Не помня от колко дълго не бях плакала...
Може би съм забравила, че мога да плача?
А някога плаках, плаках толкова много!
Спомням си, когато бях дете
и всички играеха. ...

Не ме гледай
така подозрително,
защото кръвта ти
ще ми отива на роклята.
Не смей ...

Любов
Какво направи, та се влюбих
и покоя в душата си изгубих.
Само подаде своята ръка
и аз предадох се на мига. ...

Звънял си
Накрая се обади, чак сега, не помня даже
минаха години. Да питаш как съм...
Ами все така. Боли ме още,че не си до мене.
Обадил си се късно вечерта, ...

на Ирена Панкева
Като козе мляко, прясно издоено,
в калайдисано котле от февруари,
зимата е в бяла рокля пременена -
време за легенди, вино и другари. ...

Да достигнеш свойта възраст,
външно навярно неприемлива,
ти преодоляваш всъщност
някаква граница лъжлива
между туй, което ти си искал ...

Ще си умра с отворени очи...
Със погледа към вашите лица.
Със погледа към слънчеви лъчи.
Със погледа към вашите сърца.
С отворени очи ще си умра... ...

Като коне уморени
/на българските пенсионери/
Отдавна са конете уморени,
били са двойка впряг.
Били са и красиви, устремени ...

Н А З Л Е З
Път нямаш ли? Отбий се да се видим!
На залез ще те чакам на брега...
Съвсем е тих, безлюден, но красив.
а някой би възкликнал – просто сив. ...

Незабрава
От тъга, ненавист и обида
сърцето ми се свива.
Щом погледна те в очите,
като водопад сълзите ми се стичат ...

Слабост
Тази слабост, дето кара
сърцето да бие сякаш в уплаха,
мразя я,
това не е любов. ...

"Когато си до мен"
... днес ще е хубав ден,
каква прелест, Боже, благодаря ти,
отново усещам топлината и ласките ти,
дишаш тихо над мен, ...

Тълпи от гениални бизнесмени
заливат нашия пазар,
валят идеи на талази и на смени,
изместили модела стар.
Фалират и закриват бързо, ...

Сълзите ми се стичат без да спират,
защото ти избра да бъдеш с него вместо с мен.
И всяка вечер от тогава, много трудно аз заспивам,
защото знам, че ще страдам пак на следващия ден...
Сълзите ми говорят вместо моите думи, ...

Сънуваш я до тебе, цяла,
но сивото рисува самота.
Единственият дом е празен
и бяло е от тишина.
Снежинки от безпътица се лутат ...

Всяка вечер пак усмивката ти почнах да сънувам...
Уж забравям те, а пак лицето ти рисувам...
И спомени нахлуват бавно и измъчват ме докрай...
И сърцето друга обич, освен тая към тебе, не знай...
Объркани мисли, разпилени слова... ...

Надявам се, че някой ден ще успея от моите мисли аз да те извадя.
Надявам се, че ще се влюбя в друга и няма да страдам повече така!
Надявам се, че ще намеря някоя която да ме направи истински щастлив.
Надявам се и ти да си добре и цял живот да си останем приятели добри!
Надявам се, че някъде там същ ...

Скъсало се, казваш, изречението,
което обяснявало живота.
Разпиляло се и станало на мнения.
Хаосът доволен пуснал котва.
Спорът се развихрил и пирувал. ...

''Отново валеше февруарският сняг. На вън беше тихо и спокойно. Улиците бяха покрити с пухкав бял сняг. Отличаваха се само лампите. Беше много студено. Като в Сибир! За това никой нямаше по пътя, освен едно малко момиченце и една, две влюбени двойки. Момиченцето явно се беше изгубило или просто търс ...

Дунавска лястовичка
Във водите на Дунав се взирам с тъга,
а тя отвръща ми с нежни тихи слова,
разказва за дните, когато далеч била е нощта,
и света бил е покрит с мека топла светлина. ...

Не, не съм перфектна любов,
викам, ревнувам, чупя и блъскам.
Не, не съжалявай, любов, че си ме изпуснал.
Не съм скромна любов - много мъже изгорих със жарта си.
Аз съм онзи паралелен живот, който сънуваш в съня си. ...

(По “Любимият цепи дърва” на Камик)
Понеже времето безмилостно лети,
а синоптиците предсказват люта зима,
додето още слънцето блести,
аз си измислих прелестна любима! ...

Това нещенце ми хрумна като идея във влака Видин - Враца, и нахвърлих идейката на таблета, а после една приятелка ми каза че правят една 8 битова игра, и си търсят човек да направи съвсем късичка коледна весела песничка като съпровод към играта, и аз я доразработих само с MIDI звуци, ама в крайна см ...

Пълнолуние в морето...
Разпилени бели лилии
на морето по водата,
затрептяха, посребрили я
с нежността на белотата... ...

Сред звездите беше с нашите крила.
Сега до мен заспива сгушена.
Как мога да заспя така,
когато толкова очи ме гледат влюбено?
Разбрах, че я ревнувам, завиждам. И мразя! ...

Копнежно
Навън нощта прегърнала е тишината,
звезден прах се сипе от копринено небе,
луната пълна е и сладострастна
и сякаш ни подканя за любов със теб. ...

Сълзите ти са станали кокичета…
вървя по стъпките ти и ги виждам.
а думите ти – пеещи момичета,
пързалят се по тишина ранима…
Луната пуши заскрежени мигове. ...

Няма те.
Сама изпратих те до влака
и купих ти билет.
Когато колелата чух да тракат,
пожелах ти пътят да е лек. ...

Нека днес да се мълчим...
Искаш ли да потанцувам?
(с този мой прилепнал клин
още ли ще се шегуваш).
Настани се там удобно, ...