МУЗИКАТА НА ДЪЖДА
Като музика дъждът вали,
плаче старата цигулка
на улука - ой, нали, нали,
и Дъждът си има булка? ...

Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва ...

изложбена зала без експонати,
тишина и усърдие с игра на карти
бавно наддаване за редица от грешки
вземане – даване, кой ден е днеска…
руска рулетка сервира опасност ...

Далечно ехо шепне на моето ухо.
Изгубен в обятията на тъмното море.
Потъващата ми лодка не ще удържи дъжда,
капчиците блестят, като образ на моята
душа. ...

Аз знам, че хора има на света
понесли гордо своята съдба
към бликащата светлина, която свети във безкрая,
и може би това е пътят им към Рая.
И плувам аз във тази синева ...

тия работи се правят така
в мазетата таваните
олющените стени
мизерията виси и няма значение
само светещия огън ...

Лозата за какво е?
За сянка, за сладост,
за вълшебства.
На свечеряване
в уханна есен, ...

От твоята любов така изтръпвам,
когато с парещи очи ме ти погледнеш..
и само в миг към теб пристъпвам,
понеже зная, че това е редно.
Ти сърцето ми ще хвърлиш в огън, ...

За хората
дето не знаят
по-силен глагол
от обичам,
аз ли съм тази ...

О Ч И Т Е
Защо ли посяхме омраза?
Защо ли се гледахме с яд?
Опасна е тази зараза –
душите обрекла на глад. ...

Имаме си четворна коалиция
и ни пази родната полиция.
Бившият и шеф, генералът рекетьор,
в тоз цирк е жонгльор.
Там ще видите и калфата - ...

От манежа слизаш уморен...
Гримасата със мъка сваляш.
Душата си от собствен плен-
ти искаш да избавиш!?
Незнайно как?Но в тебе, ...

Сбърках и отново тръгнах аз в грешната посока....
Търсих само щастие и свобода, но явно бях объркал пак адреса....
Превърнах всяка грешка в опит и станах смело от земята,
благодаря ти, дядо, защото без теб аз нямаше да се справя!
Никой не е перфектен и за да се научим, трябва да грешим.... ...

Щатен коментатор
"... за да получите хвалебствен коментар на произведение изпратете есемес на кратък номер 085... с номера на произведението.
За да получите критика, граничеща с оплюване и попържни изпратете номера на произведението на кратък номер ..."
Рекламното каре в горния ляв ъгъл на сайта вед ...

НА ДЕЦАТА ИНДИГО
Наричат ви индигови деца
и знам, че сте любимците на Бога.
От обич светят малките сърца,
а вашият девиз е: всичко мога! ...

Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...

Преди време прегледах една книга с доста претенциозното заглавие "Пътят на душите". Както в много други случаи, и този автор е примесил реалните дадености с желаното, тоест с интерпретациите на ума. И все пак, казаното там е една добра изходна точка за онова, което искам да засегна в този случай.
Ре ...

Знаеш ли, Красавице?
Липсваш ми, липсваш ми така както никой никога не ми е липсвал.... всъщност през целия ми живот само двама са ми липсвали.
Първият е майка ми, вторият - дъщеря ми, а третият – ти.
И знаеш ли още... сигурно знаеш, но ще го кажа. Готов съм дад играя роля, готов съм да съм „втори“ ...

БЕЛИЯТ ВЯТЪР
А вече е вятърът със сини чорапи -
един тричетвърт, другия къс.
Играе в косите, забравил да хапе.
Изгубил е някъде зимния хъс. ...

Моряк ти беше
на кораба стар
и плаваше в морето
без страх и морски загар.
Всеки те хвалеше ...

Прости, небе, свещта угасна от душевно нямане.
Изгубихме се във вълна от виртуалност.
Отдавна в тъмното се лута самарянинът
последен да дарява всеотдайност.
И прошката, и думите, и мириса на восък ...

ПОСТВАКАНЦИОННО
След продължителна великденска ваканция депутатите мигрират към София. Извозват ги с коли; на задните седалки, увити в амбалажна хартия, бавно се поклащат мазни агнешки бутове и пълнени плешки. Под задното стъкло стои стабилно вечният атрибут на народния човек – кора с яйца, този път ...

ЛЮБОВТА
Господ е запалил свещ,
около която се въртиш.
Ясно осъзнаваш, че това е твоето последно пътешествие
и смисъла на целият ти път. ...

Морни устни
Подай ръката си. Ще я докосна.
От жажда уморена, ще се приведа.
В гърдите си ще скрия мъка росна
и по моя път ще те поведа. ...

Не си тръгвай, Живот...
Не си тръгвай, Живот! Остани
и обгрижвай ме още, и още...
Ти си слънцето в моите дни,
топлината – в студените нощи. ...

Аз искам да те помня винаги такъв:
мъжа-момче, в което аз се влюбих безнадеждно
със сила, страшна и безметежна.
И след толкова години сякаш времето е спряло
и започваме ние пак всичко отначало. ...

2/ВИЖДАМ ЕСЕНТА.
Аз виждам вече есента...
Отиде хубавото лято.
Миньорна ми е песента,
тъга ми дойде във душата! ...

Из мислите на един „Гей-приятел”
Добър вечер!... или добро утро?
5 без 20 е... едно толкова подвеждащо време, човек да му се зачуди.
Не че има кой да поздравиш сега де... пък и да има, той ще е от „нашите хора” и също ще се чуди с кое да отвърне... КАКТО И ДА Е.
Не знам дали е съвпадение, че втори п ...

Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...

Целунахме се. Беше нежност омега
на степен омега.
Ти и аз, аз и ти
се докоснахме вътре в мига,
с гладки омайни стени, ...

Любима грешка
Падам си по лошите мъже.
По тези дето гледат отвисоко.
А животът им по-тънък от въже
заплетен е от възли. Без посоки. ...

Да търся в тъмна нощ ...
Премислих миналия си живот,
Премислих миналите болки и тревоги.
Така разбрах, че за да те имам теб,
Е трябвало през всичкото това аз да премина. ...

Ще те разказвам като приказка,
в която още си сред вълци и хиени.
Страшна, като наводнено лято.
Приказка със хиляди проблеми.
Няма да измислям страшилата, ...

Животът е река -
тече, назад не
може да се върне.
Бегълка -
далеч от роден дом, ...

Деветият ден от апокалипсиса
Беше тихо! Беше страшно! Чуваше се шепот, че идва краят на мъчението.
Беше осмия ден от ужасяващият кошмар. Мислехме, че е край. Всичко затихна. Природата вече след толкова дни се изгуби в съня си. Беше минало! Събудихме се от кошмара, за да влезем в следващия. В болката ...