Моята малка дъщеря,
тихичка и мила.
Но се бори с върховете,
все на трудното хоро.
С раничката на гърба, ...

С времето скитам се в крак,
обичан и мразен от хорски рояк
аз пия и пея, до късно лудея,
веселяк съм и тъй ще живея...
... ...

В бъдещето.
Ще бъда пак докоснат от любовта.
Всяка сутрин с изгрева на слънцето,
пак ще се усмихвам.
Ще се усмихвам и мечтая. ...

Разкажи ми приказка, татко.
Нищо, че съм голям.
Твоите приказки сладки
още от детството знам.
Искам с гласа си магичен ...

Зверовете на омразата
заразяват с вирус разума.
И лудуват бесни демони.
И войната вечно дебне ни...
Войнолюбци са деспотите. ...

Болна, уморена, мрачна
душа, разхвърляна и страшна.
Душа, незнаеща защо.
Душа, която знае всичко.
Хубаво и лошо знае, ...

Тежко му е на сърцето,
останало само,
без топлината твоя
да живее,
в пожар линее. ...

Приятно ми е! Нека се представя -
онази съм, която ти плени
там... някога в уютната дъбрава
красиви думи, дето ù реди.
Приятно ми е! Колко си различен!? ...

Никога не съм разбирала от класическа музика. Знам имената само на най-известните опери и композитори, като много рядко мога да разпозная някое произведение само със слушане. Може би нямаше кой да ме посвети, може би аз не отделих нужното време за този жанр. А може би трябваше, защото имам едни свои ...

Пораснах още малко вчера
(или смалих се, знам ли),
изкачих се още сантиметър,
а душата ми се смее
(или ме подиграва): ...

Една сълза
превърна се във смях;
разпръсна се във мен като бутилка,
напълнена с гърмяща смес.
Една ...

Глава 5
Послушах го без да мисля особено и се метнах на задната седалка на големия джип. Не знаех дали въобще някой ни преследва, но в момента можех единствено да се доверя на близнака си. Той седна зад волана – о, не, сигурно щеше да кара ужасно откачено – а до него на предната седалка седна азиате ...

Моят разказ във фентъзи-сборника "Мечове в града", издаден през 2013 година от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се в ...

Аре стига, бе! - 2
Както и да е! Дръпнах се настрани от касиерката.
Преброих си парите. Сто шестдесет и два лева. Сметката е сто и осемдесет. Не ми стига двайсетарка.
"Аре стига, бе! Защо дадох пари назаем на кифлата Кристина"?
Излезнах от касата и се насочих към спирката на тролея. ...

Насред нощта, когато даже
звездите са затворили очи,
когато закъснелите косачи,
заспали са сред дъхави треви,
когато черното е тъй магнитено, ...

Когато ме боли и сърцето кърви,
тръгвам сама в нощта
и след сянката си вървя.
Тъмата тялото прегръща,
вятъра косите гали ...

За тебе, съм вече никой,
но за мен е друго.
Това съм, все същия – аз.
Разпитващ.
Даващ съвети. ...

Колко лесно щеше да бъде, ако Животът ни се превеждаше всеки месец подобно на заплата по картова сметка. Получаваш превод, отиваш на банкомата и теглиш - 30 дни живот. Така всеки ще знае, че има 30 дни - нито повече, нито по- малко. И ще живее някак с тези 30 дни до следващия превод и месец. Колко л ...

It drives me crazy
How can I say that to you
I can see though your eyes
That you don't love me
As I do ...

ВРАБЧЕТА
Гледам аз под мойта стряха
две врабчета долетяха.
Тези малки птички мили
от студа се бяха скрили. ...

Додеело ми е, майно ле,
всеки ден, в школото да ходя,
тежки домашни да пиша,
трудни задачи да смятам,
и теореми да уча! ...

Върнах се след толкова много години...
Но тук вече нямаше никой и никого,
с когото можех да припомня всичките
тези спомени.
Спомени, които исках да пробудя, за да ...

Какво се чува, щом престане
шумът на улици, площади,
и над планинските ливади
когато секне всеки звук?
Парче земя сред океан е, ...

Всичко,
което правиш,
е заради някого.
За да намериш себе си,
трябва ...

Девет цвята небе
над дъждовните корени -
девет буйни коне
със очи непокорни.
Девет луди живота ...

Само веднъж видях баба да плаче. Бях на 11. Сурова жена беше тя. Няма да те прегърне или да ти каже добра дума, когато ти е тежко. Животът я беше направил такава. Но ето там на двора, нещо в нея се промени.
Стоях на топло до печката и както ми беше заръчала, разбутвах жарта, та да се изпекат равноме ...

Привет на всички,
Слушайки инструментала си представете следното:
Многобройни капчици вода политат от облака към земята. Минавайки през студеният въздушен слой се превръщат в снежинки. Аз обаче искам да акцентирам върху три от тях (или няколко, без значение). И тези новородени (новообразувани) снежи ...

"Не сте сами"
Лудите да дириш,
че нормален следа след себе си не оставя,
онези луди, не които от пияния бягат,
а тези, които на всеки ръка протягат, ...

Събери замръзналите спомени,
умножи ги със най-близките мечти!
Извади съмненията, болките
и на вярата ги раздели!
Истината винаги е неизвестното, ...

Имането на мама
Заминавам! Надалече ще пътувам,
стягам куфари - над тях умувам:
какво да сложа най-напред не знам
какво ли ще ми трябва там?! ...

Не си ми ти едната втора
и нито аз съм половинка.
Но ти си моята опора,
а аз съм твоята дружинка.
Отдавна, мила, знам обаче: ...

К Ъ Д Е С Т Е П О В Е Л И Н А Р О Д А
Когато от трудна утроба
се раждаме в нощната доба,
а утрото радост не носи,
а трупа безбройни въпроси. ...

Че ми се дигна Звездана
по тъмна доба среднощна -
ни майка иска да види,
ни баща, холан, да чуе,
алено конче изведе, ...

Не смей
да ми залепваш етикети,
когато като мен не ме познаваш!
Не сме си пили заедно кафето
прибързани клейма за да раздаваш... ...

Гарван гарвану окото взе да вади:
– ­Гарване, защо със човка бъркаш в моите очи?
– Бъркам и ще бъркам, много важна птица съм
в държавната фасада,
да не би да не личи? ...

Е, добре, мое мило момче, не звъниш и не пишеш,
и не влизаш по никакъв начин във моя живот,
а на мене навсякъде вече на теб ми мирише
и е труден, безкраен и скучен поредния ден.
Все така ли ще бъде между нас тази обич тревожна, ...