Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезия ...

Беше ленив юнски ден. От онези, приятно горещите, които не искаш да свършват, особено ако си на почивка. Неуморното слънце обаче следваше своя път по безоблачното небе. Не след дълго щеше да потъне зад гъстата дъбова гора, приютила хотел „Райски кът”, a дотогава щеше да радва верните си почитатели - ...

Беше голяма. Всякак. Можеше да изпълни цялото помещение със същността си и част от нея пак оставаше отвън да пази. Притежаваше неизброим брой форми на грижа. Беше майката.
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да няма ...

Престорен не обичам да живея,
очи в очи говоря в пряка реч.
Понякога повярвай, че немея,
приятели намирам трудно веч.
Човек не знае с кой да тръгне днес, ...

тяло
тѝ
тъмнице на човешката душа
направѝ така
че още докато човек е жив ...

Зад билото заляха ме псетата -
за тях съм чужд, хайдутин някой днешен,
а на оградите им криви гърбовете…
и пътят станал от трева по-тесен…
Припаднали от слънцето са къщите… ...

Стихва стихията стихийно,
бурно бурените буренясват,
в едно въздънно воднотление
снова с невеста съновидяна.
В огън агнето огни се ...

Във този свят долен, озлобен
всеки гледа как да те прекара!
Опитват се да прецакат и мен,
но ми писна вече, мама му стара!
Чудя се на себе си само, ...

Йордан вървеше по прашния път и сърцето му щеше да изхвръкне от вълнение. Вече виждаше покривите на къщите и камбанарията на малката църква. Прибираше се в родното си село и въпреки че вървеше без да спре от много време, не усещаше умора. Преди две години, притиснат от немотията, крачеше по същия пр ...

УЧИТЕЛ ПО НЕВОЛЯ
ПЪРВИЯТ РАБОТЕН ДЕН
Бях решил да се опитам да издам тази книга, но започнах да изпитвам силни физически болки в сърцето, така че издаването може и да не се осъществи. Затова реших да публикувам книгата тук. Тя е съставена от разкази, които могат да се четат поотделно. Не са силно св ...

Да се моля или да обичам,
времето за размисъл е малко,
да живея, рими ли да спичам,
приказки ли да разказвам?!
Мислех си, отдавна съм живяла, ...

Глава 10: Цитаделата
Джейд беше идвала във Весан и никога поводите не бяха приятни. Първият път в който посети столицата беше за да получи лични наставления в ша'кти от член на Съвета на единайсетте. Тя бе открила способността си едва осем годишна, още преди силата на Дереа да се беше отприщила. И с ...

Поглед встрани
А колко е лесно да бъдем добри.
И колко е лесно да забравим злините.
Нима стихове се теглят с везни?
Картините нима ценим по боите? ...

Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам ...

Есенни чувства
Есента нахвърля безразборно своята премяна,
шумят листата под стъпките на минувачите.
Вятърът отвява пъстрия килим от пожълтелте листа.
Пред погледа ми на моята стряха едно листо ...

Не изричай
тъй душевното "Обичам",
ако си окован с верига,
ти не си човешка личност,
ти си кон с букаи... ...

В кехлибарена дреха
залез се стича,
припламва в морето
последната жар.
Луната свенливо ...

Нека и на нашите ширини
да има светли бъднини!
Теменуга да цъфти -
Българийо, това си ти!
И за теб да иде пролет ...

Със Господа аз не споря
През зимата ми е студено.
През лятото във жар горя.
От "Горе" тъй е наредено...
Със Господа аз не споря! ...

На Евтим Евтимов
Една любов ме изгори,
но тя ми върна свободата.
И както винаги в зори
лъчът се гмурка във водата ...

А К О С И В З Е Л Е Д Н И Ч К О З Р Ъ Н Ц Е
Какъв скандал, каква обида –
и без вина съм все виновна!
Боли, но никой не ме пита
за обичта ми безусловна... ...

Във долапа на нощта се чудя
откъде ли съм дошла.
И пее локвата на въздуха:
„Там не си сама“
Потропвам по дърво във ритъм-самота: ...

Това стана в околностите на Търговище. Всичко стана там, дори избелялата ми хавлия - Найк е още на мястото. С нея покрихме останките му. Сега ще ви обясня, доколкото мога. Понякога мисля, че всичко е от скапаният деанксит. Онази бяла опаковка, която ми пробута личния преди година, когато му казах, ч ...

КАТО ЗА ПОСЛЕДНО
Нещо щом е на ТКЗС-то в двора,
ясно е, че е на всички хора.
Всеки може в къщи да го носи,
вместо унизително да проси. ...

Утопия
някой не мисли първично
запознат е с нуждите на сърцата
би ли могъл да извае прилично
скуката радостта тъгата сълзата ...

First things first; Rest In Peace Uncle Phil, for real
You the only father that I ever knew
I get my bitch pregnant, I'mma be a better you
Prophesies that I made way back in the Ville, fulfilled
Listen even back when we was broke my team ill ...

ЗАБРАВИ!
Дума кратка, ясна,
дума - точка,
дума - орис,
а неистово боли ..

Разсече влакът любовта ни на перона
(по-леден от айсберг дори).
Сълзата ти разсечена остана.
Ръката, махнала за сбогом,
зад гърбицата на нощта ...

Когато останем двама сами
и няма кой да ни слуша.
Тогава най-силно горим
и говорим си сгушени.
Обичаме се напук на това, ...

Казват - мъжете не плачат
Казват - мъжете не плачат...
От гордост? Или от срам?
Но аз видях сълзите в очите ти.
Видях ги! И още са там. ...

По-скоро бих си сдъвкал думичките сам,
по-скоро с листите ще ги изям,
по-скоро бих ги скрил в мъглата,
по-скоро ще ги погреба в земята...
По-скоро ще живея сам, ...

Усмивка виолетова
Угасват световете
в един безкраен танц.
Изплъзва се живота
по гладък, хлъзгав гланц. ...

Неспоменато
Пиша ти, за да не забравя какво ще се случи отвъд…
Нищото, което оставяш, като се сещам всеки път…
Колко има смисъл емоция да не споделиш…
Толкова да обичаш. Толкова да мълчиш. ...