Пламнала звезда
Изгряла сред слънца и звездопади,
пулсира в тебе пламнала звезда
и грееш като лъч над тъмни клади
с изтръгната от мрака светлина. ...

Таз тъпа химия, наречена любов,
още от училище не ми вървеше.
И във живота точно там се провалих,
и смесването в колби не спореше.
По улиците все сама вървях, ...

Понякога сме прекалено
близо - един до друг.
Понякога, като при отлив
оголваме пространства
непрестъпни помежду ни. ...

Избърсвах от стените плесента.
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.
Като лале в средата ù стърча ...

Колко е дълъг... или
колко е кратък пътят към нищото.
Да дотичам ли... или да остана,
пъплейки в тази низост...?
Да затварям очи от погнуса, ...

И тя разбра, че никак не е леко
да изчислиш щастливото си утре,
да извървиш най-вярната пътека…
Но можеш да откраднеш късче утрин,
бродирано небе със бели птици, ...

И все пак, сега ти не си ми най-големият проблем, казвам си аз, влизайки в десететажната сграда на баща ми, оценявана в момента на два милиона евро. Винаги сам съм си определял задачите. Коя е на първо място, коя е на второ и коя да оставя за утре. Защото въпреки безсънната нощ и бутилката "ЧИВЪРС", ...

Ставай, български народе,
стига във вериги си лежал,
доста са те лъгали породи,
бутайки те в лепкавата кал!
Ставай, идват дни преломни, ...

Дааа, така е устроен светът...
Но все пак не мога да не се изсмея на глас (вътрешно също ужасно се забавлявам) от факта.
Събота. Ден не много натоварен в търговията. Хората разпускат, пият кафе и си преглеждат фейсбука, за да знаят днес на кой да завиждат.
Аз също, но с друга цел. Преглеждам с един ...

Очите ти
бяха
моят свят.
Всеки засечен поглед
от контакта ни с очи ...

Живеем във време, в което често ценностите на индивида и общността като цяло са изменени по един или друг начин. Напоследък все по-често главният "виновник" за това е начинът ни на комуникация. Хората забравят за истински важните неща в живота, нещата, с които са така силно и неразривно свързани, а ...

Музикална стигма
RemaTe
Последния пирон (от мен) извадих,
(виж болката) в сърцето не умира,
възкръснаха по нотите сълзите, ...

Дъждът
Навън не спира да вали,
градът потънал в тъмнина е.
Вали от дни... от седмици
навсякъде тъга е. ...

Глава 4
Лиса и Мартин избухнаха в смях на поредната смешна сцена във филма, който гледаха. Моят поглед се разсейваше встрани от екрана на всеки две минути. Седяхме на килима пред дивана, където обикновено седеше масичката, и аз бях облякъл един тъмносив анцуг на Мартин и тениска – и двете ми изглежд ...

Още е Януари, но ти пиша,
да ти честитя светия Валентин.
Оставям твоето сърце да диша,
макар че исках просто да летим.
Желая ти любов и други чувства, ...

Ваканцията
е времето, когато изкарвам някой лев – недопустимо е да гледаш как родителите ти се пенкат от тъмно до тъмно, а ти се шляеш безгрижно по сокаците.
Затова с желание и интерес приехме с Ицо, да помогнем на учителя по химия, при неговите опити за получаване по нов начин на анилинови бои.
Ням ...

If I could be rain
I'd come and go
out of the blue
never the same
If I could be rain ...

Да се приспособявам не умея
и скоро ще изчезна като вид.
Летящоромантично все си пея.
За мене храмът още не е мит.
Но ми остава малко да лудея. ...

Успехът
Всичко пробвах - да се справя:
молитви пробвах да отправя,
преди това работих безотказно
разбрах, че е било напразно. ...

Той беше чисто черен. И прекрасен.
Разбираше почти като... човек!
И тази нощ животът му угасна...
Наричахме го просто... Блек.
Навярно го почерпиха с отрова... ...

Един писател, чието име не помня (явно има защо) беше казал:
„Чувствителнотo сърце няма как да не обича изкуството!”
Любовта на Чарли, независимо дали към колежка, гадже или котка беше винаги патологично-романтико-трагична. Когато човек отдава силите си на една единствена цел всичко се нарежда много ...

За глухите камбаната бие два пъти…
ако имаш уши да чуеш!
Неделя имаше три дъщери. Много искаха мъжко, ама децата не се поръчват нийде. Каквото Бог даде. И Бог даде! Щедър откъм красота, но най-малката и най-хубавата беше и най-болнава. Куцаше даже. Но тая блага усмивка на бледите й устни едва ли ще ...

С Е Г А Н Е И Д В А Й
Не искам във съня ми да пристигаш!
Вселенските прегради са закон.
Поспри се на вратата без да влизаш –
постой смълчано, не издавай стон! ...

Невъзможно е да те забравя, въпреки, че много пъти се опитвах.
Невъзможно е да го направя, защото дълбоко в себе си аз силно те обичам!
Невъзможно е да те забравя, защото само с теб моя живот може да е прекрасен.
Невъзможно е да те забравя, но ме боли, че ти искаш да съм ти само приятел!
Невъзможно ...

Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват ...

И в зимен студ, и в летен пек –
стои тук! – Куче влачи...
Подхвърляха му някой стек
случайни минувачи.
Пред светофара с цвят червен ...

Записах я и в този вариант, защото ми се струва, че с това звучене е по-близо до чувството, което носи.
Здравей
В мечтите ми със тебе бяхме двама,
а в сънищата си целувах те безспир.
Пред моята врата понякога минаваш. ...

Тъжен оптимизъм...
Едно селце* във гордият Балкан,
в страни от Времето, самотно доживява
последните си дни във този неразбран,
объркан свят и тъне във забрава, ...

Киселото грозде било рубинено римско.
Решено да го пази, гаргите били стотици.
Това са спомени на едно плашило бостанско.
На хълм като череп, забито от безбожници.
Неизличимо болно от любовна хистерия. ...

Забравихме какво е топлина.
Ръцете ни отдавна не прегръщат.
Забили пръсти в ежедневна суета
от себе си започнахме да се извръщаме.
Забравихме какво е доброта. ...

" ... Една душа копнееща
за много повече от това,
което някой е решил, че заслужава..."
Ако си спомня
дали ще намеря ...

Толкова сънища, мечти
и миражи чародейни.
Едно и също са.
Няма тиха лагуна
И плахи стъпки ...

Тук съм, бледнееща, невидима за хората,
излишно е да описвам умората, тревогата.
Понякога, ще ми се за миг да се вгледат в мен,
да забележат от тях страха породен.
Мисля, че навярно тъгувам, тъгувам отчасти. ...

Какво ли ще е близкото бъдеще на нашия 21 век? Да речем в 2050 г.? Не толкова в технологията, а по-скоро в обществения строй, начина на живот и по-специално как ще изглежда и живее новото поколение?! На тези въпроси ме наведе таз нощния ми сън в който аз бях такъв един младеж, какъвто съм и сега и с ...

Заминавай, но запомни, че ако решиш да се върнеш аз няма да ти простя.
Заминавай, но ме забрави и после недей да звъниш пак на моята врата!
Заминавай, но след това недей да плачеш, че не ти говоря и не ти отварям.
Заминавай, но не забравяй, че когато кажа нещо си спазвам обещанията!
Заминавай, но сл ...

Представите ми за света са променени
откакто съм в една омайна нереалност...
Наместо слънцето, изгряват хризантеми
във цялата рубинена тоналност.
Небето нощем е светулкова поляна, ...