Think of golden roses,
stuck inside my golden dreams.
Think of wine-red moments,
of festivals and cotton steams.
lay among the winter flowers, ...

Коя ръка, днес утрото извела
от тъмните завеси на нощта,
бе дръпнала чертата слънцечела
в небето, над комините в града?
Отдолу струйки дим са я подпрели, ...

Тази ранна топола – расте ли, расте,
но е някак самотно завързана вътре.
Този дом е перде, през което небе –
не поглежда дори и зад кадър.
Тази късна въздишка от триста минути ...

Тази пролет е толкова късна…
и премръзнала в сиво очакване
Ветрове я мечтаха… Невръстна.
Стана бяла невеста на Слънцето.
И зелените пъпки в душите ...

Във ъгълчето на окото ми личи
от смях изрязана дълбоко бръчка.
Тъй трудно прерисуват се очи.
И през сълзи. И по поръчка.
Най-трудно този дъх ще уловя ...

Светът е
полудял.
Драма, болка,
скръб,
терзания, ...

У Т Р О
- Понякога си мисля, че съм ужасно глупава – каза жената, докато си оправяше косата пред огледалото. Имаше дълга, леко къдрава черна коса. Намачка я леко и шепа дълги косми останаха в ръката й. Тя ги загледа, натъжи се още и ги изхвърли в кошчето за боклук. – Чуваш ли ме изобщо?
Мъжът гледаш ...

СМЪРТ
Безсилие, мъка,
страх и отчаяние.
Дали ще има край и моето страдание?
Паника, ужас и самота. ...

РЕЕЩА МЕЧТА
От прозореца промъква се надежда,
побрала се във галещите слънчеви лъчи,
които мамят те да приближиш и да погледнеш
навън от всичко как живот струи... ...

Надраскахте душата ми във миг...
спрете се, че страшничко е, хора...
ще чуете болезнения вик...
тя ранима е до своя корен.
Разпънахте живота ми на кръст... ...

Липсваш
Във всяка секунда, всеки час.
От сутрин до вечер.
Липсваш.
Липсваш, ...

В една гора накрай света живеели двама братя – Галин и Босил. Галин притежавал десет хектара горски масив и триетажна горска хижа, а Босил притежавал младежки пъпки - родителите им оставили цялото наследство на първородния Галин. В един момент това започнало да дразни пъпчасалият му брат.
- За какво ...

Каква заблуда е живота,
с когото крачим под ръка!
И гоним все висока кота
и се оливаме така.
Строиме къщи и палати... ...

Душата ми е циганка
/когато се отвърже/
Каква разкошна циганка ми е душата! –
Топла мургава, красива,
наметнала е облак над Земята, ...

ЛОШИЯ ЕКИП
Не знам защо са хората тъй лоши.
И винаги си служат със лъжи.
Оставят Истината по галоши,
и срещата им с нея им тежи. ...

Замесена беше някак от друго тесто. Все искаше да изглежда като останалите - привличаща, вкусна, ароматна, неустоима и достижима, потребна и полезна... Гледаше ги с възхищение- подредени на рафта една до друга, така приличащи си до еднаквост и се опитваше да си намери мястото сред тях. Всички очаква ...

Пролетно
Зелено, зелено прелива във мен,
опива ме лудо копнеж вдъхновен.
Отпивам и цялата ставам на цвят.
Душата ми пее в зелен необят. ...

Пътешествие
през чувства
и усещания
в действителност
различна и странна, ...

В сянката на лятото
Разкаянието - бледа сянка -
разнищена, в очакване.
Нахалос!
С Душа под нокът - ...

Любовта е светлина
Думите"Обичам те"
не идват с пролетта.
Носят в себе си много топлина,
носят радост, която гали душата. ...

* * *
Ти не ме погледна на раздяла
с поглед бликащ от сълзи.
Тръгнахме си. Буря бе отвяла
листите от нашите души. ...

Ти някъде си там далеч,
а може би тъй близо си?
Не знам.
С невидимата нишка
протяга се пространството във времето, ...

Мечтае, пътува, събира монети,
често ме пита: "откъде ли са взети? "
Харесва и тачи европейското кино,
ах, как презира всичко фалшиво.
Перфектна, директна, но не като нея, ...

Рапунцел ми викаше, заради дългата тъмноруса коса. Все я държах вързана на кок, а той постоянно минаваше и ми крадеше шнолите. Рапунцел. Гласът му още кънти някъде из задните улички на подсъзнанието ми. Ама така кънти, че ще ми се пръсне главата.
Не мога да разбера как човешкото съзнание така ясно г ...

Защо веднъж не се обади, когато бях самотен?
Забрави ли всичко, което направих за теб?
Нима не знаеш, без теб колко съм нещастен....
Нима сърцето ти превърна се във бучка лед?
Казваш ми, че не познаваш по-добър човек от мен.... ...

Какво е птицата,
която съградих
от малките лилави камъчета...
Птица ли е?
Шепа камъчета? ...

Какъв е смисълът? - Долавям го неясно,
когато съм пред стъпалата.
Невидими и толкова реални,
че няма как да ги докоснат сетивата...
Повява хладният престой в ръцете ...

Велик народ
Велик народ сме българите!
Народ с минало. И само какво минало... Вероятно имаме и бъдеще. Знам ли.... А какви изобретения сме измислили... Това, компютър, електронен часовник, топлата вода... Не. За топлата вода още нямаме доказателства. А кой за пръв път използва авиацията за бомбандир ...

Моя стара полу-импровизация.

Зимна вечер...
О, зима е, но толкова приятно
със топла ласка вечерта обгръща-
глобалното затопляне навярно
божествено сезоните обръща!... ...