Днес
Любов ли бе, да я опишеш!
И спомена, въздишката остана.
А болката не мога да опиша...
Отново студ душата ...

Съзрях там мъничко цвете
зарито в шумата гнила,
а то се бореше тъжно
да получи малко светлинка.
Разбутах старите листа ...

Човек стои с очи си просълзени,
кинжал зловещ в ръката проблести!
Мъстта разяжда спомени бледнени.
Дали самин ще придължи?
В сълзите горки ти прости си! ...

ИНСПЕКТОР СТРЕЗОВ РЕШИ
- В древен Рим магистратите са имали практика да издават присъдите си в особена писмена форма, есере хуез* - Педрон разхлаби небрежно възела на пипитената си вратовръзка, като направи малка драматична пауза, за да подчертае важността на това, което следваше - отливали са ги на ...

Да изфабрикуваме
дом.
Посредством отричане.
Отпечатък на думи
в празнотата на имане. ...

ПАЗАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
Хареса ябълките, изложени на най-крайния щанд на пазара. Не бяха от най-едрите, но пък цената беше добра. Изглеждаха здрави.
- Ще си купя от вашите ябълки – съобщи той на продавача.
- Яж по ябълка на ден и ще забравиш за доктора, казват англичаните! – провикна се ведро ябълкарят и ...

Раните все още кървяха...
безшумни под червените устни...
Морето бе жестоко, солено.
Отпивах големи глътки,
без страх, ...

Ще кога за последно направи нещо за първи път? Кога за последно се почувства истински щастлив? Гледаш все другите как са, какво правят, добре ли са, колко пари получават, ами ти? Кога за последно излезе навън сам, разходи се, пътува някъде, поръча си висококалоричен сладолед, без да се притесняваш з ...

Настинали храсти
Времето как е минало?
И как е престанало да боли?
Там дето вилнееше Зимата,
се зеленеят мечти. ...

Скиталец
Не си отивай с малки часове,
в деня нестихващо обречен,
почакай мене и съня,
не си отивай с младата луна! ...

Кръстосват се
небето и земята.
Застават
облаци на кръстопът.
Решават всички ...

Към театралната ми маска
Хайде, театрална маско, - сцената е твоя.
Качвай се на нея с тъжния си монолог.
Трябва с тебе да обърнем дните на покоя
чак до края на житейския ни смъртен срок. ...

Упрек
О, пак ли, онзи поглед?
От него ме побиват тръпки.
Ти чакаш да ме видиш,
намирам се в чужди прегръдки. ...

От очите на влажната пролет се стича тъга
и ръми на Цветница под стрехата.
Няма ангели бели, с големи крила,
няма даже искрици от свещи в тъмата…
Незнайно къде сме затътрили крайници, ...

ПОЕМА ЗА БАЩА МИ
/ЖИВОТЪТ СЛЕД ДЕВЕТИ/
Не искам аз да правя схеми,
нещата за да украся
и в допълнителните теми, ...

И тази нощ не можех да заспя,
И в жаждата за сън повиках теб,
макар и мислено.
Цял час избирах дрехите, обувките,
а още толкова се чудих над прическата – ...

На кръстопът черен
блести паричка,
като жълтичка.
Мисля - някой казват -
"вземи я, на късмет е", ...

Мутрите са на мода,
тях днес тачи народа.
На всеки почти бог е парата,
за нея продава си и душата.
Далавери и престъпления ...

Нищо вечно не остава
Нищо не трае вечно,
кафето бавничко изстива,
цигарата в мрака тихичко догаря,
времето неусетно отминава, ...

Наречена съм
И рече ми Съдбата тъй веднъж:
Сълзите ти ще са пороен дъжд,
сърце ти меко сякаш е памук,
и никой камъка не ще открие тук. ...

Ако зависише от мен, скъпа, още утре щях да те забравя
и щях да сложа край на това нещастие и на тази тъга,
но уви нищо, за жалост, аз не мога по въпроса да направя,
защото чувствата са в сърцето и само то може да ги командва!
Аз сам избрах в теб да се влюбя, но от там нататък всичко зависи от теб.... ...

носталгия по безгрижното детство :)

Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ...

Im sick and tired of bein sick and tired
I used to go to bed so high and wired
Знаеш ли, уплашен съм. Уплашен съм толкова много, че ми иде да се скрия и да не се покажа повече, така, както охлюв се свира в черупката си при най-малкия признак за опастност така и аз да се свра в своята и зад мен да ос ...

Уморѝ се вятърът , утѝхна
и морèто огледàлно стàна ,
сл`ънчева пътèка се усмѝхна
и го гàлна с жрàките си длàни .
Рѝбки заизскàчаха фонтàнно - ...

С тихи стъпки на пролет,
поклони се с дар есента.
Зелени очила, с чук и гвоздей
заби на увяхващата глава.
Раззелени се светът и очите разплака, ...

Сезоните на моята душа
Събуждам се от сън дълбок,
заварвам до себе си празна завивка.
Посрещам сама света жесток,
а душата ми е в плен на телесната обвивка. ...

Горчи ми... Горчи ми от обичане,
от хвърлени на вятъра мечти...
Горчи ми от фалшиво вричане,
напразни думи и милион лъжи.
Тежи ми... Тежи ми от безличие, ...

Поглед в мрака
Ти със зрение татко ме зачена
Ти със зрение майко ме отгледа
Бяхте слепи мене не видяхте
Бяхте слепи мене пак избрахте ...

Неизвестността ме плаши.
Искам да знам всичко.
За теб. За мен.
За атмосферното налягане.
Искам да остана притисната в теб. ...

В ниското
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа...“ Хр. Ботев
Който във боя за хляба си падне, ...