Мълчание обгърнало е двама -
бездумно, безнадежно, без слова.
Там само спомените са без драма,
светлеят още в чистата душа.
Те молят се да свърши тишината, ...

Оловен мрак
(Надежда за Родината)
Омръзна ни да бъдем българите бедни,
да бъде тук животът тежък и горчив,
на континента да сме винаги последни!... ...

В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти
нежен вятър докосва ме влюбено
тревогите в мен да пропъди...
после стичам се каменна в скута ти ...

ЕДИН БЕЗКРАЕН ПЪТ
Безкраен път под синьото небе
красиво с хоризонта се прелива!
Жита узрели, сякаш грейнало море!
По този път вървя, но търпелива! ...

Изстрадана болка - и все пак гори незарастнала рана.
Сълзите засъхнали разказват историята за срама.
Тихо в ъгъла още стои мъката неразбрана,
с пръсти бели рисува мечтите си във прахта.
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, ...

Превърна се "светлото бъдеще"
в пенсийка малка и жалка.
Живеем само във сънища.
Събуждаме се за малко...
да си платим сметките ...

Е Д И Н К Ъ М Д Р У Г
Преминали сме през годините
сами, със други под ръка.
И ахвали сме пред градините
на нечия любов и красота. ...

Взаимоотношения с душите на боговете, предците и близките от Рода – един специален подход
Материята е източник на ИНФОРМАЦИЯ; енергията и материята имат за свое продължение или ЕМАНАЦИЯ мислите, чувствата информацията. Етерната или ефирната полева съставка е постоянно налична в живата материя – тя е ...

ЩАРО И ПИСАНА
Приказки са празни,
че двама били са
врагове омразни -
котката и песа. ...

Девети празници на женските и девически хорове
"Проф. Лилия Гюлева" Търговище -2015
Смисълът на думата "чудесен" тръгва от чудо. Колко много чудеса има по земята , но трябва да отворим сетивата и душите си , за да ги преживеем. Хоровите празници бяха открити с дефиле из града. За 28 г. / от 1987 г. ...

ПО ПЪТЯ НА ЛОГИКАТА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и д ...

шурти вода
здравец
зид
трева
роден дом... ...

Съдба
Разделям те на късове големи
ирония, усмивка и любов.
редуват се в живота ми на смени,
буря, слънце, студ суров. ...

Перце последно падна от крилата,
напълни ми се двора с перушина,
юрганче ново ще краси кревата,
когато на метлата си замина.

От обич
Сега се гледаме накриво...
Ти искаш пак да си над мен.
И двамата крещиме диво...
И аз почти съм и разярен! ...

Aко стихове умело можех да пиша,
щях да обрисувам свят красив,
щях на слънцето с висулка лед да изпиша,
че нямам място в тоя свят жалостив.
Нямам място Аз – Свободата, ...

Преди зората
Когато ти не можеш да заспиш
и в мрака секундите броиш,
когато сам в дъжда стоиш
и в калта коленичиш. ...

Ще ти кажа,
Обич моя! - устно.
Няма на какво да го напиша.
Ще го кажа
толкоз, толкоз вкусно, ...

Май съм ти казвала,
аз предполагах -
любовта
е сън,
безусловен рефлекс ...

Д О Б Р А Т А Д У М А
Кой с обръч як безмилостно ме стегна
и тръшна гневно портата пред мен?
Забравихте ли глътката вълшебна –
подкрепата във залеза студен? ...

нямам си никой
живея сама
пуст е животът
потъвам в тъга.
до вчера се радвах ...

ще изпише върху раните си
с много бледо мастило
само две думи
и после ще ги изтрие
с носната си кърпа: ...

Защо в Откровения не са откровени
Заглавието е подвеждащо,
просто сметнах за добре
проверка да направя.
Приятелят ми… най-наглеждащо ...

Ще преброждаш душѝте... и своята!
Ще докосваш на чувствата тайнствата!
Ще изгряват в очѝте ти пролети!
Ще прегърне духът ти пространствата!
Ще те чакат усмивки и трепети! ...

За теб да пиша спрях,
стихът различен е вече...
Живях, горях, копнях.
Красива муза беше.
И днес, за пръв път – не, ...

Леко топло и гальовно
Си флиртуваме с годините
Те окръглените милите
Собственост на вечността милионна
Ни се отдават с всеки ден от дните си ...

Мой пиано кавър на Evanescence. Въобще, първият ми кавър в историята на човечеството.

Разпадам се на късчета история,
жигосала ме с белега на вечното.
Отломки, по човешки проговорили,
сега мълчат - ненужни и далечни.
Смалявам се до точка на безпомощност, ...

Ти ли си тази, в която се клех?
Защо съм тогва пред теб на колЕне?
Дрипав пияница сложил каскет
на пътя ти, петаче да подхвърлиш.
Аз нямам мечти, имам твоите спомени, ...

Едно дете играеше в дъжда.
Във локвата подскачаше игриво.
Тъй искрена му беше радостта!
Усмихнато. Доволно. И щастливо!
Кварталният ни луд, край него мина ...

Там, където си,
времето никой не гони
и когато след залеза
грейне звезда,
звезден прах по лицето ти ...

Росна росица
погали тревица
и славейче сладко запя...
Последна искрица.
Изпрати звездица ...

Трудна съм, да, а трудности никой не иска.
Така че разбирам защо си вървиш.
Знам, че не ти се идва и по-близко –
страх те е да не се изгориш.
Не, спокойно – единствен не си. ...