Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
393.2K resultados
...Свърши се ...
🇧🇬
...Свърши се ...
Свърши се ! - казах - Това беше!
Няма я - усетих- тази дразнеща болка!
Душата ми успя да и отвърне...
Досега не съм говорила за тази рана... ...
Зимен сън
Беше зима. Градът беше побелял като косите на някой старец, тих и спокоен, изпаднал в дълбок сън. Снегът покриваше грижливо всяка негова форма, скривайки недостатъците му и придавайки му неповторим облик. Къщите и постройките сякаш се бяха смалили под тежкия натиск на белия прах. Единствен ...
Тихо стъпвам по тесните улички на града сама със себе си, незнайна с мислите си, непозната в нощта. В среднощна самота светът се пренарежда, ухае и отпуска, пластове от мен се смъкват, ненужни маски, роли - откраднат миг със себе си без посредник и криви огледала. Рея се като облак, рея се като дъжд ...
Голата истина много я обичат,
едни я обличат, други събличат!
Голата истина да ходи, тя дръзна,
май че изстина и от обич замръзна!
Голата истина някой я блъсна! ...
Благодаря на Белла за вдъхновението. Може би пиша дори по-неясно, отколкото си мислех. Е, посвещавам на всички "напушени" :)
Градът дими от цигарите,
дими от колите, от странните сгради,
дими и от кофите, боклуци запалени...
Димят ни главите, но нямаме ядове... ...
Загадъчни са всичките ти навици,
защото непрестанно ги променяш.
Приемаш ничиите калпави претенции,
а своите обичаш често да нападаш.
И ето: срещаме се днес- лице в лице, ...
Какво да поискам, от кой ли не знам?
Вървя по пътека с вяра напред.
Поискайте, има ли Аз ще ви дам,
всичко с любов ще раздавам навред.
Колко е жалко когато погледна, ...
Слънце, звезда, луна те наричам,
но ти си много повече от тези неща.
Тях не мога да прегърна, а така те обичам,
целувам те и ме топли силно обичта.
Затова ще оставя Слънцето да грее ...
ЦЕЛУВКА НА ВАМПИР
Маскирани бродят опасни вампири.
Разбра ли, че даже когато "убиват"
изкусно остават любезни кумири,
а своята същност умело прикриват? ...
Сядам да пиша, докато е тук.
Пиша, докато е тук, за да го запомня.
Пиша, за да забравя. Пиша, за да преживея. Толкова е пропито в мен и се гърчи под кожата ми, моли за дъх, за целувка. Ще го целуна с отровни устни. Ще впия ноктите си в него. Ще викам, ще се гърча и аз в кожата на това животно в мен. ...
Тичане по права линия от дясната страна на тротоара. Колко от плочките са пукнати? Вчера бяха девет, днес са тринайсет. Как стана това? Не е валяло.
Прозорецът на третия етаж светва винаги в един и същи час. Винаги между седем и осем, с около десет минути разлика в различните дни. На всеки три дни п ...
Градът почерня под нощния купол
От блясъци парят очите
Отгоре в безкрая близнаци и лъвове
В придворен поклон пред колесницата
В която товари с мечти и надежди ...
Ако целунеш вятъра, дали ще усетиш шепота на хилядите изминали секунди?
Ако докоснеш времето, дали ръката ти ще се вкамени под тежестта на хилядите забравени, но съществуващи мигове?
Ако се влюбиш в някого, дали няма да си по-щастлив, ако любовта остане несподелена?
Ако любовта е нещастна, дали няма ...
Сън сънувах – беше ме гушнал,
сърцето тупкаше нейде в корема..
и в лилаво светът бе избухнал,
а аз се разлиствах - как хризантема…
Телата ни (в невъзможна дъга) ...
Пет часа до морето - размисъл за обикновените неща
🇧🇬
Слизаше бавно по стълбите и бършеше сълзи с напуканата си длан. Груба длан, в която влагата попиваше като юлски дъжд в напукана земя. Излезе и затвори внимателно тежката врата на дирекцията на железниците.
Две трети от живота си Желязко Пътев беше прекарал в работа и не каква да е работа, а работа п ...
Ти дойде.
Придаде смисъл на живота ми.
Дари ме с неописуемо огромно щастие.
Зашемети ме с твоя красив ум, близък до моя.
Накара ме да се чувствам значима, нужна, жива. ...
Само миг... а мигът повелява
да е близък с друг... да прилича,
но едва ли с приличане става -
светът големее с различие...
Само миг като другите, зная, ...
Гореща като огън съм, изгарям
на демоните в тебе съм копнежа,
врати към ада със очи отварям
и дявола пред мене поглед свежда.
По дирите на вятъра танцувам, ...
Земното дете… жаднооко се рее
из дебрите нечувани на всичкото…
Скромна частица от природата-майка,
взрив на въображение и знание,
синтез на дръзка мисъл с любящо сърце! ...
Среща на дявола в мен с очите с които ме гледаш...
🇧🇬
... самопричастие или: Среща на дявола в мен с очите, с които ме гледаш...
Ококичих се. Снегът ми ме боли.
Степта е няма, паднала богиня.
Орел ранен към мен пълзи.
Стани, Небе. За глътка имам вино. ...
С машата аз огнището разривам...
На вас аз първо се похвалвам:
една искрица в пепелта откривам
и с топъл дъх си я разпалвам.
И от искрата огън се заражда- ...
Колко любов вдъхват дядо и баба
на самотната пейка в градския парк.
И връщат в хората забравената вяра
че може да живее с години любовта.
Събуждат се дърветата в алеите красиви ...