, но въпреки това хората нервничеха. Едни закъсняваха, други бързаха, а трети са невротици без да го знаят.
- Отместете се, господине – каза засукана жена на средна възраст, ако този пол разполага с такава. – Стъпили ...

Пада тихо нощта и поглъща града.
Светлините забързано гаснат.
Зашумяват листа, сиротеят гнезда.
Вятър роши опърпани храсти.
И така в тишина, на ръба на съня, ...

True, I am toxic;
Open the door,
Drop to the floor...
But then what is not,
When breathing is too? ...

На дъното на океана
Във сухата земя лежи
фосил, отдавна бездиханен.
Остатък от живот игрив,
следа от бурни океани. ...

1.
Светът ми е на колене.
Тъмен е. Като душата.
Денят се ражда и расте
в очите на предател. ...

По стъпките на капитана
Родопа, моя величествена скъпа,
звездите греят над твоите върхове.
Тракия жална изпълнена с мъка
и пее песни за своите синове. ...

О, слънце
"Позорно е времето
което ражда войни
вместо поезия"
Lemon Oringer, 1835 ...

В душата си надникнах (плахо)
и очаквах...... да я видя в злато..
На пръсти вървя (по терлици) -
паяжини гледам, не криле на птици
Обхождам я щателно (някак крадливо) ...

Тъжното цвете
Всичките красавици ти давам,
само не забравяй, че ме има.
Знам, че ме обичаш ясно
както ясно слънцето изстива ...

Обичам те, все тъй, като преди
горещо мое, чудно морско лято!
В пътеката, по видими следи
от сменящи се багри в планината
изкачвам жребия си – зар не лош, ...

Няма те!... Звездичката ти свети.
Там горе. Виждам я. Не е сама.
До нея хиляди звезди приели
домът небесен. Със една съдба.
Болка си!... До днес неизживяна, ...

Слънцето в очите ми се спря,
пламенно зениците целуна,
зарадва се сърцето ми, замря,
в омаята на слънчевата лудост.
Душата ми намери си крила ...

Мисли в махмурлука...
И виното до капка е изпито,
и тръгнаха си разлюляно всички,
а аз размислих се: как много скрито
е- в малките безименни „чертички”, ...

Доктор Манолев разписваше своя седмичен работен график стриктно до час. Въпреки това изненадите в работа като неговата имаше всеки ден. (В края на краищата нали за това са графиците.) Обаче за специалист врял и кипял в психиатрията такова нещо, като изненада практически не съществуваше.
Беше сряда. ...

на дядо ми Никола А. Христов
Толкова много бяха годините
и само един коварен ден,
дядо, останах без очите ти сини
и поникнаха сълзите в мен. ...

Съществува ли щастие?
Съществува ли щастие или след нов автогол
осъзнаваш дълбоко, отвътре таз истина гола –
риба слузеста че се е скрила във някой подмол,
остра вилица мръвката не, а езика забола? ...

Една красавица видях
и стори ми се, че сънувам.
Да си призная, грях-негрях,
започнах вкъщи да рисувам.
Захласнах се по таз снага ...