Във Варна, в Гранд мол,
охранители посрамили се бол -
убиха невинния Нягол.
На мен много тъжно ми става
като се замисля в тая държава ...

Благовестѝтел
обàди ти , Дèво , че
нòсиш СПАСЍТЕЛ !!!

Виждам, че бързаш,
помогни да сляза.
Пръстта, която виждаш
тъпчѝ здраво с краката.
Камък и снимка черно-бяла, ...

Ако трябва да сгреша,
ще го направя като вчера.
Една отворена врата
не бива да трепери.
Ако е нужно, пак ще дам ...

С любов на решето…
Когато ми казваш: „Прости!” и „Сгреших!”,
светът изтънява до струйка дъждовна,
в която потъват и песен, и стих –
и обич, и вяра, и клетви лъжовни… ...

Ти повече от всичко ме разбра
и повече от всичко го усети,
аз исках само малко топлинка,
която да почувствам по лицето.
Милувката от твоята ръка, ...

поискай и ще ти бъде дадено – дори и чужда
объркана се втурва магията и се колебае дали да е гузна
изпреварила всички виелици или закъсняла
победоносно носи белези,
но хазартно не позволява замяна ...

Соната на разсъмване
Роят се снежинки под улична лампа,
край локва с монокъл от лед
латерна на уличен вятър скрибуца –
досущ центрофуга за мед. ...

Заспиват мислите самотно...
Заспиват в унеса на дълъг ден.
От бремето на свършека реален...
До правото да си със мен!
Отчаяно се бориш да спечелиш? ...

Белег от рана.
Боли.
Пази и помни.
Гори
чужди мостове. ...

Понякога с изгрева се спуска тъмнината
разтворен в мляко черен шоколад.
По светло ли замесва се разплата
или когато зад очите дебне мрак...
Стаена чака дребната и сянка ...

Човек и сам
може да обича!
Пътечката малка
спомените скрила.
Цветенцата китни ...

Аз седя и правя стихове от
чувства, описвам
докато ти не чувстваш нищо.
Декорирам
и изпадам ...

К О Й Е П Р А В
Когато един си от многото,
които се казват народ.
Когато се гърчеш от утрото
и проклинаш самия живот. ...

“От 24 г. Съм в Америка. 24 г. Как звучи само? Толкова много време и толкова малко. Защо напуснах България всъщност? Но това не е важно. Какво не знаехq тръгвайки? Какво не знаех... България. Къде е България? Дали е в сърцето ми? Или просто е само географско понятие? Или с всяка книга на български с ...

Когато още вярвах на мечтите,
избождах очите на тъмнината
и си правех светло от лъчите,
които си открадвах от луната.
Когато още вярвах на мечтите, ...

Chapter 1
Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух.
- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличайте! Време е за работа!
Отворих шка ...

Дърво самотно във полето
отронва лист след лист
отлитат към морето
събрали своя бриз
безшумно сякаш ...

Своята песен реката промени
и сякаш хиляди китари свирят,
привели клони плачещи върби
с ресници по вълните ù вибрират.
До днес пътувах в тъжен сън ...

Добрите хора -
има ги още!
В безсънните нощи
са стражи духовни
и с блага дума света ...

Защото е любов, е светлина,
усещане за полет и посока,
магията, проникнала в кръвта,
с която се издигам нависоко.
Защото е любов, е път и бряг, ...

Във нощите сред сънищата скитам
не моите, а чуждите такива.
Емоцията изкам да опитам
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни, ...

Батката
Батката се беше барнал с новото си фешън екипче Адидас, между впрочем като всеки втори батка тук и вървеше по Ларгото на този краен морски град, с крайна гара.
Беше с бръсната глава, а най-вероятно и навсякъде гладко епилиран,както майка го е родила, а готиното му атлетично тяло напираше да ...

Животът
Животът, братя, никак не е сложен –
едно сърце – безкрайна морска шир.
Ненужен ни е погледът тревожен,
тъй нужен ни е вътрешния мир. ...

Може би са минали години...
Може би в някой друг живот...
Двама с теб, хванати за ръце.
На този единствен за нас път
сме били наистина щастливи... ...

През ключалката
Пред мен изпречи се
заключена вратата.
Погледнах пез ключалката
и видях съдбата. ...

О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!
Какво величие и героизъм! ...

Тихо е...
Само Вятърът пее в клоните голи...
Тихо е...
Дъждът,
често прави на сцената кратки гастроли... ...

Запей ми, девойко, песен
за твоя рай чудесен,
за пролетта навън,
нежна като мушитрън.
Ела, стопли изстинало сърце, ...

БАЛАНСЪТ
Главните счетоводители по принцип не са лоши хора, доколкото може да се смятат за хора. Числа и цифри, умножения, деления, плюсове и минуси – в този техен свят няма нищо естетично, ако изключим факта, че обикновено става дума за пари, с които можеш да си позволиш цялата световна естетика.
- ...

Пробуждане
Духаше упорит вятър и валеше нахален мартенски дъждец. Времето се беше издуло и напъваше да роди. Ала пролетта още не бързаше да се ражда. Студът се разхождаше ухилен и доволен сред разкаляните пътища. В края на прогизналото Ормановско поле дърветата стояха настръхнали от ужас. Бяха се хв ...

Сиртаки
/в памет на Демис Русос/
Чувал ли си как играе мандолина
в клоните на черната маслина -
песен топла пее слънчева Елада, ...

Аз мога да съм безумно твоя,
да се зазидам в кожата, в дъха,
да попивам думи, когато говориш,
да ги превръщам в своя въздух и вода.
Аз мога света да запаля, ...

И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов,
но най-голяма от тях е любовта.
(I Коринтяни 13:13)
Помолих те да влезеш във живота ми,
да преобърнеш мрака в светлина! ...

Плашилото
"но сламено сърце
туптеше..."
Щом мракът настъпи,
а завесите паднат, ...

Ще си тръгна, защото на земята не намерих щастието което ми обещаха....
Не намерих свобода, но знам, че на небето ще съм щастлив, защото дядо ме чака!
На земята не успях да спечеля това което ми казаха, че заслужавам....
Намерих само тъга, проблеми, нещастие и жени които много силно нараняват!
Тук с ...