Под зелената шапка на Времето
Под зелената шапка на Времето балансирам на пръсти
и протягам високо ръцете си, до небето да стигнат.
Да отхвърля от себе си бремето, извисило си ръста
над неслучени мигове, гледащи през решетки от мигли. ...

АКО...
Когато си отида -
не скърбете.
Копняла съм...
светулчената дреха. ...

Отпили глътка от първия дъжд на лятото -
събират децата си старите лястовици…
Сушат си досадата мухи и комари,
а следобедът стъпва тежко, накуцвайки…
Мъжко време задава се - пияно от размисли. ...

Нарисувай ми сърце
Можеш ли сърце да нарисуваш,
Художнико, рисуваш ли със кръв?
Сърцето ми оставям го пред теб
и нарисувай за стената ми портрет. ...

Нима наистина е толкова късно?!...
Нима пропуснахме онзи вълшебен миг, в който съдбите ни щяха да се слеят в едно. Мигът, в който любовта възкръсва и обрича душите ни на вечен живот.
За този миг бленувам всяка нощ! Но уви!!!
Сега самотна се скитам по брега на морето! Но все още усещам вкуса на устни ...

Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...

Добър вечер, стрино мила,
днес за теб съм се сетила,
много време се измина
откак тръгнах за чужбина.
Няма за какво да крия – ...

Почувствах се отново жива
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
Показваш ми по начин непонятен, ...

И топло е като през пролетта,
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.
Не мисля, че ми трябва светлина,
над тебе виждам ореола огнен. ...

Често пътуваше. В голяма част от пътуванията те придружавах, гледайки унесено през прозореца и с изпънати крака на таблото. След това кротко заспивах и се сгушвах на седалката, а ти ме завиваше със сакото си.
В друга част от пътуванията не те придружавах. Тогава се сърдех, че заминаваш, че ме оставя ...

Обещавам да се науча
като гладно коте за ласка
да поискам и да получа
тиха нежност без мярка.
Обещавам повече да не зъзне ...

Моето послание е просто,
желая да навдигнем си главите и да видим,
че надвиснало над тях е нещо много лошо.
Подтискани сме още в зародиш,
наложеното мнение от горе сляпо следваме. ...

Вървя… трънлив пред мен е пътят -
тук камък, там бодливи храсти.
Един ме срещне и отмине,
друг едва изрича „Здрасти”.
Вървя… не ме смущава пътят, ...

ТЕКУЩ ГЕРОИЗЪМ
Смелото му решение предизвика всеобщо възхищение.
Мъжете се спогледнаха.
- Никога не съм предполагал, че е такъв смелчага! – каза с нескрита възхита един от тях. Пушеше електронна цигара и не носеше очилата си, въпреки че почти нещо не виждаше без тях.
- Той е човек с позиция, с герои ...

Сърцето ми свободно е -
и пак е ден,
щом счупих му оковите,
духът ми се събуди прероден.
Въздухът гърдите ми изпълва, ...

Т Е С Е Н Е А Д Ъ Т
Бог търси място за провинени...
Ада ще трябва да разширява.
Ако сте още непроменени,
не ще се скрийте в Божия Слава. ...

ЖИВОТЪТ КАТО АВТОМОБИЛ И НАЧИН НА УПРАВЛЕНИЕ И УПОТРЕБА
Ако животът е автомобил, то трябва да се кара на високи обороти и с пълна газ! Спазвайте правилата за движение! Заобикаляйте препятствията, за да се избегнат катастрофи! При лека катастрофа се молете за добър майстор. При тежка, други ще се мол ...

Самотно тяло без душа,
дъждовен май без пролетта,
усмивка разцъфтяла от тъга,
протяжна песен за смъртта.
Лъжа без чувство за вина, ...

Ах, този славей сладкопоен,
от всички птици най-спокоен,
рано сутрин той пропява -
със себе си се сам надпява.
Скрит във сънените клони, ...

Причината, която кара мисълта, фантазията и надеждата да се гонят с невъобразима скорост...
Ти там си! Някъде... И пак четеш,
а аз пък тук - зад листа... За тебе мисля ти коя си... И къде си?
Дали ще мога някога да зърна твоето лице,
или ще продължавам монолози да създавам за пиеси... ...

Виж! Какво съм виновна аз,
че си женен, Иване!
Ще научи жена ти за нас.
Все едно, ще ни "хване".
Този свят... е една суета. ...

По улицата ходят боси
бедни деца, всяко проси.
За тях и за сираците забравяме,
само на някакви мутри се кланяме.
Отечеството ни е в опасност, ...

Все повече от туй ми става тъжно,
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...

Достатъчно е само да те видя
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.
Достатъчно е пак да те прегърна ...

Този живот е единствено мой.
И го живея както си искам.
Аз казвам, има ли, няма ли Бог.
И го казвам, защото ми стиска.
Аз казвам кога да е ден. ...

Преди да свърши въздухът
и фразата естествено
в гърдите да притихне
върху олтара на слуха
какво смирено би положил, ...

ЮНСКО МОМЧЕ
И си имам градина
гдето всичко цъфти -
полудява през Юни,
после падат слани... ...

Палавите ѝ очи, малки и красиви,
се крият под дългите коси игриви,
непостоянна, излъчва ярко сияние,
свръхестествените сили са ѝ мания.
Малки духове, в легенди записани, ...

Сърцето богато
Слънцето закри очи,
тихо слезе към морето.
В мрака ще блеснат две сълзи,
ще те чака спряло в мене детето. ...

от тежестта на
думите буквите се
попрегърбиха

Откъснати страници от календара,
часовникът е превъртял,
бавно времето отминава,
ала ти все още не си разбрал..
Изписаха се много думи, ...

Не бях ли до теб, като имаше нужда?
Не бършех ли тихо твоите сълзи?
Не слушах ли, като говореше ми за чужди?
И не те ли обичах, ти ми кажи?
Не бях ли опора в твоите несгоди ...

Крачка напред правя, уверено,
но животът ме дръпва все две назад...
И мисля си аз, че напредвам,
но, уви, сякаш все на едно място си стоя...
Промени правя, многобройни ...

Аз съм вятърът, който те връща
в незабравени стари лета.
Там, където кирпичена къща
се е сгушила в пъстри цветя.
И лозницата с крехки ластуни ...

В поредния опит да изнасили душата ми
и да не носи вина,
животът законен, чист и порядъчен
иска да се покая и приземя.
Иска да облека усмирителната си риза, ...